Органично налудно [шизофреноподобно] разстройство МКБ F06.2

Шизофреноподобно разстройство е вид психотично заболяване със симптоми, наподобяващи шизофренията, но траещо по-малко от 6 месеца. То е вид психоза, която засяга начина, по който хората мислят, действат, изразяват емоции и общуват с околните. Ако симптомите продължават по-дълго от 6 месеца, лекарите смятат, че лицето има шизофрения, а не шизофреноформно разстройство.

При шизофренното разстройство нивото на функциониране на индивида може да не бъде засегнато или ако е, то в много ниска степен. Докато появата на шизофрения често е постепенна в продължение на няколко месеца или години, началото на шизофренното разстройство се изявява относително бързо.

Причината за органично налудно [шизофреноподобно] разстройство не са напълно изяснени. Факторите, които може би взимат участие са разнообразни, включително генетични, възможно е предаване в поколението от родители на деца. Друг фактор е индивидуалната функция на мозъка, която управлява мисленето и възприятията. Околната среда би могла да окаже влияние чрез лоши взаимоотношения или множество стресови събития.

Около 1 на 1000 души проявяват шизофреноподобно разстройство по време на живота си. То засяга почти по равно мъжете и жените, въпреки че малко по-често се среща при мъже на по-млада възраст, между 18 и 24 години. При жените най-често се развива между 24 и 35 години.

Допаминът е едно от веществата, които участва в пренасянето на нервни импулси между мозъчните клетки. Има доказателства, че прекалено високо количество допамин може да се разгледа като отключващ фактор на шизофренията, но все още не е ясно как. Невролептичните лекарства (антипсихотици), които понякога се използват за лечение на шизофрения, са насочени именно към допаминовата система.

Шизофренията и шизофреноформите разстройства, имат същите симптоми и характеристики, с изключение на две основни разлики:

1. Нивото на функционално увреждане.
2. Продължителността на симптомите.

Нарушенията в социалното, професионалното или академичното функциониране обикновено са налице при шизофрения. Такова увреждане не е задължително да бъде налице при шизофреноподобно разстройство, но е възможно. При последно, симптомите (включително продромални, активни и остатъчни) трябва да продължават най-малко 1 месец, но не повече от 6 месеца, докато при шизофренията те присъстват минимум 6 месеца.

Ако симптомите продължават най-малко един месец, може да се направи временна диагноза на шизофренното разстройство, докато се изчаква окончателното възстановяване на пациента. Ако обаче симптомите продължават 6 месеца или повече, диагнозата на шизофреноподобното разстройство трябва да бъде преразгледана.

Подобно на шизофренията, симптомите могат да включват:

1. Заблуди - фалшиви убеждения, човек отказва да се откаже от твърдението си, дори след като на лице съществуващи доказателства. Те са ирационални и нереалистични, често са и параноични.
2. Халюцинации - виждане, чуване или усещане на неща, които не са реални.
3. Дезорганизирана реч, като например несъобразяване в изказа, използване на логически несвързани изречения и прескачане от една тема на друга, включително афазия, даване на отговори на въпроси, които не са задавани.
4. Алогия - отнася се до нарушаване на мисловния процес, отразено в речта на човека. Една форма на алогия е бедността на словото. Бедната реч е кратка, ограничена и обикновено се появява само в отговор на въпроси или подсказки, а не тече спонтанно. Смисълът зад фразите е скрит или липсва.
5. При каталепсия човек може да остане неподвижен в една фиксирана позиция за дълги периоди.
6. Странно поведение, като например ходене в кръг, детинско поведение, събиране на отпадъци, които болният смята за ценни и неспособност да почувства редица емоции.
7. Липса на енергия, която болните усещат, докато извършват ежедневните си действия, например душ, миене на зъби, хранене, обличане.
8. Лоши хигиенни навици, които до този момент не са били характерни за болния.
9. Загуба на интерес или удоволствие от живота (демотивация).
10. Отдръпване от семейството, приятелите и социалните дейности (асоциалност).

