Карцином in situ на ректум МКБ D01.2

В МКБ D01.2 Карцином in situ на ректум са разгледани предраковите състояния (карциноми in situ) на последния сегмент от дебелото черво — право черво (ректум).

Правото черво — rectum е завършващата част на дебелото черво. То се разполага в малкия таз и междинницата. Неговият ход не е праволинеен — то е извито под формата на буквата S, като образува две извивки.
Правото черво се подразделя на две части. Първата част се означава като тазова — pars pelvina (rectum в тесен смисъл на думата). Началото на втората част на правото черво (canalis analis) е от нивото на простатата и се насочва назад и надолу, като завършва със заднопроходното отвърстие — anus.

Повече за анатомичното устройство на ректум ще намерите в:

Анатомия на право черво

Около една трета от всички колоректални тумори се развиват в правото черво (ректум). Повечето тумори са аденокарциноми, развиващи се от полипи, които могат да присъстват в продължение на десет или повече години преди да се развие злокачествено заболяване.

Рискови фактори

Всичко, което увеличава шансовете за развитие на болестта, се означава като рисков фактор. Наличието на рискови фактори не означава задължителното развитие на злокачествено заболяване. Рисковите фактори, които биха могли да доведат до развитие на карцином in situ на ректума, са:

• възраст 40 години или повече;
• наследствени заболявания — фамилна аденоматозна полипоза (FAP) и наследствен неполипозен колоректален карцином (HNPCC или синдром на Линч, Lynch);
• наличието на лична или фамилна анамнеза за:

1. колоректален карцином;
2. полипи в колона или ректума;
3. карцином на яйчниците, ендометриума (маточната лигавица) или гърдата;

Карциномът на ректума и този на колона имат много общи характеристики и най-често се засягат едновременно и двете части, поради което в литературата те най-често се обсъждат заедно - колоректален карцином.

Карциномът in situ на ректум обикновено се развива от полип — термин, описващ растеж от вътрешната повърхност на червото. Полипите най-често са неракови образувания, но някои от тях може да прогресират и до рак.

Патоморфология

Двата най-често срещани типа полипи, които се откриват в ректума, са:

• хиперпластични и възпалителни полипи — обикновено тези полипи не са свързани с риск от развитие на рак;
• аденоми или аденоматозни полипи — това са полипи, които ако бъдат оставени, могат да претърпят ракови изменения. Смятат се за предраково състояние. Въпреки че повечето колоректални полипи не се превръщат в рак, почти всички злокачествени новообразувания на колона и ректума започват от тези израстъци;

Карцином in situ на ректума може да се развие в области с анормални клетки, намиращи се в лигавицата на ректума. Тези области от изменени клетки се означават като дисплазия (промяна в клетъчния или тъканния фенотип) и по-често се наблюдават при хора с определени възпалителни заболявания на червата като болест на Крон или улцерозен колит.

Пълна информация за карцинома in situ на дебелото черво и за причините за развитие, рисковите фактори, клиничното протичане, диагнозата, лечението и профилактичните мерки, насочени към превенция (предотвратяване) на основното предшестващо заболяване при ректалния карцином in situ — аденоматозен полип — ще намерите в МКБ D01.0 Карцином in situ на колон

Прекурсорните лезии на аналната област (крайният отдел на дебелото черво и ректума) са подробно описани в МКБ D01.3 Карцином in situ на анус и анален канал