Скротум МКБ C63.2

Скротум (scrotum) представлява различно изразена кожна гънка, разположена в долната част на срамната област под корена на пениса. Посредата й се намира raphe scroti, който нагоре минава по вентралната повърхност на члена. Непосредствено под него, посредата, във вътрешността на скротума навлиза съединителнотъканна преграда - septum scroti, която разделя и дооформя леговищата на двата тестиса.

Повърхностният слой на скроталната кожа е изграден от слабо вроговен епидермис. Кожата е рядко окосмена, с по-изразена пигментация, съдържа мастни и потни жлези. В подкожието се разполага слой гладкомускулни и еластични влакна - tunica dartos. Под този слой последователно са разположени слоеве, които са формирани при вътреутробното слизане на семенниците от корема в скротума.

Подробна информация за анатомично устройство на скротум може да прочетете при:

• Мъдница, скротум (scrotum)

В рубриката злокачествено новообразувание на скротум се включват тумори със злокачествен характер, локализирани в кожа на скротум. Неоплазиите в тази област се среща сравнително по-рядко от тези в други кожни области.

Скроталният рак се наблюдава предимно при мъже над 50 години. Средната годишна възрастово стандартизирана заболеваемост е около 1,5 на 1 000 000. Сквамозноклетъчения карцином е най-често срещаният хистологичен тип, последван от базалноклетъчните карциноми.

Рискови фактори за възникване на кожни тумори представляват:

• тютюнопушене;
• HPV инфекции - увеличават риска от възникване на плоскоклетъчен карцином;
• хронична незарастващи рани;
• някои генетични синдроми - вроден меланоцитен невус;
• болест на Боуен;
• йонизиращи лъчения, екологични канцерогени, професионални вредности;
• използването на имуносупресивни лекарства увеличаване на риска от рак на кожата.

Хистологичната класификация на туморите на кожа на скротума включва:

1. Епителни тумори:

• сквамозноклетъчен (плоскоклетъчен) карцином с различна степенна злокачественост и диференциация;
• базалноклетъчен карцином;
• тумори на потните жлези;
• тумори на космения фоликул;
• недиференциран карцином.

2. Екстрамамарна болест на Paget.

3. Малигнен меланом.

4. Тумори с мезенхимен произход - саркоми.

5. Тумори на хемопоетичната и лимфна тъкани.

Клиничната картина на злокачествените тумори на скротум се определя предимно от хистологичната характеристика на лезията и клиничния стадий на заболяването. Плоскоклетъчният карцином възниква като малка сърбяща верукозно лезия, която с увеличаване на размера става лесноранима и кърви при минимално травмиране. Карциномът възниква най-често на основа на предшестващо заболяване на кожата (Боуеноидна дерматоза, хроничен дерматит, дискератоза). С напредване на заболяването малигнения процес може да инфилтрира подлежащите серозни обвивки на тестиса, както и самия тестис.

Развитието на ранни улцерации и бързо нарастване говори за анапластичен карцином, какъвто най-често възниква в областта на гениталиите. В тези случаи регионалните лимфни възли често са увеличение, което може да се дължи на инфекция или на метастази. При наличие на лимфни метастази ангажираните възлите са по-плътни, с неправилна форма и сраснали с околните тъкани. Анапластичните плоскоклетъчни карциноми възникват без предшестваща лезия и се презентират като червена папула или възел, нараства бързо и имат вид на възпалителна лезия, отколкото на неоплазия. Този вид карцином инфилтрира дълбоко и метастазира рано.

Основните клинични форми на базалноклетъчните карциноми биват възловидно-язвен, повърхностен, склеродермиформен и пигментен. В областта на скротума по-често се открива повърхностен базалноклетъчен карцином. Представя се като червеникава или червено-кафява слабо инфилтрирана и рязко ограничена плака с неправилна форма. По повърхността на лезията често се откриват дребни сквами и малки участъци на суперфициални улцерации и крусти. В някои периферни участъци се открива слабо надигнат перловиден ръб, а в центъра на лезията - гладък атрофичен цикатрикс.

Екстрамамарната болест на Paget по кожа на скротума често се презентира като добре ограничена, влажна, зачервена, екзематозна плака, по която се образуват сквами. Установява се и хипо- и хиперпигментация на засегната кожа. Субективните оплаквания са от чувство за парене и интензивен сърбеж са често съобщавани. Лезиите обикновено ангажират кожа, в която се развиват апокринни потни жлези, каквато е кожата на скротума.

Малигненият меланом на скротум е значително по-рядко срещан в сравнение с карциномите и засяга най-често мъже на възраст между 50-70 години. Меланомът се презентира като леко надигната кафява пигментна лезия с неправилен ръб, която в началното има ясно ограничени граници. На по-късен етап границите на кожното образувание стават неясни, появява се възелче, кървене или секретиране, по периферията се установяват участъци на възпаление. В центъра на лезията може да се формира язва. Меланомът на скротума метастазира по лимфен и кръвен път, като първоначално се засягат ингвиналните лимфни възли.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на скротум обикновено не е трудно. Анамнезата и огледа дават информация за давността на процеса, наличните оплаквания и характеристиките на кожната лезия. Точна диагноза се получава посредством цитологично и хистологично изследване на материал, взет от тумора. Степента на разпространеност на злокачествения процес се установява по-трудно. Палпируемите лимфни възли се биопсират и получения материал се подлага на цитологично изследване. Метастази се откриват посредством образни методи като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ехография на таз и корем, рентгенография. Използваната преди години лимфография е заменена от контрастно-усилена компютърна томография.

Основният метод на лечение на злокачествено новообразувание на кожа на скротума е хирургичното. Обемът на хирургичната интервенция се определя от дълбочината на туморна инфилтрация и степента на разпространеност на неоплазията. Конвенционалната хирургична ексцизия показана при лечение на малки първични сквамозноклетъчни карциноми. Препоръчаната ексцизионна граница за високодиференцирани или малки повърхностни тумори с дълбочина под 2 мм е 4 мм. При сквамозноклетъчни карциноми с дълбочина над 6 мм или диаметър над 1 см се препоръчва Mohs микрографска хирургия. Този метод е подходящ при лечението на базалноклетъчните карциноми и малигнения меланом на скротума. Туморите с дълбока инфилтрация налагат извършване на широка местна ексцизия с биопсия на сентинелен лимфен възел. При ангажиране на тестис се извършва радикална орхиектомия.

Като адювантни методи на лечение се използват лъчевата терапията и химиотерапията. При генерализиране на заболяването се използват различни схеми на комбинации от химиотерапевтици.