Черна топола, Европейска черна топола

Черна топола, Европейска черна топола (Populus nigra) представлява широколистен дървесен вид от семейство Върбови (Salicaceae). Възрастните дървета могат да живеят 100, понякога 300-400 години. На определени места от нейното разпространение тя е застрашен вид. Подпомага основно развитието на култивирани видове.

Устройство на черна топола

Изображение: George Chernilevsky, Public domain, via Wikimedia Commons

Видът расте бързо, като достига на височина до 25-30 м. Има плитка коренова система. Обикновено стволът му нараства до 1,5 м в диаметър. Короната му е широко разперена, като една част от клоните са хоризонтални, а другите са приповдигнати. Кората на старите дървета е дълбоко напукана и тъмносива. Младите леторасли са цилиндрични и жълтеникави първоначално, след което посивяват и стават лъскави и голи. Пъпките са ароматни и лепкави при разпукване. Листата на черната топола са с диамантена форма до триъгълни, яйцевидно-триъгълни, сърцевидни до ромбично-продълговати; блестящи, зелени, с дълги връхчета и лек аромат на балсам; 5-8 см дълги и 6-8 см широки. Ръбовете им са тъпо назъбени. По късите клонки листата са предимно триъгълни и със заоблена основа. Младите листа са покрити с фини, малки власинки, които те отделят до есента. Черната топола е двудомна, което означава, че мъжките и женските цветя се намират на отделни дървета - мъжките са червени, а женските са жълто-зелени, събрани в мъжки и женски реси. След като бъдат оплодени, женските котки се развиват в пухкави семена, подобни на памук, които падат в края на лятото. Цъфти през месец май.

Разпространение на черна топола

Изображение: László Szalai (Beyond silence), Public domain, via Wikimedia Commons

Растението води произходът си от Европа, Югозападна и Централна Азия и Северозападна Африка. Районът на разпространение се простира от Средиземно море на юг до около 64° ширина на север и от Британските острови на запад до Казахстан и Китай на изток. Ареалът на разпространение включва също Кавказ и големи части от Близкия изток.

Черната топола се среща по речни долини, край брега на морето, равнини, широколистни гори, където вирее върху влажни и песъчливи почви. В България се среща до 700 м надморска височина, като образува крайречни съобщества заедно с бялата топола и върбите. Рядко се среща на каменливи почви.

Използва се като родителски басейн за развъдни програми в няколко части на света. В резултат на това много тополови сортове произлизат от него. Дървото е известно с вегетативното си регенериране и бързия си растеж, което го прави подходяща култура за биоенергия и за производство на целулоза и хартия. Благодарение на екологичната си пластичност се използва за защита на почвите и залесяване в замърсени индустриални зони. Вирее най-добре на богати, хумусни, плодородни, постоянно влажни, но добре дренирани почви, на слънце до частична сянка.

От екологична гледна точка дървото е важно предвид големия брой насекоми и животни, свързани с или зависещи от него. Видът също така предоставя услуги за горската екосистема, включително като преграда за вятъра, стабилизиране на почвата и защита на водосбора. Не понася морска експозиция.

Европейската черна топола е толерантна към високи водни нива и е добро пионерно дърво, особено в крайречни гори. Въпреки това е един от най-застрашените дървесни видове в Европа в резултат на деградация на местообитанията, демографски натиск и липса на генетично разнообразие. Във Великобритания растат само около 7000 диви черни тополи и от тях само 600 са женски дървета.

Използваема част на черна топола

Кората на клоните на растението има лечебни свойства и се използва в настойки за лечение на треска, ревматизъм и бронхит. Тя се събира от странични клони или издънкови дървета и се суши за по-късна употреба. Употребяват се и листата на билката с лечебни цели.

Химичен състав на черна топола

Растението съдържа фенолни съединения, терпеноиди, флавони, флаванони, кафеена/ферулова киселина и техните производни, открити в различни надземни части, както и близо 50 фитосъединения в етеричното му масло.

Лечебни свойства и приложение на черна топола

Черната топола традиционно се използва за лечение на артрит, ревматизъм, чернодробни нарушения и треска.

