Некаторидоза МКБ B76.1

Инвазията, предизвикана от Necator americanus, се нарича некаторидоза.

Представлява антропогеохелминтоза, с природно ендемичен характер, разпространена предимно в районите с топъл и влажен климат.

Често заболяването се разглежда успоредно с анкилостомидоза, поради голямо сходство в жизнения цикъл на паразитите, епидемиологичните и патогенетичните особености, клиничното протичане.

Състоянието е широко разпространено в много райони на Азия, Америка, Австралия и Европа. Източник на инфекцията са опаразитените хора, отделящи яйца с фекалиите си във външната среда.

Яйцата се характеризират със слаба устойчивост в околната среда и се нуждаят от благоприятна условия за развитието си в ларви. Особено благоприятни условия откриват в топлата и влажна почва, като инвазиоспособните ларви могат да мигрират по стеблата на тревните растения.

Хората, чиито професии са свързани с директен контакт на кожата с почвата, са изложени на значително по-висок риск от развитие на заболяването.

Специфичният етиологичен агент Necator americanus принадлежи към род Necator на семейство Ancylostomatidae.

Паразитът притежава цилиндрично тяло, стеснено в предния край и малки размери, достигащи до десет милиметра на дължина.

Женските паразити продуцират ежедневно по почти десет хиляди яйца и имат продължителност на живот около десет години.

Отделените с фекалиите яйца се трансформират в рабдитовидни ларви, които след нарастване и съзряване се превръщат последователно във филариевидни и инвазиоспособни ларви.

Човек се заразява по контактен механизъм или перорално. При контакт с почва или растения, замърсени с инвазиоспособни ларви, те проникват през епидермиса и навлизат в малките кръвоносни съдове на кожата. По хематогенен път достигат сърцето и белия дроб, навлизат в алвеолите и достигат до фаринкса. През хранопровода проникват в стомаха и в последствие в дванадесетопръстника, като целият биологичен цикъл продължава малко повече от месец.

Под въздействието на механичното и травматично влияние на ларвите, се развиват микролезии, водещи до хронична хеморагия. След около три месеца се развива различен по тежест анемичен синдром. В интестиналния тракт паразитите водят до нарушение на секреторната, моторната и резорбтивната функция на червата.

Характерно за заболяването е хроничното протичане, като изявата на симптомите зависи предимно от продължителността и интензитета на инвазията и индивидуалната имунологична резистентност.

Характерни за инвазията, предизвикана от Necator americanus, са три етапа:

Етап на кожна инвазия: паразитите проникват обикновено през епидермиса на стъпалата или в пространството между пръстите на краката.

Развиват се локален оток, сърбеж и еритем. След 48 часа се формира папула, еволюираща да везикула или пустула.

При продължителни реинвазии е възможно развитието на уртикариални обриви, в резултат на сенсибилизацията на организма.

Етап на белодробна миграция: до една седмица след кожната инвазия се развиват различни белодробни прояви, най-често кашлица, задух, хемоптое, фебрилитет, главоболие, безсъние. Симптоматиката отзвучава спонтанно в рамките на две седмици, но е възможно и развитие на бронхопневмония.

Етап на чревна локализация на ларвите и възрастните паразити: различават се остра и хронична чревна инвазия. Характерни за острата чревна инвазия са коремна болка, метеоризъм, гадене с или без повръщане, диария, които се наблюдават един месец след кожната инвазия.

Хроничната чревна инвазия се проявява с клиничните признаци на желязодефицитна анемия в комбинация с различни диспептични нарушения. Различават се лека, средна и тежка форма, в зависимост от тежестта на анемията и степента на засягане на различните органи и структури в макроорганизма. Болните обикновено се оплакват от общо неразположение, слабост и лесна уморяемост, задух, сърцебиене, кървава диария.

При тежката форма е възможно развитие на сърдечна декомпенсация, хепатомегалия с асцит, белодробен оток и оток на долните крайници.

Диференциалната диагноза се прави с другите паразитни заболявания, чревни нарушения, анемия с друга етиология, авитаминоза, алиментарна дистрофия.

Диагнозата при некаторидоза се базира на информацията, получена при разпита и физикалния преглед на болния, параклиничните и паразитологичните изследвания. Необходимо е откриване на яйцата на паразита във фекални проби, което се извършва с определени методики. Прилагат се и имунологични изследвания, предимно в миграционния стадий на ларвите.

Лечението при инвазия, предизвикана от Necator americanus, бива етиологично с противопаразитни средства и симптоматично с аналгетици, антипиретици, антихистамини, витамини и антидиарийни агенти.

Профилактичните мерки включват избягване на пряк контакт между интактната кожа и почвата, носене на лични предпазни средства от миньорите и работещите в селското стопанство и повишаване на здравната култура на населението.