Медикаментозно обусловена адренокортикална недостатъчност МКБ E27.3

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Медикаментозно обусловена адренокортикална недостатъчност представлява рядко срещано заболяване, което се характеризира с намаляване на синтезираните от надбъбречните жлези хормони, което е индуцирано от медикаментозни средства, използвани за лечение на други подлежащи заболявания.

Честотата не може да бъде точно определена във връзка с грешки и забавяне в диагностичния процес. Ранната терапия се асоциира с добър ефект и благоприятен изход, като при някои пациенти е възможно постигане на добро възстановяване.

Причини и особености

Причините за развитие на медикаментозно обусловена адренокортикална недостатъчност включват продължително лечение, използване на твърде високи дози или неподходяща схема на лечение с внезапно отнемане на лекарството (внезапно спиране приема на съответния медикамент).

Медикаменти, които могат да доведат до адренокортикална недостатъчност са различни инхибитори на стероидната синтеза като някои антимикотици (противогъбични средства), някои адренолитични агенти, глюкокортикостериди.

С най-голямо значение в клиничната практика е развитието на адренокортикална недостатъчност вследствие лечение с кортикостероиди. За намаляване на риска тази група лекарства се назначават само при липса на друга алтернатива, като обикновено се предпочитат агенти с по-кратък плазмен полуживот и слабо до умерено по сила действие. Следва да се има предвид, че при прием, продължаващ повече от две седмици, лекарствата се спират по схема с постепенно намаляване с цел редукция на риска от засягане на надбъбречните жлези.

Патогенезата на медикаментозно обусловената адренокортикална недостатъчност се изразява в това, че под действието на посочените медикаменти се стига до намаляване на действието на кортикохормоните. В резултат на ниските нива на надбъбречните хормони, посредством отрицателната обратна връзка се предизвиква повишение на нивата на адренокортикотропния хормон.

Изложени на по-висок риск са пациенти с хронични автоимунни, ревматоидни, метаболитни или други заболявания, при които се налага провеждане на продължителна стероидна терапия.

Симптоми

Клиничното протичане при емдикаментозно обусловена адренокортикална недостатъчност често включва сравнително бавно разгръщане на клиничните прояви, може да имитира протичането на други заболявания и при неглижиране става причина за забавяне на диагнозата и риск от поява на по-сериозни усложнения.

Клиничната картина може да включва някои от следните нарушения:

• адинамичен синдром: характерно е настъпването на хронична умора, слабост, вялост, намалена работоспособност, намалено чувство на енергия и други
• хипотония: при значителен процент от засегнатите настъпва понижение на кръвното налягане (хипотония), което в някои случаи може да е значително и да причини световъртеж, замайване, главоболие, синкоп със загуба на съзнание
• стомашно-чревни оплаквания: възможно е наличието на гадене, повръщане, запък или диария, подуване и болки в корема, липса на апетит. При част от засегнатите безапетитието е тежко проявено и води до консумативен исндром с нежелана редукция на теглото
• невропсихични оплаквания: чести са промените в настроението, склонност към депресивни епизоди и тревожно разстройство, затруднена концентрация, намалено внимание и други
• промени по кожата: при част от засегнатите може да се развие меланодермия, представляваща харкатерно пигментиранен а изложените на триене участъци на кожата, възможни са промени по кожата с поява на различни лезии, повишена чувствителност и други

Продължителният ход и прогресия на състоянието може да причини сериозни усложнения, изискващи своевременна хоспитализация и стартиране на лечение на спешен порядък на засегнатите лица.

Диагноза

Основно значение за поставянето на диагнозата при медикаментозно обусловената адренокортикална недостатъчност имат следните диагностични методи и подходи:

• разпит и преглед: с най-голяма информативна стойност са данните за приемания медикамент, дневна доза, давност на приема, подлежащи заболявания, вредни навици (тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания) в комбинация с обстоен преглед с цел оценка на общото състояние и проследяване функцията на респираторни и гастроинтестиналния тракт, неврологичен статус и други
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания (нехормонални и хормонални), включително и някои специализирани функционални тестове. С най-гоямо значение са данните за промени в нивата на серумния натрий, калий, калций, както и промени в нивата на някои хормони, като кортизол, адренокортикотропен хормон и други
• образни методи на изследване: за оценка на функционалното състояние на надбъбречните жлези е необходимо извършване на подходящи обранзи методи на изследване, включително компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

В диференциалната диагноза влизат в съображение заболявания, като пелагра, интоксикация с арсен или сребро, кожни заболявания, първична недостатъчност на надбъбречната кора, тумори в областта на надбъбреците и други.

Лечение

Терапевтичният подход при медикаментозно обусловена адренокортикална недостатъчност следва да бъде строго индивидуализиран, като се стартира с безопасно преустановяване приема на съответните лекарства, провокиращи състоянието на фона на заместителна хормонална терапия при необходимост и подходящо симптоматично лечение.

Препоръчва се хоспитализация на засегнатите с цел стриктно мониториране на състоянието им и предприемане на необходимите мерки в случай на данни за развиващи се усложнения.

Прогнозата се определя за всеки конкретен пациент, като значение имат видът, дозата и продължителността на прием на лекарствата, провикирали съответните нарушения, общото здравословно състояние на засегнатите, както иредица други фактори (алергии, травми, хирургични интервенции, излагане на силен стрес и много други).

За профилактика на подобни състояния в клиничната практика се препоръчва избягване на самоцелен прием на лекарства, включително и такива, достъпни без рецепта. Всяка медикаментозна терапия, особено продължаваща повече от две седмици, трябва да бъде консултирана с лекуващия лекар.

Изображения: freepik.com