Каталепсия

› Въведение

› Какво представлява

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Каталепсията е неврологично проявление на продължителна мускулна ригидност и неподвижност, при което крайниците на индивида остават в неестествена, фиксирана поза. Състоянието води до намалена реакция към външни стимули и намалена чувствителност към болка. Каталепсията е симптом на някои неврологични и психични разстройства или състояния, като болестта на Паркинсон, епилепсия и шизофрения, на абстиненция от кокаин, както и една от характеристиките на кататонията. 

Какво представлява каталепсията?

Каталепсия е неврологично състояние, характеризиращо се със загуба на волеви движения, мускулна ригидност и фиксиране на стойката, независимо от външни стимули, както и намалена чувствителност към болка.
Каталепсията може да бъде причинена от лекарствена токсичност, шизофрения, епилепсия или болест на Паркинсон. Лечението зависи от подлежащата причина.

Терминът „каталепсия“ произхожда от древногръцката дума katal?psis, която означава „припадък“ или „схващане“, отразявайки представата за тялото, което е „схванато“ в ригидно състояние.

Въпреки че препратки към подобни транс-подобни състояния се появяват в древни медицински текстове, като тези на Гален през II век сл. Хр., съвременната медицинска концептуализация на каталепсията като отделен феномен се появява в психиатрията през XIX-ти век, по-специално чрез описанието на Карл Калбаум от 1874 г. в рамките на синдрома на кататония.

Каталепсията не се класифицира като самостоятелно заболяване, а по-скоро като симптом или признак, често наблюдаван в рамките на по-широки невропсихиатрични синдроми като кататония, където представлява една от няколко психомоторни аномалии.

Причини

Каталепсията не е самостоятелно състояние, а по-скоро е симптом на някои видове неврологични разстройства и други състояния. Някои от състоянията, които могат да причинят каталепсия, включват:

Неврологични причини

• Болест на Паркинсон
• Епилепсия

Психиатрични причини

• Шизофрения
• Кататония
• Тежка депресия
• Биполярно разстройство

Медикаменти и токсични вещества

• Кокаинова абстиненция
• Употреба на кетамин
• Прием на антипсихотици

Стрес

• Силни емоционални реакции

При шизофрения, особено кататоничния подтип, каталепсията е свързана с подлежаща допаминова дисрегулация, която допринася за двигателна неподвижност и поза.

Разстройствата на настроението, включително биполярно разстройство и голямо депресивно разстройство, представляват значителен дял от случаите, като кататонията се среща в 17-47% от маниакалните епизоди и 9-20% от тежките депресивни състояния.

Неврологичните състояния представляват друга основна категория причини, често включващи дисфункция в базалните ганглии или свързани двигателни пътища. Болестта на Паркинсон може да предизвика каталепсия чрез прогресивни допаминергични дефицити, понякога изострени от терапия с L-допа.

Епилепсията, особено вариантите на темпоралния лоб, също е свързана с каталепсия по време или след припадъци, отразявайки преходни нарушения в нервната възбудимост.

Ятрогенните фактори, особено лекарствата, засягащи допаминергичната система, могат да предизвикат каталепсия като нежелан ефект. Каталепсията може да се появи и като страничен ефект от някои антипсихотични лекарства, използвани за лечение на шизофрения и биполярно разстройство, включително халоперидол.

Свързаните с вещества тригери включват остра интоксикация или абстиненция от алкохол, канабис, кокаин и други субстанции, което може да провокира кататонични епизоди чрез неврохимични дисбаланси.

Според проучване от 2013 г. каталепсията е резултат от блокирането на определени допаминови рецептори в невронните вериги, свързани с двигателното поведение.

Каталепсията се проявява чрез дисбаланси в ключови невротрансмитерни системи, включващи предимно GABA, глутамат и допамин, които нарушават нормалната двигателна регулация.

Каталепсията, придружена от восъчна гъвкавост или твърди, неподвижни крайници, някога е била основен елемент от сценичната хипноза. Хипнотизаторите са предполагали, че човекът не може да се движи, и след това са го позиционирали в пози, в които той е останал, докато хипнотизаторът не прекрати хипнотичния транс.

Симптоми

Симптомите на каталепсия включват:

• намалено или забавено движение
• намален мускулен контрол
• намалена чувствителност към болка
• загуба на мускулен контрол
• скована стойка на тялото
• сковани крайници
• забавено дишане
• забавени функции на тялото
• липса на реакция
• восъчна гъвкавост - крайници, оставащи в едно и също положение при движение

Восъчната гъвкавост е свързана със състояния като биполярно разстройство и шизофрения. Хората, изпитващи този симптом, се съпротивляват само леко на преместването на тялото или крайниците им в различна позиция. След това човекът ще остане в тази нова позиция, без да прави никакви опити да промени позицията на тялото си.

Хората, които изпитват каталепсия, са по-малко чувствителни не само към болка, но и към допир като цяло. Когато човек изпитва този симптом, той изглежда невъзприемчив и не реагира на говор.

