Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на мъжките полови органи МКБ C63
Мъжката полова система се състои от тестиси, които се разполагат в скротална торбичка (scrotum), семепровод, семенни мехурчета, простатна жлеза, уретра и мъжки полов член. Мъжките репродуктивни органи биват външни и вътрешни. Към външните се отнасят пениса и тестисите, а към вътрешните, разположени в кухината на малкия таз - простатна жлеза, семепровод, семенни мехурчета.
Подробна информация относно анатомично устройство на мъжка репродуктивна система може да прочетете при:
В рубриката злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на мъжките полови органи се разглеждат първични и вторични тумори епидидим, семенна връв, кожа на скротума, семенно мехурче и туника вагиналис.
Туморите на епидидима - първични и вторични, доброкачествени или злокачествени, са много редки. Приблизително 25% от всички новообразувания на епидидима са злокачествени, като 8,1% от тях са вторични (метастази от тумори, локализирани в други органи). В епидидима се откриват най-често метастази на карциноми на стомаха и простатната жлеза.
Клиничната картина на туморите на епидидима се характеризира с появата на подутина и болка в единия тестис. При палпация се установява наличие на възловидно образувание в областта на главата, тялото или опашката на надсеменника на засегнатия тестис. В някои случаи се установява симптоматично хидроцеле.
Подробна информация за злокачествено новообразувание на епидидим може да прочетете при:
Семенната връв е съставена от семепровода, артерии, вени, лимфни съдове и нерви, които осигуряват кръвоснабдяването, инервацията на скроталното съдържимо. Тази структура се разполага от вътрешния ингвинален пръстен до съответния тестис. Туморите на семенната връв могат да възникнат от всяка една структура, локализирана в тази анатомична област.
Първичните тумори на семенната връв се диагностицират рядко и могат да засегнат всяка възрастова група. Те са най-честите тумори на паратестикуларната област и обикновено се презентират като асимптоматични, бавно растящи, плътни туморни образувания. Въпреки че повечето са доброкачествени (предимно липоми), приблизително 25% от туморите са потенциално злокачествени и животозастрашаващи. Най-често диагностицираните злокачествени хистологични типове включват: липосарком, лейомиосарком, рабдомиосарком, злокачествена фиброзен хистиоцитом, фибросарком и други значително по-редки неоплазии.
Подробна информация за злокачествено новообразувание на семенна връв да прочетете при:
Тумиорите на скротума възникват от кожата и съединителнотъканните елементи на скроталната торбичка. От злокачествените тумори в областта на скротума най-често се откриват карциноми и саркоми.
Наличието на тумор в тази област в много случаи не предизвика появата на симптоми за дълъг период от време. С нарастването злокачествената лезията се установява усещането за тежест, по-рядко болката в скротума. При наслагване на инфекция се развива възпаление със зачервяване, оток и отделяне на гноевиден секрет. Основна причина за търсене на медицинска помощ е откриването на тумора от болния.
Подробна информация за злокачествено новообразувание на скротум да прочетете при
В рубриката "злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на мъжките полови органи" се включват и злокачествени тумори, произхождащи от семенно мехурче и туника вагиналис.
Клиничната картина на туморите на семенни мехурчета се определя от цитологична структура и клиничния стадий на заболяването. В началото при малък размер на тумора не се установяват клинични прояви. С нарастването му се появява болка и усещане за чуждо тяло в перинеума, чести позиви за уриниране, а в последствие и дизурични прояви. Основен метод на лечение е хирургичният.
Подробна информация за малигнени тумори на други уточнени части на мъжките полови органи при:
Коментари към Злокачествено новообразувание на други и неуточнени части на мъжките полови органи МКБ C63