Други форми на тетанус МКБ A35

› Въведение

› Причинител и заразяване с тетанус

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Тетанусът представлява остра ранева инфекция, протичаща с тонични гърчове, висок риск от усложнения и леталитет, която изисква специфична профилактика и терапия.

В рубриката други форми на тетанус се включват локализиран и генерализиран тетанус, протичащи с някои характерни клинични прояви и отличаващи се с някои особености.

Причинител и заразяване с тетанус

Тетанусът се среща с ниска честота в развитите страни и по-висок честота в развиващите се страни и региони с ниска здравна култура, липса на имунизационни програми за населението и ограничен достъп до медицинска помощ.

Особеностите на причинителя и механизмите на проникване включват:

• етиологичен причинител: причинителят на тетанус е Clostridium tetani, представляващ Грам-положителен анаероб, широко разпространен в почвата и в чревния тракт на тревопасните животни. Образува спори, устойчиви на изсушаване и на високи температури. Отделя два екзотоксина, а именно тетанолизин (хемолизин) и тетаноспазмин (невротоксин), като клиничните прояви на инфекцията се дължат на проникването и разпространението на тетаноспазмина
• входна врата на инфекцията: входна врата може да бъде рана, одраскване, криминални аборти, раждания в домашни условия, подкожни инжекции, убождания, ухапване от насекоми, изгаряния, незабележими рани от миналото, в които причинителят може да се задържи продължително време и при подходящи условия може да се развие заболяването. Особено подходяща среда за развитието на тетанус при неимунизирани са тъканни некрози, разкъсани рани с дълбоки джобове, наличие на чуждо тяло в раната
• особености на инфекцията: попаднали в подходяща рана, тетаничните спори се превръщат във вегетативни форми, които не навлизат в кръвообращението, а остават на мястото на внедряването си и отделят екзотоксин. Той достига до нервната система по хематогенен, лимфен и неврогенен път (чрез аксоните на периферните нерви), уврежда предимно гръбначния, продълговатия мозък и ретикуларната формация, като инхибира холинестеразата в мотоневроните. Там се повишава ацетилхолинът, засилват се еферентните импулси, а се потискат задръжните процеси в невро-мускулните синапси, които регулират синхронизацията на контракцията на мускулните групи агонисти и антагонисти. Нормално при контракция на флексорите екстензорите са в покой, а при тетанус двете антагонистични мускулни групи се контрахират едновременно, откъдето се получават спазъм и гърчове

Симптоми

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите симптоми) при тетанус е от 3 до 21 дни, но може да продължи и до няколко месеца при определени обстоятелства.

Характерно за клиничното протичане е следното:

• клинични форми: различават се локализиран (церебрален, булбарен, локален) тетанус, при който проявите са съсредоточени само около входната врата и генерализиран тетанус, който съставлява над 80 процента от всички случаи на инфекцията и протича с типичните за нея системни прояви
• първи симптоми, продромални прояви: клиничната картина стартира с продромални прояви, възникващи в края на инкубационния период и състоящи се в парестезии, изтръпване или стрелкащи болки около раната, при общо неразположение, неспокойствие и страхово състояние
• мускулни спазми: засягат се различни мускулни групи, като болестта стартира от челюстите с развитие на тризмус (изразява се в контракция на масетерите и ограничено отваряне на устата, водещо до смутено хранене и преглъщане). Наблюдава се генерализиране спазмите на лицевата мускулатура, фаринкса, дихателната и ларингеалната мускулатура, вратната, гръбната, коремната мускулатура, както и мускулатурата на цялото тяло. Други прояви на заболяването са тоничните, понякога тонично-клонични гърчове с обилно изпотяване. Гърчовете зачестяват и могат да доведат до смърт от асфиксия при ясно съзнание
• други симптоми: повишава се температурата, достигайки много високи стойности. Приемът на храна и течности е смутен, има обилно изпотяване и това води до метаболитни и водно-електролитни нарушения, които при неадекватна реанимация и хранене на болните водят до ускоряване на фаталния край
• усложнения: най-честите усложнения могат да бъдат провокирани от тетаничните гърчове (фрактури на кости, прешлени, разкъсване на мускулни влакна, тромбофлебити, тромбози) или като последица на понижен имунитет (вторични бактериални инфекции, сепсис)

Диагноза

Поставянето на диагнозата при тетанус обикновено се основава на клинико-епидемиологичната информация, а се потвърждава микробиологично:

• данни от анамнезата: информация за скорошна разкъсна, порезна или друг тип рана с нарушаване целостта на кожата, проникване на чуждо тяло, замърсяване с контаминирана почва, ръжда, животински фекалии, слюнка и други, както и поява на характерните оплаквания в рамките на инкубационния период на фона на пропуски в имунизационния статус
• физикални находки: при локализирания тетанус се наблюдават локални прояви около входната врата, докато при генерализирания тетанус е налице тризмус, мускулна ригидност, спазми на лицевата мускулатура, тонични гърчове, опистотонус, хипертермия, обилни изпотявания и други
• други изследвания: микробиологична диагноза на материал, получен от раневи секрет, кръв и други потвърждава специфичния причинител на инфекцията. Лабораторните изследвания се назначават за оценка на общото състояние, докато образните изследвания са полезни за оценка на развили се усложнения

Диференциална диагноза налага различаване от някои видове енцефалит, възпаление на темпоромаксиларните стави, стрихниново отравяне, тетания при хипопаратиреоидизъм или авитаминоза Д, алкалоза след повръщане, хистерия и други.

Лечение

Няма все още етиологично лечение на тетанус, но са налични множество средства и методи за подпомагане неутрализирането на тетаничния токсин и противодействие на ефектите му. Лечението при генерализиран и локализиран тетанус може да включва:

• обработка на раната: лечението стартира с хирургична обработка на раната, най-често с промивка с 3 процента кислородна вода. Назначават се пеницилин или тетрациклин (локално или системно) за унищожаване на тетаничните бацили и вегетативни форми
• специфична имунотерапия: за неутрализиране на нефиксирания токсин се прилага противотетаничен серум или човешки тетаничен имуноглобулин. Извършва се още активна имунизация с пречистен тетаничен токсоид
• допълнителна терапия: допълнително се назначават подходящи седативни средства, лекарства за облекчаване на мускулните спазми и конвулсии, антипиретици за намаляване на температурата, аналгетици за облекчаване на болките и други

Прогнозата е лоша при неимунизирани, при поява на симптомите след кратък инкубационен период, при нараняване в областта на главата с условия за развитие на анаеробна и аеробна микробна асоциация, недобре обработена рана, възраст над 60 години, протичане с генерализирани гърчове. Смъртността е различна за отделните райони, като варира в широки граници.

Профилактика

Единственият начин за ефективна и трайна превенция на тетанус е посредством имунизиране, съобразно действащия в страната задължителен имунизационен календар.

В зависимост от конкретния пациент може да се постави монопрепарат, съдържащ тетаничен токсоид или комбинирана ваксина, която предпазва от дифтерия, тетанус, коклюш. При бебета се поставя поливалентна ваксина, осигуряваща имунитет срещу някои сериозни и с лоша прогноза инфекции.

Имунизациите се правят на два, три и четири месеца, последвани от реимунизации на шестнадесет месеца, шест години, дванадесет и седемнадесет години. След навършване на 25 години се поставя бустерна доза, която следва да се повтаря през всеки десет години за поддържане на траен имунитет.

Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Тетанус

Изображения: freepik.com