При наличие на симптоми съмнение за органично налудно [шизофреноподобно] разстройство, лекарят може да използва различни тестове както визуализиращи мозъка (например ядрено-магнитен резонанс), така и кръвни, които да изключат непсихиатричен медицински проблем. Ако лекарят не установи физическа причина за симптомите, той може да насочи болния към психиатър или психолог, специалисти по психично здраве, обучени да диагностицират и лекуват психични заболявания. Те използват специално разработен подход за интервю и оценка на състоянието, за да преценят дали някой има психиатрично разстройство.

Алтернативни диагнози, протичащи със сходна симптоматика, които могат да заблудят диагностиците, това са:

• шизофрения
• кратко психотично разстройство
• разстройство, предизвикано от употребата на определени вещества или лекарства
• биполярно афективно разстройство
• депресия
• делир
• вторично психотично разстройство, появило се в хода на друго заболяване
• синдром на дефицит на вниманието
• обсесивно-компулсивно разстройство
• посттравматично разстройство
• черепно-мозъчна травма

Антипсихотичните лекарства са основните медикаменти, които лекарите използват за лечение на симптоми като заблуди, халюцинации и нарушения на мисловния процес. Използваните лекарства включват Risperidone, Olanzapine, Quetiapine, Ziprasidone. Хората с тежки симптоми или тези, които са изложени на риск да наранят себе си или други, може да се наложи да бъдат хоспитализирани, за да се контролира състоянието им.

Успешно се прилага психотерапията. Целта й е да се помогне на човека да опознае заболяването и неговото лечение, да си постави цели и да контролира ежедневните проблеми, свързани с това състояние. Психотерапията помага също на болния да се справи с чувството на страдание, свързано със симптомите. Предназначена е основно да намали социалното и емоционално въздействие на заболяването. Електроконвулсивната терапия (ЕКТ) обикновено е запазена за случаи на резистентни (неповлияващи се) към медикаменти случаи на шизофренподобно разстройство.

Съществуват редица различни терапии, които могат да бъдат ефективни, за да помогнат на пациентите да преодолеят или контролират симптомите, свързани с шизофреноподобното разстройство:

1. Индивидуална терапия. Редовните индивидуални терапевтични сесии могат да осигурят на пациентите безопасно място, където да говорят за стресови фактори и неща, които ги притесняват, възникнали преди или по време на активни симптоми на шизофренно разстройство. Това може да бъде място, където пациентите да се споделят стресови фактори, когато възникнат.
2. Групова терапия. Редовните срещи с други хора, които са в процес на обучение как да се справят по-добре с психичните симптоми и проблемите на пристрастяването, могат да намалят степента на изолация при възстановяване, да подобрят отчетността и да помогнат на пациентите да се свържат с другите по начин, който е положителен.
3. Семейна терапия. Подкрепата, насочена към членовете на семейството може да бъде изключително полезна за пациентите, тъй като те преминават през трудностите, свързани с възстановяване, както по време на лечението, така и след него. Семейната терапия може да помогне семейството да разбере по-добре същността на проблемите, с които се сблъскват техните близки, да се научат как да ги подкрепят, да работят по минали проблеми, които могат да дадат отражение в настоящето.
4. Алтернативни терапии. Ефективната програма за лечение с рационално хранене, тренировка сред природата, натрупване на професионални умения и обучение, могат да бъдат добра допълнителна терапия.
5. Холистично лечение. Тази терапия е насочена към перспективите на заболяването и да ограничат възможностите за рецидив. Включват йога, медитация и други релаксиращи процедури.

Хората с органично налудно [шизофреноподобно] разстройство се възстановяват в рамките на 6 месеца. Ако симптомите не се подобрят, човек вероятно има шизофрения, което е заболяване през целия живот. Според някои психиатрични асоциации, около две трети от хората с шизофренно разстройство, развиват шизофрения.

Няма начин да се предотврати шизофренното разстройство. Но ранната диагностика и лечението са много важни, тъй като те могат да помогнат за ограничаване на вредите за живота, семейството и другите взаимоотношения на болния. Трябва да се положат усилия за информиране на пациентите и техните семейства за ранните признаци на рецидив и необходимостта от продължаване на лечението. Подобни усилия допринасят за постигането на общата цел да се помогне на пациентите да възвърнат продуктивната си роля в обществото, като същевременно се намали рискът от рецидив. Семейства с висока степен на емоционална несдържаност, могат да причинят допълнителен стрес на пациента и да увеличат вероятността от рецидив.