Мъжки полови органи, с неуточнена локализация МКБ C63.9

Онкологичните заболявания в настоящия момент са причина за 12% от смъртните случаи в световен мащаб. През следващите 20 години се очаква нарастване на броя на смъртните случаи от 6 млн. на 10 млн. Приблизително 20 млн. души по света живеят с диагнозата рак. В Българи през 2011 г. са регистрирани 34864 случаи на онкологични заболявания.

В рубриката злокачествено новообразувание на мъжки полови органи, с неуточнена локализация се включват първични и вторични неоплазии на пикочо-полов тракт при мъжа без допълнителни уточнения.

Ракът на простатната жлеза е най-често срещаното онкологично заболяване на мъжка полова система и второ по честота след рак на белия дроб. Заболяемостта се увеличава след 45 години, като достига пик при 75-79 годишните. В 95% от случаите се диагностицира аденокарцином. Злокачествените тумори на тестисите засягат предимно мъже на възраст от 15 до 35 години и се делят на герминативни (97%) и негерминативни (3%).

Онкологичните заболявания на пениса се срещат сравнително рядко в развитите страни, но съставляват 20% от случаите на рак при мъже в Африка, Азия и Южна Америка. Най-често диагностицираната хистологична форма е плоскоклетъчен карцином на кожата и полулигавиците на половия член. Туморите на надсеменник, семенна връв, кожа на скротума, семенно мехурче и туника вагиналис са значително по-редки.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на мъжки полови органи, с неуточнена локализация се определя от областта, в която се развива туморът и стадия на развитие на малигнения процес.

В повечето случаи началните симптоми са неспецифични. При рака на простатата първият клинично значим симптом е дизурията, която се характеризира с честа, затруднена микция и усет за неизпразване на пикочния мехур. В началото често уриниране е само през нощна, в последствие дизурията се установява и през деня. В резултат на прорастване на тумора в лумена на уретрата и шийката на пикочния мехур се стига до частична или пълна задръжка на урина. Други симптоми са хематурия, хемоспермия, болка с променлив характер, която се появява периодично, през неопределени интервали или е постоянна, в някои случаи се усеща като тежест или е силно изразена. Изразността на болката се определя от степента на разпространеност на тумора и компресията, която малигнома упражнява върху нервите и коренчетата на гръбначния мозък. Установяват се, също така, болки при дефекация (изхождане), постоянни тенезми (напъни за дефекация без резултат) и увеличаване на хемороидални възли.

Сквамозноклетъчният карцином на пениса възниква най-често от преканцерозни лезии или на основа на хроничен възпалителен процес. Туморът се локализира предимно по главичката на пениса или препуциума, рядко върху тялото на половия орган. Обективно се установява еритема плака, екзофитен растеж или улцерозни ендофитни маси. Туморната лезия е с яркочервена, налобена или кървяща повърхност върху силно инфилтрирана основа.

Злокачествените неоплазии на тестисите най-често са едностранни (засягат само единия семенник) и се презентират с увеличаване обема на тестиса. При палпация се установява твърдо образувание с грапава, възловидна повърхност, която обикновено не е болезнена. Разпространението на тумора извън на органа се осъществява по лимфен и кръвен път. Симптоми на лимфогенна дисеминация са възникване на болки в поясна област или около пъпа.

Диагнозата на тумори на мъжки полови органи, с неуточнена локализация налага извършване на комплекс от клинични и параклинични методи на изследване. Освен данните от разпита на болния и физикалното изследване, значение имат образни методи на изследване като: рентгенография, ехография, КАТ, ЯМР, ПЕТ. Точна диагноза може да се постави чрез биопсия и хистологична верификация на тумора или екстпресно патоморфологично изследване по време на оперативна интервенция.

От лабораторните изследвания могат да се открият анемията, хематурия, промени в седимента на урината (пиурия - гной в урината). Изследването на специфични туморни маркери като простатно специфичен антиген (PSA), алфа-фетопротеин и хормони като човешкия хорионгонадотропин (b-ЧХГ) влизат в съображение при постоперативното проследяване на пациентите и определяне прогнозата на заболяването.

Лечението е комплексно и може да включва оперативно отстраняване на тумора, с последващо лъчетерапия или химиотерапия. Използваните адювантни методи на лечение се определя предимно от хистологичните характеристики на тумора, клиничния стадии на заболяването и наличието метастази в лимфни възли и отдалечени органи.