Хемангиом и лимфангиом с каквато и да е локализация МКБ D18

Ангиомите са доброкачествени тумори, произлизащи от клетките, изграждащи стените на кръвоносните или лимфните съдове (ендотел-зависими), или от клетките на намиращите се около съдовете тъкани.

Ангиомите се срещат често при пациенти в напреднала възраст, но могат да бъдат индикатор и за системни заболявания, като например заболявания на черния дроб.
Ангиомите обикновено не водят до развитието на злокачествено заболяване.

Ангиомите обикновено се появяват по или близо до повърхността на кожата, могат да възникнат навсякъде по тялото, като в зависимост от локализацията си могат да предизвикат различни проблеми.

Ангиомите могат и да се проявят като симптоми на друго по-сериозно заболяване, например цироза.

Премахването им е предимно е свързано с естетичната страна на проблема.

Ангиомите се подразделят на няколко групи, като най-често срещаните доброкачествени новообразувания са хемангиом и лимфангиом с каквато и да е локализация:

Хемангиоми

• Капилярни:
  1. инфантилен (детски) хемангиом;
  2. cherry (череша) хемангиом, известен и като сенилен ангиом и петно на Campbell De Morgan – черешово червени на цвят (откъдето идва и името им) папули по кожата, характеризиращи се с анормална пролиферация на кръвоносни съдове. Това са най-често срещаните ангиоми;
  • Кавернозни хемангиоми;
  • Пиогенен гранулом;

Изображение: Gstk, Creative Commons, Attribution-Share Alike 4.0 International

Честота

Туморите на кръвоносните съдове (т.е. хемангиоми) са най-често срещаните тумори при кърмачета, като се наблюдават при 1-2.6% от бебетата още при раждането.
Около 30% от хемангиомите се развиват в малко по-късен етап.

Честотата се увеличава при недоносени бебета, тежащи под 1000 грама, както и при деца от бялата раса, на възраст под 1 година.
Съотношението мъже: жени е 3:1.

Причини за развитие

Смята се, че хемангиомите са резултат от грешки, възникващи по време на бременността — най-често между 4 и 10 гестационна седмица, като повечето грешки са спорадични (появяващи се от време на време, непостоянни).
В някои случаи обаче грешките в развитието на плода се унаследяват автозомно-доминантно, с умерени до високо нива на пенетрантност (вероятност за фенотипна проява на даден ген).

Подробна информация за хемангиомите — определение, епидемиология, причини за възникване и рискови фактори, клинична картина, диференциална диагноза, изследване и лечение — може да намерите при:

МКБ D18.0 Хемангиом с каквато и да е локализация

Лимфангиоми:

1. капилярен лимфангиом;
2. кавернозен лимфангиом;

Честота

Честотата на лимфните малформации е 1.2-2.8 на 1000 живородени деца.
Приблизително 50% от лимфните малформации са видими още при раждането, а около 90% се развиват до 2-годишна възраст.
При тези заболявания се наблюдава равномерно разпределение между половете.

Изображение: www.dermatologyadvisor.com

Причини за развитие

Точната причина за възникването на лимфангиомите не е известна, като се смята, че повечето случаи са спорадични.

Образуването на лимфангиоми вероятно показва нарушенията при свързването на лимфните каналчета с венозната система по време на ембриогенезата (началното развитие — от оплождането до 8-ма седмица), нарушената секвестрация (подразделяне) на лимфните структури, или и двете.

Подробна информация за лимфангиомите — определение, епидемиология, причини за възникване и рискови фактори, клинична картина, диференциална диагноза, изследване и лечение — може да намерите в съответното МКБ:

МКБ D18.1 Лимфангиом с каквато и да е локализация

Гломусен (гломус - съдово клъбце) тумор:

Гломусният тумор е рядко срещано новообразувание, като обикновено се развива под нокътната плочка на пръстите на ръката или крака.
Гломусните тумори съставляват по-малко от 2% от всички тумори на меките тъкани.

По своята същност представлява мезенхимен тумор, съставен от изменени мускулни влакна, произлизащи от гломусното тяло.

Наименованието на тумора зависи от морфологията - гломусен тумор, гломангиом, гломангиомиом и гломагиоматоза. В редки случаи туморът може да малигнизира и се нарича гломангиосаркома.

Предпочитаното лечение при доброкачествени гломусни тумори е хирургичната ексцизия.

Изображение: www.researchgate.net, Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported

Съдови ектазии (разширения):

1. Naevus flammeus (невус фламеус, означаван и като "портвайн" петно).
   Невус фламеус е вродена капилярна малформация, която се наблюдава често при новородени - варират от 22-40% до 40-70%.
   
   Тези малформации се развиват в резултат на разширяване на капилярите на кожата и могат да станат по-тъмни, когато детето плаче или се напряга.
   
   Невус фламеус са розови и с неправилна форма, като се срещат най-често на тила, но могат да се развият челото, клепачите и горната устна
   Бебето може да се роди с малформацията или тя да се появи в първите месеци от раждането.
   
   Лечение не е необходимо. Ако малформацията се задържи повече от 3 години, може да се приложи лазерна хирургия.
2. Телеангиектазия:

• spider (паяковидна) телеангиектазия, наричана още nevus araneus, spider nevus — характеризира се с ограничено централно разположено червени петно и капиляри, излизащи от това петно, подобно на мрежата на паяк;
• наследствена хеморагична телеангиектазия;

Изображение: David.moreno72, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Реактивни съдови пролиферации:

      — бациларна ангиоматоза — форма на ангиоматоза, свързана с бактерии от род Bartonella

Изображение: www.researchgate.net, Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 3.0 Unported

Заглавно изображение: www.healthline.com; birthmark.org