Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Други форми на тетанус

Други форми на тетанус МКБ A35

Други форми на тетанус МКБ A35 - изображение

Тетанусът е остра ранева инфекция, причинена от токсините на анаеробен причинител. Протича с тонични гърчове и изисква специфична профилактика и терапия.

Причинителят на други форми на тетанус е Clostridium tetani - Грам-положителен анаероб, широко разпространен в почвата и в чревния тракт на тревопасните животни и на човека. Образува спори, устойчиви на изсушаване и на високи температури. Отделя 2 екзотоксина - тетанолизин (хемолизин) и тетаноспазмин (невротоксин).

Невротоксинът е много мощен токсин, който предизвиква мускулни спазми и интоксикация на ЦНС. Не се абсорбира от храносмилателния тракт.

Тетанусът е рядко заболяване за развитите страни, често - за развиващите се страни. Една системна имунизация и съответни профилактични мерки могат да предотвратят появата на заболяването.

Входна врата може да бъде рана, одраскване, криминални аборти, раждания, подкожни инжекции, убождания, ухапване от насекоми, изгаряния, незабележими рани от миналото, в които причинителят може да се задържи продължително време и при подходящи условия може да се развие заболяването. Особено подходяща среда за развитието на тетанус при неимунизирани са тъканни некрози, разкъсани рани с дълбоки джобове, наличие на чуждо тяло в раната. Попаднали в подходяща рана, тетаничните спори се превръщат във вегетативни форми, които не навлизат в кръвообращението, а остават на мястото на внедряването си и отделят екзотоксин. Той достига до нервната система по хематогенен, лимфен и неврогенен път (чрез аксоните на периферните нерви), уврежда предимно гръбначния, продълговатия мозък и ретикуларната формация, като инхибира холинестеразата в мотоневроните. Там се повишава ацетилхолинът, засилват се еферентните импулси, а се потискат задръжните процеси в невро-мускулните синапси, които регулират синхронизацията на контракцията на мускулните групи агонисти и антагонисти. Нормално при контракция на флексорите екстензорите са в покой, а при тетанус двете антагонистични мускулни групи се контрахират едновременно, откъдето се получават спазъм и гърчове. При тетанус се повишава възбудимостта на синапсите, затова мотоневроните отговарят на всяко най-слабо дразнене с тонично напрежение или гърч на съответните мускулни групи.

Инкубационният период на други форми на тетанус е от няколко дни до 1-2 месеца. Най-често от 4 до 15 дни.

Клиничната картина започва с продромални прояви - 2 дни с усещане за парестезии, изтръпване или стрелкащи болки около раната, при общо неразположение, неспокойствие и страхово състояние. Следва тризмус - първият, насочващ към диагнозата симптом. Изразява се в контракция на масетерите и ограничено отваряне на устата, водещо до смутено хранене. Наблюдава се генерализиране спазмите на лицевата мускулатура, фаринкса, дихателната и ларингеалната мускулатура, вратната, гръбната, коремната мускулатура, както и мускулатурата на цялото тяло. Други прояви на заболяването са тоничните, понякога тонично-клонични гърчове с обилно изпотяване. Гърчовете зачестяват и могат да доведат до смърт от асфиксия при ясно съзнание. Повишава се температурата, тя е много висока. През това време храненето и приемането на течности е недостатъчно, има обилно изпотяване и това води до метаболитни и водно-електролитни смущения, които при неадекватна реанимация и хранене на болните водят до ускоряване на фаталния край. Наблюдава се мускулна ригидност през целия период на разгара на заболяването.

Клиничните форми на тетанус биват:

  • по тежест - леки, средно тежки и тежки форми
  • по локализация - церебрална, булбарна, локална

Най-честите усложнения могат да бъдат:

  • провокирани от тетаничните гърчове - фрактури на кости, прешлени, разкъсване на мускулни влакна, тромбофлебити, тромбози
  • като последица на занижен имунитет - вторични бактериални инфекции, сепсис

Диагнозата на тетануса не е трудна. Тя се основава на наличие на рана, продроми, характерни симптоми - тризмус, мускулна ригидност, спазми на лицевата мускулатура, тонични гърчове, опистотонус, хипертермия, обилни изпотявания, подходящи данни от имунизационния статус.

Диференциална диагноза се прави с енцефалити, локална зъбна патология, възпаление на темпоромаксиларните стави, стрихниново отравяне, тетания при хипопаратиреоидизъм или авитаминоза Д, алкалоза след повръщане, хистерия.

Лечението на други форми на тетанус започва с хирургична обработка на раната - промивка с 3% кислородна вода. Назначават се пеницилин или тетрациклин за унищожаване на тетаничните бацили и вегетативни форми. За неутрализиране на нефиксирания токсин се прилага противотетаничен серум или човешки тетаничен имуноглобулин. Извършва се още активна имунизация с ТАП и антиконвулсивна терапия - диазепам.

Прогнозата е лоша при неимунизирани, кратък инкубационен период, нараняване в областта на главата с условия за развитие на анаеробна и аеробна микробна асоциация, недобре обработена рана, възраст на 60-70 години, протичане с генерализирани гърчове. Смъртността е различна за различните страни - от 30-40 до 70-80%.

2.0, 4 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Други форми на тетанус МКБ A35

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Други форми на тетанус МКБ A35

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки