Епидидим МКБ C63.0

Надсеменникът - епидидим (epididymis), представлява придатък на тестиса с червеобразна форма и се разполага върху задния му ръб. На него се различават горна, разширена част - глава (caput epididymidys), тяло - copus epididymidys, опашка - cauda epididymidys. Между тестиса и епидидима се формира цепковидно пространство - sinus epididymidis.

Подробна информация относно анатомично устройство на семенник и надсеменник може да прочетете при:

• Семенник (testis)

Злокачествените новообразувания на епидидим се откриват радко и съставляват около 25% от всички солидни тумори, възникващи от тъканите на надсеменника. Останалите 75% са доброкачествени, като най-честата хистологична диагноза е аденоиден тумор.

Етиологията на тези тумори остава неуточнена.

Патоморфологично се различават следните злокачествени неоплазии:

• фибросарком;
• рабдомиосарком;
• плоскоклетъчен карцином;
• тератоми и други неоплазми с герминативноклетъчен произход;
• карциноми, аденокарциноми, лимфоми и недиференцирани (анапластични) карциноми.

Клиничната картина на малигнените тумори на епидидим, в началото на тяхното развитие, подобно на други злокачествени процеси, е неспецифична и не се установяват сигнификантни симптоми. Туморът най-често се открива от пациента, който опипва твърда подутина по задната повърхност на единия тестис. При палпация се установява неболезнено или слабо болезнено уплътнение с гладка повърхност и ясни граници. Признак на злокачественост е появата на болка, дискомфорт и тежест в скротума, като контурите на образуванието стават неясни и повърхността възловидна. Често се установява вторично хематоцеле или хидроцеле.

Възрастта на по-голямата част от пациентите е в диапазона от 20-70 години, въпреки че има описан хамартом при дете на 3 години и аденокарцином при пациент на 78 години. Много рядко, заболяването може да бъде двустранно. В някои случаи туморите на надсеменника представляват проява на генерализиран злокачествен процес на малигноми в други органи. Откривани са метастази в епидидима на ракови процеси с първично огнище в простатна жлеза, стомах, бъбреци и панкреас.

Диагнозата на туморите на епидидим се изгражда въз основа на анамнезата, обективното изследване и ехография на тестиси. Допълнителни методи на изследване са компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс, които служат за откриват метастази в лимфни възли и отдалечени органи, както и с оглед на предоперативна подготовка за оперативно лечение. След отстраняване на тестиса се извършва патоморфологично изследване и се определя хистологичната принадлежност на тумора.

Лечението на злокачествено новообразувание на епидидим е мултимодално и включва:

• оперативно отстраняване на засегнатия тестис - орхифуникулектомия с последваща ретроперитонеална лимфаденектомия;
• лъчевата и лекарствена (химиотерапия) терапия се назначават в зависимост от хистологичния структурата на тумора.