Шизофрения, неуточнена МКБ F20.9

Шизофренията е вид психично разстройство, при което хората възприемат и интерпретират нереално случващото се около тях. Тя може да доведе до състояние на комбинация от халюцинации, заблуди и изключително разстроено мислене, необичайно поведение, което нарушава ежедневното функциониране.

Ако се появят симптоми, но те не съвпадат с някой от основните типове шизофрения, които са общопризнати, то обикновено се нарича шизофрения, неуточнена. Тъй като природата на това заболяване не е известна с точност, симптомите на психичното разстройство варират значително от човек на човек. Въпреки неуточненият характер на психичното разстройство, има възможности за лечение.

Съществуват някои общи признаци, които се появяват при хора с това психотично разстройство. Сред тях спадат:

1. Безпокойството е един от проблемите за хората с неуточнен тип шизофрения.
2. Висока толерантност към болка или невъзможност дори да се почувства такава, макар и само при някои болни.
3. Лоша лична хигиена и оттегляне от обществото — антисоциално поведение.
4. Лошите двигателни умения и затруднения при движение са типични за повечето болни.
5. Понякога се случва регресия към детска игра и поведение на деца — при хора, страдащи от неуточнена форма на шизофрения.

Хората с това заболяване имат необходимост от лечение през целия живот. Ранната лекарска помощ може да помогне за контрола на симптомите, преди да се развият сериозни усложнения, както и да подобри дългосрочната перспектива. При мъжете симптомите обикновено започват в средата на 20-те години. При жените се проявяват в края на 20-те години. За деца е необичайно да бъдат диагностицирани с шизофрения, както и рядка диагноза за възрастта над 45 години.

Въпреки че причината за развитие на шизофрения не е известна, някои фактори увеличават риска от отключване, включително:

• фамилна анамнеза за това заболяване
• повишено активиране на имунната система, като например възпаление или автоимунни заболявания
• напреднала възраст на бащата
• някои усложнения при бременност и раждане, като системно недохранване на плода или излагане на токсини, преболедуване от вируси, които могат да повлияят на развитието на мозъка,
• прием на медикаменти и вещества, които променят съзнанието (наркотици) по време на тийнейджърските години и младите възрастни

Шизофренията включва редица проблеми с мисленето (познанието), поведението или емоциите. Признаците и симптомите могат да варират, но обикновено са представени от заблуди, халюцинации или дезорганизирана реч.

1. Заблуди. Това са фалшиви вярвания, които не се основават на реалността. Например, болният смята, че е увреден или тормозен, определени жестове или коментари са насочени към него, според него притежава изключителна способност или слава, някой е влюбен в него или ще се случи голяма катастрофа. При повечето хора с шизофрения се появяват заблуди.
2. Халюцинации. Те обикновено включват виждане или чуване на неща, които не съществуват. Халюцинациите могат да бъдат във всяко от сетивата, но чуването на гласове е най-често срещаната разновидност.
3. Неорганизирано мислене (реч). Дезорганизираното мислене се извежда от дезорганизирана реч. Ефективната комуникация може да бъде нарушена и отговорите на въпроси да бъдат частично или напълно несвързани. Рядко речта да включва използване на безсмислени думи, които не могат да бъдат разбрани.
4. Изключително дезорганизирано или необичайно поведение. Това може да се прояви по няколко начина, от детинска глупост до непредсказуема емоционална възбуда. Поведението не може да се фокусира върху конкретна цел, така че е трудно да се изпълняват задачи. То включва странни пози, пълна липса на реакция, или ненужно и прекомерно движение.
5. Отрицателни симптоми. Това се отнася до намалена или абсолютна липса на способност болният да функционира нормално. Например, човек може да пренебрегне личната хигиена или да изглежда, че няма емоция (не прави контакт с очите, не променя израженията на лицето или говори монотонно). Също така, пациента губи интерес към ежедневните дейности, оттегля се социално или не изпитва удоволствие от любими хобита и занимания.

Симптомите могат да варират по вид и тежест във времето, с периоди на влошаване и ремисия. Някои от признаците присъстват винаги. Самоубийствените мисли и поведение са често срещани сред хората с шизофрения, неуточнена.

Диагнозата на шизофрения, неуточнена цели да изключи други психични разстройства и да определи дали симптомите не се дължат на злоупотреба с вещества, медикаменти или медицинско състояние. За поставяне на тази диагноза се извършват:

1. Физически преглед — може да се направи, за да се избегнат други проблеми, които причиняват симптоми и да се провери за всякакви свързани усложнения.
2. Тестове — кръвната картина помага за изключване на състояния със сходни симптоми и скрининг за алкохол и наркотици. Лекарят може да поиска и образни изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография.
3. Психиатрична оценка — лекарят или професионалистът в областта на психичното здраве проверява психичното състояние, като наблюдава външния вид и поведението, изучава мислите, настроенията, заблуди, халюцинации, употреба на вещества и потенциал за насилие или самоубийство на болния. Това включва и обсъждане на семейната и личната история.

Ако не се лекува, шизофренията може да доведе до сериозни проблеми, които засягат всяка област на живота. Сред тях се включват:

• мисли и опити за самоубийство;
• самонараняване;
• тревожни разстройства и обсесивно-компулсивно разстройство;
• депресия;
• злоупотреба с алкохол или тютюн;
• неспособност за работа или посещение на училище;
• правни и финансови проблеми или бездомност;
• социална изолация.

Шизофренията изисква лечение през целия живот, дори когато симптомите са намалели. Лечението с медикаменти и психосоциалната терапия могат да помогнат за справянето с това състояние. В някои случаи се налага хоспитализация. Психиатър с опит в лечението на шизофрения е от съществено значение за хода на заболяването. Екипът включва още психолог, социален работник, психиатрична медицинска сестра. Подходът на целия екип може да бъде достъпен в клиники с опит в лечението на шизофрения.

Медикаментите са крайъгълният камък при лечението на шизофрения, а антипсихотичните лекарства са най-често предписваните. Смята се, че те контролират симптомите, като влияят върху мозъчния невротрансмитер допамин.

Целта на лечението с антипсихотици е ефективно да се управляват признаците и симптомите при възможно най-ниската доза. Психиатърът може да опита различни лекарства, различни дози или комбинации с времето, за да постигне желания резултат. Може да отнеме няколко седмици, за да забележите подобрение на симптомите.

Тъй като лекарствата за шизофрения могат да причинят сериозни странични ефекти, хората с шизофрения невинаги са склонни да ги приемат. Желанието за сътрудничество с лечението може да повлияе на избора на лекарства. Например, болен, който отказва да сътрудничи, може да се нуждае от инжекции, вместо да вземе хапче.

В медикаментозната терапия на шизофрения, неуточнена се включват втора генерация антипсихотици (Clozapine, Olanzapine, Quetiapine, Risperidone), тъй като са по-ново поколение и представляват по-малък риск от странични ефекти, отколкото антипсихотиците от първа генерация (Chlorpromazine, Haloperidol). Нежеланите реакции са представени от потенциално значими неврологични странични ефекти, включително възможността за развитие на нарушение на движението (дискинезия), което може да бъде дори необратимо.