Каротидни телца МКБ C75.4

Към злокачествените новообразувания на други ендокринни жлези и сродни структури се отнасят и туморите на каротидните телца.

Каротидните телца произхождат от невралния гребен. Те са малки, червеникавокафяви, овални структури, локализирани в близост до бифуркацията на каротидната артерия.

Имат важна функция за бързата адаптация на организма към непостоянните и флуктуиращи нива на кислорода и въглеродния диоксид в кръвта. Каротидните телца предпазват организма от хипоксични увреждания, като отделят невротрансмитери.

Туморите на каротидните телца са рядко срещани неоплазми. Съставляват твърде малък процент от всички онкологични заболявания, но са най-често срещаните параганглиоми в областта на главата и шията.

Засягат средната възраст, обикновено се изявяват в четвърта или пета декада, като женският пол има по-висока предразположеност към развитието на това състояние.

Възникват и при деца, но в пъти по-рядко.

Описани са три различни типа новообразувания на каротидните телца:

• фамилен
• спорадичен
• хиперпластичен

Най-често срещан е спорадичният тип.

Фамилният тип е характерен за по-млади пациенти. Има автозомно доминантно унаследяване и обикновено се асоциира с множествен ендокринен неопластичен синдром тип 2а и 2б, факоматози като туберозна склероза, неврофиброматоза тип 1 и синдром на von Hippel-Lindau.

Хиперпластичният тип се среща по-често при пациенти с хронична хипоксия. Това състояние се наблюдава обикновено при живеещите на голяма надморска височина, болните от хронична обструктивна белодробна болест и тези с цианотични сърдечни пороци.

Характерно за туморите на каротидните телца е безсимптомно протичане и бавен растеж.

Единственият симптом дълги години наред може да бъде безболезнена, но палпируема маса в областта на шията.

При увеличаване на своите размери процесът може да засегне съседни структури и органи и да предизвика някои от следните симптоми:

• дрезгавост на гласа
• трудности при преглъщане
• частична парализа или скованост на езика
• слабост и болка в раменната област
• зрителни нарушения
• високо кръвно налягане

В късните стадии на заболяването се наблюдават далечни метастази в костите, белия дроб, черния дроб и регионалните лимфни възли.

За диагностициране на тумора на каротидните телца е необходимо провеждането на ангиография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Състоянието трябва да се отдиференцира от вагусов шваном и неврофибром.

Лечението е хирургично. Колкото по-големи са размерите на тумора, толкова по-висок е рискът от оперативни и следоперативни усложнения.

При рискови пациенти може да се приложи лъчелечение.