Акушерски тетанус МКБ A34

› Въведение

› Причинител и заразяване с тетанус

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Тетанусът представлява анаеробна ранева инфекция, протичаща с тонични гърчове и изискваща специфична профилактика и терапия. Форма на заболяването е така нареченият акушерски тетанус, който се среща изключително рядко в клиничната практика, но протича много тежко и с висока смъртност.

Причинител и заразяване с тетанус

По време на бременността заразяването с тетанус крие особено висок риск за жените, които имат пропуски в имунизационния си статус, нямат поставени реимунизации и бустерни дози. Имунизацията срещу тетанус предпазва плода и новороденото, тъй като се предава пасивен имунитет трансплацентарно.

Характерно за инфекцията е следното:

• причинител на инфекцията: специфичен етиологичен причинител на заболяването е Clostridium tetani, Грам-положителен пръчковиден микроорганизъм, облигатен анаероб. Важна негова особеност е способността за формиране на издръжливи продължително време спори в почвата, които могат да запазят жизненоспособността си около и над десет години, издръжливи са на дезинфектанти и издържат около три часа при варене
• механизъм на заразяване: проникването на причинителя се осъществява през наранена цялост на кожата или лигавиците, най-често вследствие порязване, разкъсване, проникване на чуждо тяло (например пирон), ухапване от животни при проникване на контаминирана почва, ръжда, изпражнения или слюнка от животни
• особеност на процеса: след навлизане във входната врата бактериите остават там, тъй като не притежават инвазивни способности, но стартират отделяне на тетаничен екзотоксин, представляващ един от най-силните екзотоксини. Тетаноспазмин прониква в системната циркулация и е отговорен за появата на всички клинични признаци на заболяването
• резервоар на инфекцията: резервоар на инфекцията са някои тревопасни животни, в интестиналния тракт на които Clostridium tetani е нормален, безвреден обитател. С изпражненията попада в почвата, формирайки спори и запазвайки продължително жизненоспособността си

Симптоми

Клиничната картина на акушерския тетанус е напълно идентична на тази на заболяването извън пуерпериума с тази разлика, че инкубационният период е скъсен и от 3 до 21 дни се изчислява средно на 1 до 9 дни, а смъртността е изключително висока, достигайки в някои райони около и над 90 процента.

Характерно за болестния процес по време на бременността е следното:

• симптоми: в края на инкубационния период са възможни продромални (първи симптоми) прояви с изтръпване, мравучкане или парене около мястото на входната врата, последвани от типичните за болестта мускулни спазми. Проявите стартира от долната челюст с развитие на тризмус (заключване на челюстите), характерна лицева гримаса (сардоничен смях), генерализирани спазми и опистотонус (дъговидно извиване на тялото)
• увреждане на плода: акушерският тетанус има редица неблагоприятни въздействия върху плода посредством бактериалните токсини, високата температура (може да предизвика маточни контракции или смърт на зародиша и плода), тежки възпалителни и дегенеративни промени в децидуата, които в много случаи съпътстват острите инфекции, както и смущения на матката, които могат да станат допълнителна причина за нарушена кислородна доставка на плода и като краен резултат за неговата смърт
• усложнения: усложненията на акушерски тетанус са свързани с тетаничните гърчове и ларингеална обструкция с последваща асфиксия, фрактури на прешлени и кости, белодробна тромбемболия. При генерализираните форми на акушерски тетанус се развива рабдомиолиза. Освен това може да настъпи смърт на зародиша, преждевременно раждане или аборт

Диагноза

Поставянето на диагнозата при акушерски тетанус е предимно клинико-епидемиологична и се основава на информацията, получен от:

• данни от анамнезата: данни за нараняване (прободна, разкъсна или друг вид рана, замърсена с контаминирана пръст, ръжда и други), липса на поставени реимунизации срещу тетанус
• физикални находки: налице е увредено в различна степен общо състояние на засегнатите, налице са някои от характерните симптоми, установяват се находки, насочващи за фетално страдание
• изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания за оценка на общото състояние, микробиологични изследвания за потвърждаване на причинителя, образни методи на изследване за оценка на състоянието на плода, но също и установяване на усложнения (фрактури, засягане на вътрешни органи)

Диференциалната диагноза е относително стеснена и налага различаване от някои неврологични заболявания, инфекции, поразяващи централната нервна система, отравяния и интоксикации.

Лечение

Задължително е изолиране на бременната, дори при съмнение за акушерски тетанус, хоспитализиране, ранно мониториране и интензивно лечение.

Макар да липсва етиологично лечение на болестта, са налични различни средства за неутрализиране и подпомагане елиминирането на тетаноспазмина, отговорен за всички клинични прояви:

• специфична имунотерапия: налага се незабавно започване на специфична имунотерапия с оглед свързване на циркулиращия токсин и по-нататъшното му фиксиране в централната нервна система. Тя се провежда със специфичен противотетаничен хиперимунен гама-глобулин. При липса на имуноглобулин се използва антитоксичен противотетаничен хетероложен серум
• обработка на раневата повърхност: за отстраняване на източника на тетаничния токсин е необходима направи хирургична обработка на раната, отстраняване на чужди тела и некротични материи и поставяне на дренаж при необходимост
• допълнително лечение: вегетативните форми на причинителя са чувствителни на антибиотици от групата на пеницилините, които са безопасни по време на бременност и се използват широко. При необходимост болните се седират, интубират, хранят се чрез назогастрична сонда и се поставят в тихи и затъмнени помещения с цел намаляване източника на дразнители и стимули за провокиране на нови гърчове. При тежките форми на акушерски тетанус се налага асистирано дишане или апаратна вентилация
• пренатални грижи: освен грижи за майката се прилагат и грижи за плода. Следят се сърдечните тонове на плода и маточните контракции на майката. Упоритата хипотония изисква заместване с течности и приложение на допамин или норадреналин. Назначават се в подходящи дози витамини и минерали

Профилактика

Единственият ефективен и сигурен начин за предпазване от заразяване с тетанус е посредством поставяне на ваксината против тетанус, съобразно действащия задължителен имунизационен календар в съответната страна.

При установяване на пропуски в имунизационния статус в ранна бременност се препоръчва своевременна имунизация с ваксина срещу тетанус, съдържаща пречистен тетаничен токсоид, прилагана обичайно в две дози.

Рискът от поява на странични ефекти се счита за нищожен, особено в сравнение с рисковете, които крие инфекцията през бременността и изключително високата смъртност, наблюдавана при средно 9 от 10 засегнати.

Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:
» Тетанус

Изображения: freepik.com