Смокиня

Смокиня (Ficus carica) представлява ниско дърво или храст, принадлежащо към семейство Черничеви (Moraceae). Тя e едно от най-древните растения, което бива постоянно култивирано в съвремието. Втората част от латинското си название е получила от местността, която се счита за нейна древна родина - Кария в Мала Азия.

Устройство на смокиня

Изображение: freepik.com

Смокинята достига височина до 8 метра. Стъблата и клоните й имат гладка и сива кора. Листата са големи, повече от човешка длан, дълги до 25 см и широки до 18 см. Плодовете са познати на всички - отначало зелени, а впоследствие при узряване придобиват кафяв цвят. При нараняване на клоните и зелените плодове се отделя млечен сок.

Дървото се води за единственото, което не цъфти, но това не е така. Цветовете му се разполагат във вътрешността на самия зелен плод, като биват мъжки и женски и са с големина около 1 милиметър, а като брой наброяват около 2000. По пол те са разделени - в едни плодове се съдържат мъжки, а в други женски цветчета. Цъфтят през месеците април-май.

Разпространение на смокиня

Родният ареал на разпространение на дървото е установен в страните от Средния Изток и Средиземноморието. Не е претенциозно към климатичните и почвени условия на отглеждане. Появата й на територията на Европа започва през 9 век преди н.е. в Гърция. Чак през 16 век се разпространява осезаемо по земите на целия континент. У нас смокинята вирее предимно в южните райони на страната като декоративно или плодно дърво.

Използваема част на смокиня

Използват се плодовете, листата, млечния секрет и дървесината на смокинята.

Химичен състав на смокиня

Смокинята съдържа

• захари (50-70 % в плода, повечето от които монозахариди);
• пектин;
• белтъчни вещества;
• минерали (желязо, калций, калий, магнезий, фосфор);
• органични киселини;
• провитамин А (каротин);
• витамини;
• фибри;
• фицин;
• псорален.

Минералите в нея - желязо, калций, са в по-големи количества отколкото съответно в ябълката и половин чаша мляко. По съдържание на калий отстъпва само на ягодите.

Лечебни свойства и приложение на смокиня

Свойства на смокинята

• слабително действие;
• противоглистно действие;
• противосъсирващо;
• противотромботично;
• хипохолестеролемично;
• хиполипидемично;
• антиоксидантно.

Как се използва смокинята?

• вътрешно - за директна консумация;
• външно - срещу мазоли, циреи;
• намира приложение в хранителната (сладкарската) промишленост.

Изображение: freepik.com

Смокинята се използва като лечебно, поддържащо или превантивно средство при следните заболявания и състояния

• сърдечно-съдови заболявания;
• повишено кръвно налягане;
• отоци;
• анемия;
• запек;
• с цел превенция на диабет тип 2;
• рани;
• кашлица;
• чернодробни заболявания;
• болести на далака;
• стрес.

Поради високото си съдържание на фибри, смокинята, независимо в сушен или суров вид, се оказва много добро средство за предпазване от сърдечно-съдови заболявания и понижаване нивото на холестерола. Фибрите играят важна роля в превенцията на чревни неоплазии, стимулират храносмилателните процеси и моториката на стомашно-чревния тракт. Подобряването на храносмилането се дължи и на ензима фицин, открит в състава на смокинята.

Плодът активно участва в имуностимулацията на организма и превенцията на рак. Псораленът в него е използван за лечение на различни заболявания, демонстриращи се с нарушения в пигментацията на кожата.

Листата на смокинята имат противогъбично, противопаразитно и бактерицидно действие. Тези техни свойства се използват в народната медицина при задух, болки в храносмилателния тракт, кашлица, запушване на кръвоносни съдове.

Начин на употреба

• при мазоли - в продължение на няколко седмици мазолите се третират с разрязана смокиня;
• чай - сушени листа от смокиня в количество 2 супени лъжици се заливат с 500 милилитра вряла вода. Оставят се да киснат в продължение на 2 часа. Получената течност, разделена на равни части, се изпива на 4 пъти за деня преди хранене;
• за укрепване на имунната система и спомагащо лечение на дразнеща кашлица - 2-3 смокинови плодчета се сваряват в чаша прясно мляко. Варят се докато придобият кафяв цвят.
• използва се още под формата на запарка, като лапи, бани и компреси;

Множество са приложенията на смокинята в сладкарската промишленост - дресинги за торти, сладка, мармалади, сиропи.

Изображение: freepik.com

"ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МУТУАЛИЗЪМ"

Ето така е наречено взаимодействието между смокинята и осата, или така наречената смокинова оса. Вече разбрахме, че цветовете на смокинята се разполагат във вътрешността й в така нареченото обърнато съцветие. Знаем, че и в едни плодове се развиват само мъжки цветове, а в други само женски. Ролята на осата е да осъществява тяхното опрашване, както и така се случва. Но процесът има "предисловие" и изненадващ "край". В смокинята с женски цветове насекомото влиза освен да им предаде събраният прашец и за да снесе яйцата си, от които ще се развие поколението й. Осата преминава през много тесен отвор, при което губи крилете и антенките си - става нежизнеспособна във външна среда. След снасяне на яйцата тя умира, а плодът я асимилира.

Всички видове смокини се опрашват по този начин - с помощта на един или дори понякога два вида оси.

Внимание!

Консумацията и допирът до растението могат да предизвикат, при по-чувствителни хора, алергична реакция. Консултирайте се с Вашия лекар при поява на подобни признаци.

Съдържанието на оксалати в плода, при прекомерна консумация, могат да смутят здравословното състояние на индивида, поради това, че се свързват с калция и го извличат от организма. Сулфитите и серният диоксид, с които се обработва вносният смокинов плод, също могат да нарушат здравословния статус на човека.

Заглавно изображение: freepik.com