Сминдух, Замбун, Тилчец

Сминдух (Trigonella foenum) е едногодишно растение, което принадлежи към семейство  Fabaceae (Leguminosae, Бобови). То е известно още с имената замбун, чимен и тилчец.

Билката произхожда от Средиземноморския регион и от Азия. Тя е една от най-известните древни лечебни растения. Употребата на семената датира още от времето на Древен Египет и Индия. Местните жители са го използвали за улесняване на раждането и стимулиране на лактацията. Семена от сминдух са намерени в гробницата на Тутанкамон. По-късно те се превръщат в най-популярната подправка.

Устройство на сминдух:

Сминдухът е едногодишно растение, стъблото на което е кухо и достига на височина от 30 до 60 см. Листата са зелени с продълговата форма. Те са с дължина от 2-5 самтиметра и ширина до 1 сантиметър. Групирани са по три в листовки.

Цветовете са бели или жълти. Разположени са в основата на листата в съцветия или поединично. Цъфти май-юни. Плодовете са шушулки с 10–20 семена във вътрешността и дължина до 20 сантиметра. Семената са с дължина около 3 милиметра.

Използваема част на сминдух

• семена - във фармацията и медицината;
• листа - в кулинарията;

Разпространение на сминдух

Сминдухът се среща в Близкия изток, Европа, Северна Африка и Средиземноморието. В България се открива на територията на цялата страна, като се среща в диво и култивирано състояние. Растението е доста толератно към условията на средата. Предпочита места огрявани от слънчева светлина и влажна почва.

Химичен състав на сминдух

• слузни вещества (около 30 %);
• сапонини (тигоген);
• лецитин;
• горчиви вещества;
• вода;
• протеини;
• мазнини;
• въглехидрати;
• диетични фибри;
• микроелементи – калий, фосфор, желязо, магнезий, натрий, калций, цинк;
• витамини – А, В1, В2, В6, С, ниацин;
• триметиламин и бетаин;
• енергийна стойност на 100 грама – 39 килокалории.

Приложение на сминдух

Сминдухът се употребява в билковата медицина, особено в Северна Африка, Близкия изток и Индия. То притежава широк спектър от медицински приложения. Семената стимулират цялото тяло и подобрат фунцията на органите. В допълнение растението се използва и като подправка, която подобрява вкуса и аромата на храната. От семената се получава жълто багрило, което се употребява за оцветяване на влакна.

Свойства на сминдух:

• обезврежда холестерола (благодарение на тигогена);
• понижава кръвната захар;
• подобрява обмяната на веществата и апетита;
• тонизиращо действие;
• стимулира покачването на телесното тегло;
• противотуморно действие – семената от сминдух потискат канцерогенезата на туморни образувания на дебелото черво и дванадесетопръстника. Този ефект се дължи съдържанието на сапонини, флавоноиди;
• обезболяващо – изследвания показват, че този ефект на растението може да бъде сравнен с действието на нестероидните противовъзпалителни медикаменти;
• противовъзпалително;
• лаксативен ефект;
• понижава нивата на кръвната захар;
• стимулира потоотделянето;
• антибактериално – проучвания доказват активността на сминдух срещу Helicobacter pylori. Билката инхибира растежа на бактериите и пречи на адхезията им;
• антиоксидантно действие – растението инхибира липидната пероксидация, която е ключово явление за развитието на атеросклероза;
• хепатопротективен ефект;
• понижава нивата на кръвната захар;
• афродизиак;
• стимулира лактацията;
• повишава нивата на тестостерона.

Заболявания и състояния, при които се прилага сминдух:

• срещу диабет;
• срещу импотентност;
• при отпадналост и хронична умора;
• срещу болести на далака;
• при подагра;
• ревматизъм;
• анорексия;
• рак;
• запек;
• брадивици и други епителни неоплазми;
• атеросклероза;
• инсулинова резистентност;
• болки в корема;
• бронхит;
• метеоризъм;
• понижено либидо;
• настинки и грип;
• възпалено гърло;
• гастрит;
• дисменорея;
• поликистозни яйчници;
• рани;
• пърхут;
• фурункули;
• целулит.

Начин на приложение:

• отвара - 1 супена лъжица се залива с 400 милилитра вряла вода. Кисне няколко часа и след това се пие по 100 мл. преди хранене няколко пъти на ден;
• паста от листа – за външно приложение. Прилага се на засегнатия кожен участък;
• в хранителната индустрия за производтсво на колбаси и месо;
• масло от сминдух – получава се от семената;
• смлени семена – като заместител на кафе;
• за лечение на дисменорея – приемайте 1-3 грама прах от семена два пъти дневно през първите 3 дни от менструлания цикъл;
• таблетъчна форма.

Употреба в кулинарията

През вековете сминдухът е успял да задържи своята висока репутация в Индия, Средиземно море и Близкия изток. Той притежава уникален вкус, които наподобява клен и целина. Подобрява вкуса на месо и мариновани зеленчуци. Семената се консумират варени, пържени и печени. Те могат да се смесват с мед като лека закуска. Добавят се и към напитки. Те могат да бъдат заместител на кафе или да се смесват с мляко. Подправката се комбинира добре с джиджифил и чесън.

Етерично масло от сминдух

Етеричното масло от сминдух се извлича от семената чрез дестилация на пара. То има жълт или кафяв цвят и мощен аромат с горчиви тонове. Съдържа кадинол, летливи органични съединения, здравословни мастн и киселини, микроелементи. Този състав определя многобройните ползи за здравето на маслото. То е верен съюзник в борбата с акнето. Масаж в комбинация с базово масло на засегнатите участъци спомага за намаляване на възпалението и зачервяването, облекчаване на подуването и болката. В допълнение маслото от сминдух спомага за редуциране на черните точки. Има благоприятно действие и при лечението на фурункули. Противовъзпалителният му ефект го прави подходящ за масажиране на цялото тяло. Ароматерапията и инхалацията с дифузер спомагат за отхрачването на събрания в белите дробове мукус. За целта сложете 4-5 капки е аромалампа или изпарител. Ароматът на маслото понижава кръвното налягане и спомага за лечение и превенция на сърдечно-съдови заболявания. Освен това е полезно и за хора страдащи от диабет и бъбречни заболявания. Етеричното масло от сминдух се добавя към козметиката и дори към различни ястия. Комбинира се добре с масло от канела.

Внимание!

Да не се използва от бременни жени! Сминдухът може да предизвика алергии. Растението взаимодейства с лекарства:

• антидиабетни лекарства – сминдухът може прекалено да понижи нивата на кръвната захар. При комбинация с подобни медикаменти е необходимо внимателно да следите нивата на глюкоза в кръвта;
• с антикоагуланти – лекарства, които забявят съсирването на кръвта. Смундухът също забавя кръвосъсирването. Комбинацията може да увеличи риска от кръвоизливи.