Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Чревни инфекции Други протозойни чревни болести Балантидиаза

Балантидиаза МКБ A07.0

Балантидиаза МКБ A07.0 - изображение

Балантидиаза (инфузорна дизентерия) е протозойно заболяване на дебелото черво, което се характеризира с образуване на ерозии и язви по чревната лигавица.

Заболяването е зооантропоноза с повсеместно разпространение сред животните, но заболявания при човека се регистрират рядко.

Причинител на балантидиазата е ресничестият протозой Balantidium coli - най-големият едноклетъчен паразит, инвазиращ човека. Размножава се полово (конюгация) и безполово (делене). При поглъщане на цистните му форми, те се ексцистират в края на тънките и началото на дебелите черва и освободените трофозоити започват бързо да се размножават, тапицирайки лигавицата на чревния тракт.

Механизмът на заразяване е фекално-орален, а източници на заболяването са болни домашни свине и хората (болни или паразитоносители).

Към рисковите контингенти се отнасят всички, които се занимават с отглеждане на свине, както и ангажираните с кланичния месодобив.

Клиничната картина на балантидиазата често протича като безсимптомно паразитоносителство. Клинично проявените остри форми на заболяването започват след инкубационен период от 10 - 15 дни с горнодиспептичен синдром - намален апетит, увеличена саливация, тежест в епигастриума, гадене, повръщане. По-късно се появяват и метеоризъм, коликообразни коремни болки, слузно-кървава диария - 8-10 изхождания дневно, съпроводени с повишаване на температурата, главоболие, симптоми на дехидратация и интоксикация. При нерадикално лечение острата форма на балантидиазата може да премине в хронично-рецидивираща с периоди на обостряне и ремисии. Наличието на "сателитни" паразитни инвазии или бактериални инфекции може да отключи латентна балантидиаза или да усложни остро протичащата с обилни хеморагии, перфорации с последващ перитонит, периректални абсцеси и други, които сериозно застрашават прогнозата.

За паразитологична диагноза се използват фекални проби и биопсичен материал от чревни лезии (след ректоскопия), които се изследват чрез морфологични и културелни методи:

  • нативна фекална намазка - за трофозоити
  • нативна фекална намазка с физиологичен разтвор и намазка с Луголов разтвор - за цисти
  • траен препарат след оцветяване по Хайденхайн
  • нативен и оцветен препарат след посявка на патологичен материал в средата на Павлова

Диференциална диагноза се прави със заболявания, водещи до хемоколитен синдром: амебиаза, бластоцистоза, криптоспоридиоза, салмонелоза, шигелоза, коремен тиф, ХУХК, ректален карцином, полипоза на дебелото черво и др.

Лечението на балантидиаза е етиологично - използват се антипротозойни медикаменти - метронидазол, тинидазол. Прилагат се също антибиотиците парамомицин, тетрациклин, олеандомицин, тетраолеан.

Профилактиката се състои в ранно откриване и саниране на заболелите животни и хора (включително и паразитоносители) с паразитологичен контрол до пълното им обезпаразитяване. Диспансерното наблюдение на преболедувалите е за срок от 1 година с клиничен преглед и паразитологично изследване на 3, 6 и 12 месеца.

Профилактичните мероприятия целят създаването на възможности за предпазване на околната среда от фекално замърсяване, както и спазване на здравно-хигиенните норми в личен и обществен план.

5.0, 2 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Балантидиаза МКБ A07.0

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Балантидиаза МКБ A07.0

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО