Карцином in situ на ректосигмоидална област МКБ D01.1
В това МКБ D01.1 Карцином in situ на ректосигмоидална област се разглеждат предраковите състояния (карцином in situ) на една от частите на ободното черво (колон, colon) — сигмовидно черво и на последния сегмент на дебелото черво — ректум.
Дебелото черво — intestinum crassum, се разделя на три части:
- сляпо черво — цекум (cecum, caecum);
- ободно черво — колон (colon);
- право черво — ректум (rectum);
Ободното черво — colon, се разделя на четири части: възходящо — colon ascendens, напречно — colon transversum, низходящо — colon descendens и сигмовидно — colon sigmoideum.
Сигмовидното ободно черво или колон сигмоидеум (colon sigmoideum) образува силно изразена S-образна извивка, откъдето идва и името му. Сигмовидното черво притежава значителна подвижност.
Правото черво — rectum, е крайната част на дебелото черво и се разделя на две части: първата част е тазова — pars pelvina, която от своя страна се разделя на начална сравнително тясна надампуларна част и следваща я разширена част — ampulla recti. Втората част — canalis analis завършва със заднопроходното отвърстие — anus.
Подробно анатомично описание на тези части на дебелото черво ще намерите при:
Ракът на ободното черво (колон) и карциномът на правото черво (ректум) имат много общи характеристики, поради което много често раковите промени засягат едновременно и двете части, като това е причината в литературата карциномът на двете части много често да се разглежда като едно — колоректален карцином.
Епидемиология
Повечето карциноми in situ на колона се развиват в сигмовидното черво (наблюдава се в 55% от случаите).
Повече от 95% карциномите в ректосигмоидланата област са аденокарциноми — злокачествени тумори, които се развиват от клетките на жлезните структури, намиращи в лигавицата на дебелото черво.
Карциномът ин ситу на ректосигмоидалната област се развиват основно между 40 и 80-годишна възраст, с пиков интервал 60-70 години.
В повечето случаи карциномът in situ на ректосигмоидалната област се развива от малки новообразувания, наречени аденоматозни полипи (неопластични полипи), които могат да прогресират до злокачествена трансформация, като това става бавно, в продължение на няколко години.
Рискови фактори
Рискови фактори за развитие на карцином ин ситу в последните сегменти на дебелото черво са:
- диета, бедна на фибри и високо съдържание на мазнини;
- затлъстяване (особено при мъжете);
- възпалителни заболявания на червата - хроничен улцерозен колит и болест на Crohn;
- фамилна анамнеза за доброкачествени или злокачествени тумори на дебелото черво;
- анамнеза на карцином на гърдата или ендометриума (лигавицата на матката);
- аденоми на колона;
- дисплазия на колона;
Диагноза
Карциномът in situ на сигмовидното черво най-често е асимптоматичен, поради което са необходими редовни изследвания, за да се изключи евентуално злокачествено развитие. Основният метод за изследване е сигмоидоскопия, който позволява на лекаря да огледа подробно лигавицата на колона и ректума.
Ако сигмоидоскопията установи полипи или друг необичаен растеж в дисталните отдели на дебелото черво, трябва да се вземат тъканни проби, които да се пратят в лаборатория за микроскопско изследване, за да се установи дали става въпрос за злокачествено заболяване.
Хирургичната интервенция е обичайният метод за лечение на всички етапи от развитието на рак на колон сигмоидеум.
Повече информация за преканцерозните (предракови) изменения на ректума ще намерите в МКБ D01.2 Карцином in situ на ректум
Подробна информация за карцином in situ на ободното черво, както и за най-честата причина за неговото развитие — аденоматозни полипи — ще откриете в МКБ D01.0 Карцином in situ на колон
Библиография
https://medicalxpress.com/news/2019-07-material-easier-colon-polyps.html
Коментари към Карцином in situ на ректосигмоидална област МКБ D01.1