Шестил

Шестил (Acer platanoides, Norway maple) или още наречен млечен явор е дърво от семейство Сапиндови (Sapindaceae). Нарича се още норвежки клен. Това е плодородно дърво за производство на цветен прашец и нектар, осигуряващо ценна храна за медоносни пчели. Дървото понякога се добива от дивата природа за местна употреба като храна и източник на материали. Често се отглежда като декоративно в паркове и големи градини и често се използва като улично дърво.

Устройство на шестил

Дървото израства на височина до 30 метра, с диаметър на ствола до 1,5 м и заоблена корона. Кората му е сиво-кафява и плитко набраздена. Издънките в началото са зелени, като скоро стават бледокафяви. Образува червенокафяви пъпки със зеленикава основа. Листата са срещуположно разположени по клончетата, дълги до 18 см, длановидно нарязани с по 5 до 7 дяла, които завършват с осилче. Листната дръжка е дълга 8-20 см и отделя млечен сок при счупване. Цветовете са във вид на шишета от 15-30 на брой в едно съцветие, жълти до жълто-зелени с пет чашелистчета и пет венчелистчета с дължина 3-4 мм. Цъфтежът настъпва в началото на пролетта преди появата на новите листа. Плодовете са симетрични крилатки, разположени под тъп ъгъл една спрямо друга, а семената са плоски. Обикновено произвежда голямо количество жизнеспособни семена.

Разпространение на шестил

Шестилът води произходът си от Източна и Централна Европа и Западна Азия, от Франция на изток до Русия, на север до Южна Скандинавия и Югоизток до Северен Иран. Пренесен е в Северна Америка в средата на 1700 г. като дърво за сянка. Дървото се среща поединично в долния и среден планински пояс до 1500 метра надморска височина.

При идеални условия в родния си ареал шестилът може да живее до 250 години, но често има много по-кратка продължителност на живота. В Северна Америка понякога съществува само 60 години. Особено когато се използва като улично насаждение, той може да има недостатъчно място за разпространение на кореновата си мрежа, като тя започва да се обвива около самото растение, което го убива. В допълнение, техните корени са доста плитки и по този начин те лесно се конкурират с близките растения за усвояване на хранителни вещества. Шестилите често причиняват значителни щети и разходи за почистване на общините и собствениците на жилища, когато клоните се счупят при бури, тъй като дървесината му не е здрава.

Използваема част на шестил

За консумация може да се използва сокът от дървото. Не са установени медицински приложения на растението.

Приложение на шестил

Сокът  от шестил съдържа определено количество захар и може да се използва като напитка, или да се концентрира в сироп чрез кипене на водата. Сиропът се използва като подсладител за много храни. Концентрацията на захар е значително по-ниска, отколкото в захарните кленове. Стволът на дървото се подслушва в началото на пролетта, сокът тече по-добре в топлите слънчеви дни след измръзване. Най-доброто производство на сок идва от студено-зимни райони с континентален климат.

Дървесината на шестила е твърда, тежка, фино зърнеста, жълтеникаво-бяла до бледо червеникава, като сърцевината не се различава. Използва се предимно за производството на мебели, за изработката на малки домашни предмети и в стругарството. Дървесината е оценена като нетрайна по отношение на устойчивостта на гниене. В Европа се използва за направата на мебели, подови настилки и музикални инструменти. Този вид, отглеждан в бивша Югославия, се нарича още босненски клен и вероятно е кленът, използван от известните италиански производители на цигулки, Страдивари и Гуарнери.

Норвежкият клен е широко разпространен в други области, включително Западна Европа, северозападно от местния ареал. Расте на север от полярния кръг в Тромсе, Норвегия. В Северна Америка е засадено като улично и сенчесто дърво чак на север до Анкоридж, Аляска. Расте в по-топли зони, където летните горещини са умерени, както по крайбрежието на Тихия океан на юг до басейна на Лос Анджелис. През 50-те-60-те години той става популярен като улично дърво поради мащабната загуба на американски брястове от холандска болест по бряста.

Той е предпочитан поради високия си ствол и толерантността към лоши, уплътнени почви и градско замърсяване. Превръща се в популярен вид за бонсай в Европа и се използва за направата на средни до големи размери на бонсай.

Дърветата са доста толерантни към вятъра и често се използват за защита от вятър в смесени защитни пояси. Те се развиват бързо и бързо създават защитен екран. От кората се получава розов оцветител.

Има доклади, които сочат, че листата на кленовите видове, когато са сложени на слоеве между култури като ябълки, моркови и картофи, имат консервиращ ефект.