Свойства на черна топола

• антиоксидантно;
• противовъзпалително;
• хепатопротективно;
• хипоуремично;
• антитуморно;
• антимикробно;
• стягащо;
• потогонно;
• диуретично;
• отхрачващо;
• вазорелаксиращо;
• очистващо и пречистващо действие - медицински въглен (получава се при изгаряне на дървесината й);

Намира приложение при различни придобити сърдечни пороци.

Прилага се в парфюмерийната промишленост.

Изображение: Rosser1954, Public domain, via Wikimedia Commons

Листните пъпки на билката са покрити със смолист сок със силен терпентинов мирис и горчив вкус. Те също така съдържат салицин, гликозид, който се преобразува до салицилова киселина (аспирин) в тялото. Пъпките са противоскорбутно, антисептично, балсамово, потогонно, диуретично, отхрачващо, противовъзпалително, мехлемно, стимулиращо, тонизиращо средство. Приемат се вътрешно при лечение на бронхит и инфекции на горните дихателни пътища, стомашни и бъбречни заболявания. Те не трябва да се предписват на пациенти, които са чувствителни към аспирин. Външно пъпките се използват за лечение на настинки, синузит, артрит, ревматизъм, мускулни болки и сухи кожни състояния. Те могат да се поставят в гореща вода и да се използват като инхалация за облекчаване на запушените носни проходи. Пъпките се берат през пролетта, преди да се отворят, и се изсушават за по-късна употреба.

Кората на стъблото действа обезболяващо, противовъзпалително, антисептично, стягащо, диуретично и тонизиращо. Кората съдържа салицилати, от които се извлича патентованото лекарство аспирин. Използва се вътрешно при лечение на ревматизъм, артрит, подагра, болки в долната част на гърба, уринарни оплаквания, храносмилателни и чернодробни нарушения, слабост, анорексия, също за намаляване на температурата и облекчаване на болката от менструални спазми. Външно кората се използва за лечение на треска, хемороиди, инфектирани рани и навяхвания.

Начин на употреба на черна топола

• отвара при сърдечни пороци - 2 с.л. от черна топола (листа и пъпки), глог, кръвен здравец, коприва, дилянка се слагат в 500 мл. вода да врат 5-10 мин. От течността се пие по 100 мл. преди хранене няколко пъти на ден.

Други употреби на черна топола

Вътрешната кора на дървото може да се ползва - изсушена, смляна, след това добавена към брашно и използвана за приготвяне на хляб, особено във времена на глад.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Черната топола е хранително растение за гъсениците на много молци, включително стършел, горски леопард, тополов ястреб и осмица. Котките осигуряват ранен източник на прашец и нектар за пчели и други насекоми, а семената се ядат от птици.

Растението има дървесина с фина текстура, мека и почти бяла на цвят, много лека, но здрава, абсорбира удари и издържа добре на топлина и раздробяване. Тя е естествено пружинираща и устойчива на удар. Традиционните нейни употреби включват изработване на колела за колички и дъна на вагони, сабо, кибрит, играчки, изкуствени крайници, фургони и приклади на пушки. Поради естествената си устойчивост на огън често се използва за подови дъски, особено в дните на парафиновите лампи. Черната топола е била популярен източник за направата на сламени покриви, закачалки за дрехи, кошници за плодове, корк за плувки. Днес дървеният материал от хибридна черна топола се използва за направата на изкуствени крайници, кутии за вино, палети, рафтове, купи и играчки.

Екстракт от млади издънки може да се използва като хормон за вкореняване на всички видове резници. Извлича се чрез накисване на нарязаните филизи в студена вода за едно денонощие.

Черната топола е бързо растящо дърво, което често се използва за осигуряване на прегради за защита от вятър. Сортът „Italica“ обикновено се използва за тази цел, въпреки че не е много подходящ избор, тъй като има крехки клони и е склонен към базално гниене, което може да причини внезапно срутване. Сортът „Plantierensis“ е много по-подходящ.

Смола, получена от пъпките на вида, се включва в мехлем и се използва в домашни лекарства.

Заглавно изображение: MottaW, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons