Анкилостомидоза МКБ B76
Рубриката анкилостомидоза (унцинариоза) включва заболяванията, причинени от различни нематоди от семейство Ancylostomatidae.
Заболяванията представляват антропогеохелминтози и се характеризират с широко разпространение, предимно в географските области с влажен и топъл климат.
Боледуват всички възрастови групи, без наличие на съществени различия в честотата на засягане между представителите на мъжкия и женския пол. Изложени на по-висок риск от развитие на инфекция са работещите в пряк контакт с почвата, като миньори и селскостопански работници.
Източник на инвазията са опаразитените хора, които отделят с фекалиите хелминтните яйца в околната среда.
Яйцата са слабо устойчиви към въздействието на факторите от външната среда, като високата температура и пряката слънчева светлина ги убиват бързо. Особено благоприятни условия нематодните яйца откриват във влажната и топла почва, където се развиват до инвазиоспособни ларви, преминавайки последователно през рабдитовидна и филариевидна форма.
При контакт с интактната кожа ларвите проникват, пробивайки епидермиса и навлизайки в кожните венули.
Чрез системната циркулация достигат до големия кръг на кръвообращението и преминават последователно през белия дроб, пулмоналните пътища и фаринкса и достигат до стомаха и интестиналния тракт, където съзряват до възрастни форми.
Целият биологичен цикъл продължава приблизително 40 дни.
Възрастните паразити се характеризират с определени морфологични особености и могат да оцелеят в макроорганизма в продължение на няколко години.
Различават се следните форми на заболяването:
- анкилостомидоза или инвазия, предизвикана от Ancylostoma species
- некаторидоза или инвазия, предизвикана от Necator americanus
Клиничното протичане при отделните форми е идентично и се определя основно от интензивността и продължителността на инвазията, имунната резистентност на макроорганизма и настъпването на реинвазии.
Различават се три отделни стадия на заболяването, а именно кожна инвазия, пулмонална миграция и чревна локализация.
Паразитите обикновено проникват през кожата на стъпалата или пространството между пръстите и причиняват локална реакция, изразяваща се в оток, еритем и силен постоянен сърбеж.
До два дни се формират различни по големина папули, които се развиват до везикули или пустули.
Възможно е развитие на уртикариални промени и вторични бактериални или гъбични инфекции.
До две седмици след перкутанната инвазия на ларвите се изявяват белодробните симптоми, които включват кашлица, хемоптое, задух.
При хронифициране на процеса е възможно развитие на бронхопневмония.
След около един месец от перкутанната инвазия на ларвите се проявяват интестиналните симптоми. Различават се остра и хронична чревна инвазия.
Характерно за острата инвазия е доброкачественото протичане с леки диспептични нарушения, главоболие, общо неразположение.
Хроничната чревна форма в зависимост от интензивността на инвазията протича леко, средно тежко или тежко, с развитие на усложнения. Успоредно с различните интестинални прояви се развива прогресираща микроцитна хипохромна желязодефицитна анемия. Анемията е резултат от постоянните хеморагии, в резултат от микролезиите и травматичното въздействие от страна на ларвите.
Леката и средната по тежест хронична чревна инвазия протичат с развитие на метеоризъм, гадене и повръщане, диария с примеси на слуз и кръв, коремни болки, понякога с коликообразен характер.
Тежката хронична чревна инвазия протича с развитие на:
- хепатомегалия
- асцит
- отоци на долните крайници
- сърдечна декомпенсация
- белодробен оток
- парестезии
- значителна редукция на телесното тегло
Необходимо е разграничаване на заболяването от другите хелминтози, от някои хиповитаминози, алиментарна дистрофия и анемичен синдром с различен произход.
Диагностицирането на пациентите с анкилостомидоза се основава на данните, получени от анамнезата, клиничния преглед, параклиничните и паразитологичните изследвания. Обикновено лабораторно се установява различна по тежест еозинофилия с левкоцитоза, намаление на желязото, хемоглобина, хематокрита и еритроцитите. Диагнозата се потвърждава при микроскопско откриване на нематодни яйца във фекалните проби.
Лечението включва противопаразитни агенти от различни групи в съчетание със симптоматични средства.
Пациентите подлежат на диспансеризация за период от половин до една година, като през това време на определени интервали се извършват профилактични изследвания.
Прогнозата при ранно диагностицирани и третирани пациенти е относително благоприятна, докато при липса на лечение и хронифициране на процеса могат да настъпят сериозни усложнения.
Коментари към Анкилостомидоза МКБ B76