Дисоциативен ступор МКБ F44.2

Съществуват различни типове ступор, но дисоциативния ступор се среща рядко. Същевременно, симптомите наблюдавани при това състояние могат да бъдат доста неприятни. Обикновено, пациентите засегнати от дисоциативен ступор не могат да се движат или да усещат болка, но не са в заспало състояние или в безсъзнание. Това може да бъде ужасяващо преживяване за пациента. Сензорната депривация може да причини много неприятности и може да доведе до проява на други психични разстройства. Въпреки че терапията не е особено ефективна по време на самия ступор, психотерашията е особено полезна за спраяне с емоционалните ефекти на ступора, които може да изпитва човек след събуждане.

Другите типове ступор обикновено се свързат с различни психични разстройства, като депресия или нарушени биохимични процеси в мозъка. Дисоциативния ступор се счита, че се дължи на основно на стрес или други външни фактори, като травматично събитие.  В някои случаи, състоянието може да се наблюдава след анестезия по повод хирургична интервенция. Точната причина за дисоциативен ступор се различава при отделните индивиди, но съществува сериозен риск от развитие на други психични отклонения.

Най-характерните симптоми при дисоциативен ступор са невъзможността за движение или говорене, и въпреки че са с нарушено съзнание, пациентите осъзнават всичко, което се случва около тях. Други съпътстващи симптоми на състоянието могат да бъдат замъглено виждане и изтръпване на крайниците.

Диагнозата на заболяването се поставя от специалист. Осъществяването на подробен преглед и снемане на подробна анамнеза обикновено е достатъчно за диагностициране на състоянието. Лечението на дисоциативен ступор е главно психотерапевтично. Въпреки че първичните симптоми на заболяването са главно физически, терапията се препоръчва, за да може засегнатия индивид по-лесно да се справи с последващите емоции. Тя се препоръчва  с цел избягване възникването на депресивни състояния и задълбочаване на състоянието.