Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на мъжките полови органи МКБ C63.8

Злокачествените тумори на мъжка репродуктивна система представляват новообразувани, които могат да възникнат от всяка една тъкан, изграждаща мъжките полови органи, и имат потенциал за локално и дисеминирано разпространение. Най-често от злокачествен процес се ангажират пениса, тестисите и простатната жлеза.

В рубриката "Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на мъжките полови органи" се включва злокачествено новообразувание на мъжки полови органи, което се намира в гранични области на мъжките гениталии и по място на възникване не може да бъде отнесено към нито една от рубриките C60-C63.7.

Етиологията на тези тумори не е уточнена. Епидемиологични проучвания посочват редица предразполагащи фактори по-важни, от които са:

• хронични възпалителни процеси;
• инфекция с онкогенни щамове на HPV (човешки папиломен вирус);
• тютюнопушене;
• хроничен травматизъм;
• нарушен хормонален баланс;
• прием на имуносупресивни медикаменти;
• наследствена предиспозиция - раково заболяване при близки родственици;
• експозиция на йонизиращи лъчения, екологични канцерогени;
• наличие на преканцерозни лезии (болест на Боуен, еритроплазия на Кеира).

Основните хистологични форми на малигномите на мъжка полова система са:

1. Тумори с епителен произход:

• свкамозноклетъчен карцином;
• базлноклетъчен карцином;
• дребноклетъчен карцином, Merkel cell карцином;
• светлоклетъчен карцином;
• себацеен карцином;
• аденокарцином.

2. Тумори с мезенхимен произход:

• лейомиосарком;
• фибросарком;
• рабдомиосарком.

3. Малигнен мезотелиом.

4. Екстрамамарна болест на Paget.

5. Злокачествен меланом.

6. Тумори на хемопоетичната и лимфна тъкани.

Клиничната картина на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на мъжките полови органи се определя от хистологичните характеристики на тумора и мястото му на възникване. При ангажиране на външни полови органи най-честият симптом е поява кожна лезия или подутина с плътна консистенция и възловидна повърхност.

От кожата на мъжките полови органи най-често възниква сквамозноклетъчният карцином. Този вид тумор може да се представи като зачервена, плътна плака или папула, както и като раничка, която не зараства. Плоскоклетъчният карцином има няколко макроскопски форми на растеж: ендофитна (инфилтративна), екзофитна (папиларна) и улцерозна под формата на язва, без данни за кератинизация. Високо диференцираните форми са папиларни, покрити с круста, под която, след травмиране или отстраняването й, се визуализира язва с леко надигнат и уплътнен ръб. При наслагване на инфекция се наблюдава отделяне на гноевиден секрет с неприятна миризма. Обективните оплаквания са от болка и дискомфорт в областта на тумора. Лимфаденопатия се установява в 28-64% от случаите при поставяне на диагноза.

Базалноклетъчният карцином се презентира като червена или червено-кафява инфилтрирана и ясно ограничена плака с неправилни контури.

Малигненият меланом се открива рядко в областта на мъжки полови органи. Характеризира се с поява на пигментирана кожна лезия с кафява оцветка и неправилен ръб, която в началното е с добре очертани граници. В последствие границите на лезията стават неясни, в центъра се появява възелче, установява се кървене или секретиране. В периферните участъци се наблюдава зачервяване, дължащо се на възпалителна реакция на околната кожа.

Саркомите се презентират като плътни туморни образувани, като клиничната картина се определя от локализацията на злокачествени процес. Установява се дискомфорт и болка в областта на гениталиите и долната трета на коремна кухина. Поради прорастване на тумора в съседни органи или вследствие на притискането им може да възникне дизурия, смутен чревен пасаж, болка и усет за чуждо тяло в перинеума, хемоспермия, импотентност.

Диагнозата на злокачествените новообразувания, локализирани в гранични области на мъжка полова система налага извършване на комплекс от клинични и параклинични методи на изследване. Анамнезата дава информация относно субективните оплаквания - тяхната характеристика и давност. С физикалните методи на изследване - оглед и палпацията, се установява наличие на кожна лезия или обем заемащ процес, лимфаденопатия в ингвинална област. Биопсията, с последващо цитологично или хистологично изследване на тъканен материал от тумора, верифицира вида на злокачествения процес. С образни методи като ехография, КАТ, ЯМР и ПЕТ се визуализира малигнома, установява се неговата точна локализация и отношението му с околните органи, откриват се метастази в лимфни възли и отдалечени органи.

Лечението на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на мъжките полови органи бива хирургично, лъчетерапия и химиотерапия. Основен е хирургичният метод на лечение, като се предпочитат редикалните техники. Като адювантни терапевтични методи се използва радио терапия и химиотерапия. Използването им се определя от хистологичните характеристики на тумора и степента му на разпространение.