Анкилостомидоза, неуточнена МКБ B76.9

При анкилостомидоза, неуточнена, се наблюдава инвазия на организма с представители на нематодите от семейство Ancylostomatidae на отряда Rabditida.

Заболяването е разпространено предимно в районите с влажен и топъл климат, като са описани ендемични огнища в Азия, Австралия, Европа. Засягат се всички възрастови групи, без различия между половете.

Състоянието представлява антропогеохелминтоза, като източник на заразата е инфектираният човек. Заразяването се осъществява най-често при пряк контакт с почва или тревисти растения, в които се намират инвазиоспособни ларви. Рядко инвазията се предава по перорален механизъм, при консумация на контаминирани плодове и зеленчуци.

Яйцата попадат във външната среда с фекалиите, като намират благоприятни условия в почвата. При висока температура и пряка слънчева светлина бързо се инактивират.

При попадане в благоприятни условия яйцата се развиват и след два дни се трансформират в рабдитовидни ларви. Те се хранят и нарастват до филариевидни ларви, които се развиват до инвазиоспособни ларви.

При контакт с незащитена кожа инвазиоспособните ларви проникват през епидермиса и попадат в малките кожни кръвоносни съдове. По хематогенен път достигат до големия кръг на кръвообращението и попадат в белия дроб. Проникват в алвеолите и чрез пулмоналните пътища достигат до фаринкса. Оттам мигрират до стомаха и дванадесетопръстника. В интестиналния тракт съзряват до възрастни форми, способни да отделят яйца.

Различните клинични прояви се дължат на механичното, токсично и алергично въздействие от страна на ларвите. Настъпват нарушения в нормалната секреторна, моторна и резорбтивна интестинална функция. Причинените от паразитите микролезии, водят до хронични хеморагии, които клинично се проявяват с различен по тежест анемичен синдром.

Клиничните прояви и тежестта на хелминтозата се определят от степента на инвазия, имунологичната резистентност и наличието на реинвазии.

Заболяването преминава последователно през различни етапи, които включват перкутанна инвазия, пулмонална миграция и чревна локализация.

Нематодите обикновено проникват в организма през епидермиса на стъпалата и между пръстите на краката, като се наблюдават оток, изразен еритем и силен сърбеж на мястото на проникването.

В рамките на един до два дни се формират малки папули, които еволюират до везикули, а при инфектиране се получават пустули. Състоянието обикновено се самоограничава и кожните промени отшумяват за около десет дни.

При тежка и масивна инвазия на макроорганизма е възможно развитие на уртикария, често се развиват и вторични бактериални инфекции.

След една до две седмици от кожната инвазия се развиват белодробните прояви, които включват задух, хемоптое, кашлица, субфебрилитет. В белите дробове са възможни малки кръвоизливи, левкоцитна инфилтрация с преобладаване на еозинофилните клетки.

След около месец от перкутанната инвазия се развиват и интестиналните промени. Различават се остра и хронична форма, като последната може да протече леко, средно тежко или тежко.

Острата форма протича доброкачествено, с диариен синдром, диспептични нарушения, лек фебрилитет, главоболие. Хроничната форма съчетава диспептични нарушения и проявите, свързани с развитието на прогресираща желязодефицитна анемия.

Леката и средно тежката форма протичат със задух, сърцебиене, метеоризъм, гадене, повръщане, главоболие. При тежката форма се наблюдават парестезии, слабост, редукция на теглото, асцит, хепатомегалия, белодробен оток, сърдечна декомпенсация.

При диференциалната диагноза е необходимо да се имат предвид други хелминтни заболявания и паразитози, дефицит на витамини, алиментарна дистрофия, анемичен синдром с друга етиология.

Диагнозата при анкилостомидоза, неуточнена, се основава на информацията, получена от епидемиологичната анамнеза, клиничния преглед и параклиничните изследвания. Често се наблюдават еозинофилия с левкоцитоза, намаление на желязото, понижение на стойностите на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита. Необходимо е микроскопско откриване на яйцата на паразита във фекални проби, като за целта се използват различни методики.

Лечението е медикаментозно и бива етиологично, патогенетично и симптоматично. Прилагат се противопаразитни агенти, предимно левамизол, албендазол, мебендазол, пирантел, в комбинация с антихистамини, железни препарати, витамини, антипиретици.

Прогнозата при ранна диагностика и терапия на заболяването е относително благоприятна.

Пациентите се диспансеризират за период от шест месеца до една годна и подлежат на редовни профилактични изследвания.

Профилактиката е лична и обществена и включва повишение на здравната култура и информираност на населението.