Злокачествено новообразувание на ларинкс, неуточнено МКБ C32.9

Ракът на ларинкса (гръклян) е една от най-често срещаните локализации на злокачествени новообразувания на главата и шията. Мъжете се засягат 4-5 пъти по-често от жените, чиито процент е от порядъка на 2-3%. Ларингеалният рак се развива най-често между 40-60 годишна възраст, като през последните две десетилетия показва тенденция за значително покачване на броя на новозаболелите.

Рискови фактори за възникването и развитието на заболяването са:

• тютюнопушене;
• прекомерна консумация на алкохол, особено на концентрирани спиртни напитки;
• инфекция с човешки папиломавирус (HPV), серотипове 16 и 18, е свързана с повишен риск от възникване на рак на устна кухина, фаринкс и ларинкс;
• професионална експозиция с азбест, формалдехид, никел, изопропилов алкохол, изпарения на сярна киселина, дизелови изпарения и др.

Хистологичната форма на рак на ларинкса, която се открива при повече от 95% от заболелите, е плоскоклетъчен карцином с различна степен на диференциация. Други по-редки хистологични варианти на заболяването са аденокарциноми, недиференциран карцином, саркоми, лимфоми и пр.

В началото клиничната картина на злокачественото новообразувание на ларинкс, неуточнено се характеризира със сравнително незабелязано протичане, без ясни начални прояви. Клиничната картина най-често е доста оскъдна в началото, но с напредване на обема на неоплазмата и настъпващата инфилтрация се проявява с дисфония до пълна афония, диспнея в по-напредналите случаи, дразнеща суха кашлица и рефлекторна оталгия.

При индиректна ларингоскопия в някои случаи се установява повдигане и изпъкване нагоре на надлежащата лъжлива гласна връзка. Тя има гладка повърхност, слабо едематизирана. Възможна е и появата на евентрация на вентрикула, но късо време след това при проследяване на пациента се вижда и самата туморна маса. Туморът има може да има вид на цветно зеле със сивкаво-виолетов цвят, което покрива част от истинска гласна връзка. Някои от карциномите в ларинкса много бързо се разязвяват и към момента на диагностицирането им са обхванали над- и подлежащите ларингеални структури. В повечето случаи метастазите настъпват много рано в зоната на шийния лимфен басейн.

Лечението е оперативно - интраларингеални операции с микрохирургия или лазеркоагулация или ларингектомия в комбинация или не с лъчетерапия и химиотерапия.