Кожно-лигавична лайшманиоза МКБ B55.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Заболяването кожно-лигавична лайшманиоза представлява кожна форма на лайшманиоза на Новия Свят или известна още като американска лайшманиоза. По същество представлява протозойна инфекция, с трансмисивен път на предаване (при ухапване от комари), с характерно клинично протичане и необходимост от своевременно лечение с оглед намаляване риска от възникване на различни по вид и тежест усложнения.

Причинител и особености

Заболяването показва ендемичен характер в някои географски ширини, като характерно за болестния процес е следното:

• причинител: причинители са представителите на род Leishmania, а именно Leishmania vianna с 4 подвида (L. braziliensis, L. guyanensis, L. panamensis, L. peruviana) и от Leishmania mexicana
• резервоар на инфекцията: резервоари на болестта са предимно различни видове гризачи, а преносители са флеботомусите. Ендемични огнища са описани предимно в страните от Южна и Централна Америка
• форми на паразита: различават се две форми на паразитите, а именно амастиготна или безкамшичеста (паразитира вътре в клетките на макрофагохистиоцитарната система) и промастиготна или камшичеста (наблюдава се в стомахчето на комарите от род Plebotomus)
• биологичен цикъл: биологичният цикъл на тези протозойни причинители протича последователно в хората и в комарите. Флеботомите се заразяват при кръвосмучене от болен човек (или животно), като в техния организъм паразитите се трансформират. При последващо ухапване на човек, лайшманиите попадат в кожната раничка и се размножават
• рискови фактори: рискови фактори, подпомагащи развитието на болестта са недохранването, ниският социален статус, обезлесяването, липсата на канализация и урбанизация

Симптоми

Инкубационният период (времето от момента на заразяване до появата на първите клинични белези на инфекцията) продължава от две седмици до три месеца.

Заболяването започва с изява на единични кожни поражения, обикновено под формата на възелчета с околен инфилтрат, които впоследствие разязвяват.

Според клиничното протичане се различават няколко отделни форми на заболяването:

• кожно-язвена: засяга се само кожата, обикновено на откритите части на тялото, протичането е доброкачествено

• дифузна кожна лайшманиоза: протича като кожна лайшманиоза на Новия свят

• кожно-лигавична: в хода на болестта се ангажират и лигавиците на носа, устата, ларинкса, фаринкса

При много пациенти се развива лимфангит и лимфаденит, както и вторично инфектиране на язвите. Обикновено се засяга кожата на лицето, шията, горните и долните крайници. При липса на лечение болестта бързо се разпространява и обхваща лигавиците на носа, устната кухина и горните дихателни пътища.

Улцерациите и ерозиите водят до прогресивно разрушаване на меките тъкани и хрущялите на назофарингеалната и устната кухина. При много пациенти се развиват гингивит и периодонтит, възможно е засягане и на очите и гениталиите.

Често се развиват усложнения под формата на сърдечна недостатъчност, кахексия, ентероколит, пневмония, сепсис, амилоидоза, различни вторични бактериални и гъбични инфекции.

Оздравителният процес е бавен и може да продължи повече от една година.

Диагноза

За поставяне на диагнозата при кожно-лигавична лайшманиоза е необходим обстоен разпит за посещение или пребиваване в ендемичен район, ухапване от комари, известни рискови фактори и други в комбинация с обстоен преглед и оценка на локализацията, размерите и особеностите на наличните кожно-лигавични лезии.

Клиничната диагноза се потвърждава след извършване на паразитологични изследвания и откриване на причинителя. Материал за изследването се взима от папула или от периферията на язвите.

Необходимо е изготвяне на натривка върху предметно стъкло, фиксиране с метилов алкохол и специфично оцветяване. Използват се различни имунологични методи, като ELISA, директна аглутинация и реакция имунофлуоресценция. От биомолекулярните методи широко приложение намира полимерната верижна реакция (PCR).

Тази форма на лайшманиоза е необходимо да се разгранични от редица други инфекции и системни заболявания, включително туберкулоза, сифилис, лепра, грануломатоза на Wegener, епителиоми, микотични заболявания, назофарингеален карцином, карцином на кожата и други.

Лечение

Терапевтичният подход при тази форма на инфекцията изисква комплексни, целенасочени и строго индивидуализирани мерки, като лечението може да продължи продължително време. Допълнителни затруднения създават наличните усложнения и подлежащи заболявания.

Лечението при кожно-лигавична лайшманиоза се състои в мускулно или венозно приложение на препарати от групата на петвалентните антимонови средства, в съчетание с антибиотични препарати и симптоматични агенти.

Основните мерки за осъществяване на превенция от болестта включват:

• лична профилактика: използване на репеленти, поставяне на мрежи по прозорците на домовете

• обществена профилактика: използване на инсектицидни средства срещу векторите, контролиране популацията на комарите от род Phlebotomus, своевременно диагностициране, третиране и диспансеризация на заболелите лица

Прогнозата е сериозна, като без терапия настъпват множество тежки усложнения с възможен летален изход.

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org