Остър хепатит В без делта-агент с хепатална кома МКБ B16.2
При остър хепатит В без делта-агент с хепатална кома се наблюдава развитие на тежка инфекция, водеща до чернодробна некроза, чернодробна кома, характеризираща се с малки терапевтични възможности и неблагоприятна прогноза.
Заболяването се причинява от хепатитен вирус тип В (HBV) от семейство Hepadnaviridae. Представлява ДНК вирус, отличаващ се с характерен антигенен строеж и морфологични особености.
Хепатитният В вирус се отличава с изключително висока устойчивост спрямо външните въздействия (топлина, студ) и висока резистентност към действието на дезинфектантите.
Болестта представлява антропоноза (засяга само хората), като източници на заразата са болните лица и здравите (безсимптомните) носители на вируса, като в зависимост от еволюцията на болестта се различават инкубационно, реконвалесцентно и здраво вирусоносителство.
Възприемчивостта на населението към инфекцията е голяма, като контагиозният индекс достига високи стойности. Най-често се поразява активната възраст (между 20 и 45 години), но също така и кърмаческата възраст (при липса на имунизация).
Заразяването се осъществява по различни механизми, включващи:
- полов път: при незащитен сексуален контакт (липса на презервативи)
- трансмисивен, кръвен: при преливане на контаминирана кръв, извършване на медицински или козметични манипулации с контаминирани инструменти, акупунктура, татуиране и други
- вертикален: заразяване на плода от инфектираната майка, като е възможно интранатално заразяване (вирусът преминава трансплацентарната бариера) или постнатално (вирусите се излъчват във високи концентрации и в майчиното мляко)
- пряк контакт: представлява риск при малките деца, в чиито семейства има болен от хепатит В
- професионален път: заразяване на медицински работници при тесен контакт с кръв и кръвни продукти
Входна врата се явява директният контакт на вируса с кръвта, като след проникването вирусите се локализират в черния дроб.
В зависимост от интензивността на имунния отговор в резултат от вирусната атака, както и от силата на вируса, се различават различни по тежест вариации в протичането (класическо остро протичане, фулминантна форма, хронифициране).
При остър хепатит В без делта-агент с хепатална кома се наблюдава изключително тежко, фулминантно протичане, като отделните фази (стадии) на болестта са представени в по-силна степен.
Инкубационният период (необходимото време от заразяването с хепатитния вирус до първите клинични признаци) е от порядъка на 45 до 180 дни.
Заболяването започва с така наречения предиктерен стадий, през който доминират грипоподобни нарушения и оплаквания, диспептичен синдром, тежка адинамия, умора, отпадналост, обривни изменения по кожата.
Следва иктерният стадий, през който е налице пожълтяване на кожата, лигавиците, склерите на очите, потъмняване на урината, изсветляване на фекалните маси. Налице е тежка интоксикация на организма, главоболие, сънливост, граничеща с летаргия, пълна загуба на апетит, раздразнителност.
При всички пациенти се наблюдава увеличение на размерите на черния дроб (хепатомегалия), по-рядко и на слезката (спленомегалия).
При настъпване на остра чернодробна некроза и хепатална кома размерите на черния дроб бързо намаляват (в резултат от некротичните процеси), интезивността на иктера се усилва (въпреки че е възможно развитие на хепатална кома и без наличието на иктер), налице е тежка интоксикация.
Наблюдава се нарушение в ориентацията на болния (за време и място), тремор, нарушения в координацията, забавени мисловни процеси, промени в говора и почерка, наличие на патологични рефлекси. Възможна е загуба на съзнание.
Тежките увреждания в черния дроб водят до промени в алкално-киселинния статус, нарушения в хемопоезата, значителен риск от усложнения, засягащи най-често стомашно-чревния тракт, отделителната система, централната нервна система.
Фулминантната форма на острия хепатит В се среща рядко в клиничната практика, но се отличава със сериозна прогноза.
Своевременното поставяне на диагнозата и стартиране на подходяща терапия е решаващо за благоприятния изход от болестта.
Развитието на инфекцията по време на бременност застрашава живота както на бременната, така и на плода, като е налице повишен риск от аборт, преждевременно раждане, фетопатия.
Поставянето на диагнозата при HBV инфекцията се основава на следните методи на изследване:
- анамнеза: принадлежност към рискова група, субективни оплаквания
- физикални находки: характерна клинична симптоматика, с развитие на иктер и хепатомегалия
- неврологичен статус: промени в нормалните рефлекси, наличие на патологични рефлекси, промяна в психичния статус
- лабораторни изследвания: промени в хемограмата, уробилиногенурия
- серологични и вирусологични изследвания: доказване на антитела към хепатит В антигените, тест за хепатит В
- образни изследвания: ултразвуково изследване на корем, компютърна томография (при необходимост)
Диференциална диагноза при остър хепатит В без делта-агент с хепатална кома се осъществява с други вирусни хепатити, включително и автоимунни хепатити, болест на Wilson, остър синдром на Budd-Chiari, HELLP синдром и остра мастна дистрофия на черния дроб при бременни.
Лечението включва своевременно овладяване на клиничните прояви и прогресия на болестта. Прилагат се различни медикаменти, като при фулминантната форма е показана употребата на интерферони, антивирусни медикаменти (например ламивудин), кортикостероиди (поради изразения им противовъзпалителен, противоалергичен и имуносупресивен ефект), вливания на инсулин, витаминни добавки (витамин К, витамин Е, витамини от група В, витамин С), хепатопротективни препарати.
Симптоматично се прилагат аналгетици, противовъзпалителни средства, препарати за корекция на хемопоетичните нарушения и диспептичните прояви.
При развитие на хепатална кома се налага парентерално хранене със стомашна сонда и вливане на необходимите хранителни нутриенти.
Прогнозата е сериозна, поради бързия ход на болестта и тежките увреждания.
Профилактиката бива обща (хигиенни мерки, повишаване на здравната култура и информираност, използване на презервативи при полов акт) и специфична (ваксина против хепатит В). Ваксината се прилага на всички новородени деца в първите 24 часа, като втората и третата доза се прилагат съответно през втория и третия месец.
Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:
Библиография
http://www.healthline.com
http://emedicine.medscape.com
http://www.mayoclinic.org
http://www.who.int
http://www.webmd.com
Коментари към Остър хепатит В без делта-агент с хепатална кома МКБ B16.2