Хората с каталепсия показват значително намалена реакция към сензорни стимули, като докосване или словесни команди, но често изглеждат будни с отворени очи.

Епизодите могат да варират по продължителност, често траят от часове до дни или повече, и могат да се повтарят периодично, докато жизнените показатели остават стабилни, въпреки че продължителните епизоди могат да доведат до сериозни усложнения, ако не се лекуват.

Епизодите на каталепсия често започват внезапно, с бързо настъпване на неподвижност след тригер или без видима причина, прогресирайки до пълна скованост в рамките на минути.

Преминаването на каталепсията обикновено е постепенно, трае от секунди до часове или повече, и може да включва автономни промени, като забавен сърдечен ритъм, намалено дишане, тахикардия и хипертермия.

Ключовите физиологични маркери включват намалена честота на мигане, фиксиран и немигащ поглед, насочен напред, и пълна липса на спонтанни движения или жестове. Въпреки тези характеристики, съзнанието е запазено в някои случаи, което позволява скрито осъзнаване дори сред привидния ступор. Каталепсията често се появява като основен елемент в рамките на по-широкия синдром на кататония.

Диагноза

Каталепсията сама по себе си е симптом, затова диагностиката е насочена към откриване на подлежащото заболяване, което я причинява.

Диагнозата може да включва:

• наблюдение на симптомите
• психиатрична и неврологична оценка
• медицинска история
• лабораторни и образни изследвания

Целта е да се открие точната причина, тъй като лечението зависи изцяло от нея.

Лечение

Лечението на каталепсията е фокусирано предимно върху лечение на подлежащата причина.

Случаите на каталепсия, причинени от стрес или травма, често отшумяват с времето. В такива случаи психотерапията също може да бъде полезна.

Ако състоянието се дължи на лекарствена токсичност, симптомите могат да отшумят след спиране на приема на лекарството.

Някои лечения, които могат да се използват за облекчаване на каталепсията, включват:

• Бензодиазепини: Често са първата линия на лечение за кататонична каталепсия, особено лоразепам. Тези лекарства ефективно облекчават симптомите в приблизително 70-80% от случаите, като бързо подобрение обикновено се наблюдава в рамките на часове до дни след започване на терапията.
• Антипсихотични лекарства: Ако каталепсията е свързана с психотично разстройство като шизофрения или кататония, може да се предпише антипсихотично лекарство. Антипсихотиците трябва да се използват предпазливо при каталепсия, свързана с психиатрични състояния като шизофрения, тъй като могат да изострят симптоми като ригидност и неподвижност, което потенциално води до невролептичен малигнен синдром.
• Мускулни релаксанти: Тези лекарства могат да помогнат за намаляване на мускулната, и постуралната ригидност и тази на крайниците, причинена от каталепсия.
• Електроконвулсивна терапия: За рефрактерни случаи, нереагиращи към бензодиазепини, електроконвулсивната терапия е високоефективна, постигайки процент на отговор от 80-100% при психиатрична кататония, включително каталепсия.
• Допаминови агонисти: Прилагат се при кататония, предизвикана от болестта на Паркинсон.
• Други лекарства: В зависимост от конкретната причина могат да се използват други лекарства като SSRI, SNRI или трициклични антидепресанти, особено ако подлежащото състояние е разстройство на настроението.
• Дълбока мозъчна стимулация: Тази хирургична техника е установена като ефективна в някои случаи, особено при каталепсия, предизвикана от халоперидол, при хора с болестта на Паркинсон. Устройство се имплантира в специфични области на мозъка, за да се доставят малки електрически шокове.

Изследванията показват също, че аденозиновите антагонисти могат да бъдат полезни при лечението на каталепсия, предизвикана от халоперидол. В едно проучване е установено, че кофеинът, неселективен аденозинов антагонист, значително намалява каталепсията и подобрява движението.

Поддържащите грижи остават от съществено значение във всички фази на лечение, обхващащи мерки като интравенозна хидратация и хранене, честа промяна на позицията за предотвратяване на декубитални язви и контрактури, както и предпазни мерки за аспирация за смекчаване на усложненията от обездвижване.

Прогноза

Прогнозата варира в зависимост от етиологията.

При каталепсия, предизвикана от лекарства, често се наблюдава бързо отшумяване след прекратяване на причиняващия агент, комбинирано с терапия с бензодиазепини.

За разлика от това, каталепсията, свързана с невродегенеративни състояния, изисква хронично лечение, насочено към подлежащото заболяване, като резултатите зависят от ранната интервенция и отговора на целенасочени терапии като леводопа при случаи, свързани с болестта на Паркинсон.

При каталепсия, причинена от психиатрично разстройство, с адекватно лечение обикновено има бързо и пълно възстановяване от кататоничните епизоди. Дългосрочната прогноза зависи от подлежащото психично заболяване (шизофрения, депресия, биполярно разстройство).

Общи фактори, влияещи на прогнозата, включват бързина на диагностика и адекватно лечение, продължителност и честота на епизодите, наличие на съпътстващи заболявания, подкрепа и безопасна среда за пациента.

Изображения: Wikimedia Commons