Други анкилостомидози МКБ B76.8

Към рубриката други анкилостомидози спадат антропогеохелминтозите, причинени от различни представители на семейство Ancylostomatidae.

Разпространени са предимно в географските области с топъл и влажен климат, като ендемични райони са описани в Азия, Африка, Америка и Европа.

Боледуват всички възрастови групи, като няма различия в честотата на засягане между представителите на двата пола. С по-висок риск от развитие на инвазията са работещите с пряк контакт до почва, като селскостопански работници и миньори.

Нематодите имат характерна морфологична структура, като тялото им е с цилиндрична форма, а размерите им варират между 9 и 13 милиметра.

Източник на инфекцията са опаразитените хора, които отделят с фекалиите си яйца на хелминтите във външната среда. Особено благоприятни условия за своето развитие, яйцата намират в топлата и влажна почва.

В рамките на два дни яйцата се трансформират последователно в рабдитовидна, филариевидна и инвазиоспособна ларва, като биологичният цикъл продължава средно един месец.

Човек се заразява предимно по контактен механизъм, по-рядко по перорален механизъм. При пряк контакт на интактната кожа с почва, съдържаща инвазиоспособни ларви, последните проникват през епидермиса и навлизат в малките кръвоносни съдове на кожата.

По хематогенен път чрез системната циркулация достигат до белия дроб, откъдето мигрират и достигат до дванадесетопръстника.

Ларвите оказват токсично, механично и травматично въздействие и водят до нарушения на нормалните функции на интестиналния тракт. Микролезиите причиняват хронични хеморагии, които водят до развитие на анемичен синдром.

Клиничното протичане на състоянието е в пряка зависимост от интензивността на инвазията и индивидуалната имунна резистентност на заразения човек.

Заболяването преминава през различни стадии:

• перкутанна инвазия

• белодробна миграция

• чревна локализация

Ларвите обикновено проникват през кожата на стъпалата или междупръстието на краката и на мястото на проникването се развиват еритем, оток и силен сърбеж.

След няколко дни се появяват малки папули, които се развиват до везикули или пустули. Кожните ерупции преминават за около десет дни, но при чести реинвазии е възможно развитие на обрив от уртикариален тип.

След около седмица от кожната инвазия се развиват пулмонални признаци, включващи хемоптое, кашлица, задух, фебрилитет. Ограничават се за около две седмици, но при масивна инвазия е възможно развитие на усложнения, най-често бронхопневмония.

Няколко седмици след появата на белодробната симптоматика се развиват различни по тежест чревни нарушения.

Острата чревна инвазия се асоциира с относително леко и благоприятно протичане, докато при хроничната форма често се развиват усложнения на фона на тежък анемичен синдром. Болните обикновено се оплакват от метеоризъм, гадене и повръщане, коликообразна коремна болка, диария с примеси на кръв и слуз. При тежките форми е възможно развитие на хепатомегалия с асцит, сърдечна декомпенсация и белодробен оток.

Диагнозата се основава на епидемиологичната анамнеза за пряк контакт с почва, физикалните находки и лабораторните изследвания. Наблюдава се еозинофилия, левкоцитоза, различна по тежест хипохромна микроцитна анемия. Необходимо е изследване на материал от фекални проби, за откриване на яйцата на паразита. Използват се различни имунодиагностични и оцветителни методики.

В диференциално диагностичен план е необходимо разграничаване на състоянието от другите хелминтози, авитаминози, алиментарна дистрофия, анемия с друг произход.

Лечението при други анкилостомидози е етиологично, прилагат се левамизол, албендазол, мебендазол, пирантел. Симптоматично се прилагат железни препарати за овладяване на проявите на анемията, витамини, аналгетици, антипиретици, антихистамини.

Пациентите подлежат на диспансеризация в рамките на половин до една година, като през определен интервал от време се извършват профилактични изследвания.

Прогнозата е относително благоприятна, при поставена навреме диагноза и ранно лечение.