Други трайни промени на личността МКБ F62.8

Хроничната болка е сигурен начин за нарушаване на психичното здраве и може да доведе до промяна в характера. Това ще промени настроенията, поведението и личностните характеристики.

Противно на общоприетото схващане, нови проучвания твърдят, че в мозъка няма нито един „болков център“. Множество мозъчни структури са отговорни за изживяването на болката. Сложно и многостранно преживяване, „болка“ се отнася до усещане на местоположението на дискомфорта, оценка на тежестта на болката, регистриране на качеството й, например:

• пронизваща
• гореща
• пулсираща
• постоянна

Други трайни промени на личността представляват група психологически отклонения, които се характеризират с патологична трайна промяна в личностните характеристики на индивида. Към тази група спада трайна промяна на личността с хроничен болков синдром.

В етиологично отношение тези промени на личността могат да бъдат свързани с:

• изключително тежки екстремални ситуации
• много продължителен стрес
• катастрофално опустошителни преживявания

Субпопулация на болката

При популацията на хронична болка честотата на личностните разстройства варира между 30% и 60%. Едно проучване съобщава, че 51% от пациентите с хронична болка отговарят на критериите за едно личностно разстройство, а 30% отговарят на критериите за повече от едно.

Обикновено се счита, че личностните разстройства предхождат началото на нараняването и могат да усложнят хода на болковия синдром.

Основната характеристика на екстремните ситуации представлява:

• напрежението — психическо и физическо
• силните емоционални преживявания
• мобилизация и действие за изпълнение на поставената цел

Оценката и контролът на хроничната болка са предизвикателство и според съществуващата литература често пъти е свързана с различни форми на психопатология, включително гранично разстройство на личността. От 1994 г. изследванията проучват връзката между хроничните болкови синдроми и граничните личностни разстройства.

Свързани проучвания сочат, че:

1. Хората с гранично разстройство на личността съобщават за по-високи нива на болка от тези без тази личностна дисфункция.
2. По-възрастни, а не по-млади, пациентите с гранично разстройство на личността са по-склонни да имат по-високи нива на болка.
3. Пациенти с гранично разстройство на личността в ремисия използват значително по-малко лекарства за болка.
4. Статутът на медицинска нетрудоспособност при хронична болка не се различава непременно между тези със или без гранично разстройство на личността.
5. Роднините от първа линия на болни с гранично разстройство на личността демонстрират статистическа връзка със соматоформно разстройство на болката.

Някои учени приемат, че хроничната болка е просто поредната проява на неспособност на хората с гранично разстройство на личността да се контролират (т.е. неспособността да се регулира болката). В допълнение, симптомите на болка могат да функционират като междуличностно средство за предизвикване на грижовни реакции от другите.

Няма окончателен отговор защо граничната личност е по-разпространена при хора с хронична болка, отколкото в общата популация. Тъй като болката е следствие на сложно взаимодействие „ум-мозък-тяло“, една от хипотезите е, че болката може да предизвика чувство на депресия, безнадеждност, безпомощност, гняв и безпокойство — всичко това усилва болката.

Друго възможно обяснение за по-голямото разпространение на хронична болка е, че когато са под значителен и продължителен стрес, всички са уязвими към психологическа регресия или използване на начини за справяне, които не са адекватни за зряла възраст.

Въпреки че все още няма окончателно заключение за причините на болката в граничната личност, изглежда, че това е резултат от сложна връзка между следните:

• биологично предразположение към по-голяма емоционална болка
• по-висок праг на остра болка, но по-нисък толеранс към хронична болка
• аналгетичните ефекти от самонараняване

Болните забелязват как болката води до разпад на изградени вече взаимоотношения. Членовете на семейството се опитват отначало да им помогнат, но с течение на времето не могат да разберат как всъщност се чувства болният. Забелязват, че психичното му здраве страда, докато се изолира от околния свят. Вместо продуктивен, трудолюбив и печеливш човек, болният може да почувства като бреме за близките си.

Психичното здраве се адаптира към всичко това и ако болката продължи твърде дълго, разсъдъкът неизбежно ще се насочи към единственото решение, което болният може да види чрез замъглената си преценка от страданието. Рискът от самоубийство значително нараства сред пациентите с хронична болка.

Стандартно лечение

Личностните разстройства са трудни за лечение. Стандартно то включва комбинирана психотерапия и фармакотерапия. Приложението на медикаменти донякъде е противоречиво, тъй като няма лекарства, специално одобрени за лечение на тези състояния. Следователно, медикаментите се използват за намаляване на други коморбидни симптоми, като тревожност, депресия или психоза. Въпреки липсата на стандарт, могат да се използват антидепресанти, като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин и трициклични антидепресанти.

Социални умения

Някои разстройства, особено тези, които включват психоза, могат да пречат на способността на страдащия да разбира поведението и чувствата на други хора, както и да реагира по подходящ начин. Обучението за социални умения помага при лечението на други трайни промени на личността и често се провежда в групи, но може да бъде извършено индивидуално като кратко, целенасочено, образователно лечение.

Когнитивно-поведенческа терапия

Като форма на лечение, когнитивно-поведенческата терапия за хронична болка има за цел да промени възприятието, че болката е сложно преживяване. Целите на тази терапия са да:

• намали въздействието на болката върху ежедневието на пациента
• обучи на умения за по-добро справяне с болката
• подобряване на физическото и емоционалното функциониране
• намаляване на болката, без да се разчита на медикаменти