Сарсапарила

Сарсапарила (Smilax officinalis) представлява вечнозелен, увивен, пълзящ храст; многогодишно растение. Принадлежи към семейство Liliaceae (Кремови).

Устройство на сарсапарила

Сарсапарила произвежда бодливи стъбла с дължина до 50 метра, снабдени с мустачки, които се прикрепят към други растения. Мустачките й наподобяват тези на лозата.

Разпространение на сарсапарила

Растението се среща в Северозападна Южна Америка - Еквадор, Колумбия; в Америка - Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас. Вирее в дъждовните гори, където често се изкачва високо по дърветата. Билката не се среща в България.

Използваема част на сарсапарила

Употребява се коренът на растението.

Химичен състав на сарсапарила

Вещества, които са изолирани от билката

• етерично масло;
• тлъсто масло;
• стероидни и гликозидни сапонини (смилагенин, сарсасапогенин, сарсапарилозид, сарсапонин);
• нитрати;
• фитостерини;
• захари;
• флавоноиди (кверцитин);
• фитостероли;
• нишесте, смола, тестостерон и кортинови хормони (спорно);
• бета-ситостерол, стигмастерол, мастни киселини, гликозилова киселина.

Лечебни свойства и приложение на сарсапарила

Коренът на сарсапарила е популярно билково лекарство, което е използвано от народите на Централна и Южна Америка в продължение на стотици години, а в Европа от 15-ти век. Коренът на сарсапарила отдавна се използва като традиционна медицина в Централна и Южна Америка за лечение на сексуална импотентност; ревматизъм и болки в ставите; главоболие; обикновена настинка; кожни заболявания, включително проказа; и като общ тоник при физическа слабост.

Свойства на сарсапарила - тонизиращо действие, хипофизен стимулант, метаболитен стимулант, имуностимулант, антисептично, антибиотично, противовъзпалително, против сърбеж, антиревматично, потогонно средство; пикочогонно и слабително действие; афродизиак, действа като тестостерон и прогестерон; диуретично; противосифилистично действие.

Състсояния и заболявания, при които се прилага сарсапарила

• използва се за пречистване на кръвта;
• ефикасно се прилага при нарушена обмяна на въглехидратите;
• повлиява добре някои състояния на хронични кожни болести - брадавици, екземи;
• повлиява някои алергични състояния - уртикария и сенна хрема;
• помага при подагра;
• срещу шипове.

Благодарение на репутацията си на препарат за почистване на кръвта, коренът на сарсапарила има дълга история на употреба при сифилис и други болести, предавани по полов път по целия свят. Използва се и за лечение на състояния като гонорея, ревматизъм, рани, артрит, треска, кашлица, скрофула, хипертония, храносмилателни разстройства, псориазис, кожни заболявания и рак.

Растението е станало популярно като билково лекарство в много части на света, като са проведени значителни изследвания на медицински активните съединения в корена му. Доказано е, че сапонините улесняват усвояването от организма на други лекарства и фитохимикали, което отчита историята на употребата му в билкови формули като средство за бионаличност и засилване на силата и ефекта на други билки.

Клиничните изследвания потвърждават традиционната употреба на сарсапарила при кожни заболявания като псориазис, екзема, акне и проказа. В едно клинично проучване с 92-ма пациента се съобщава, че използването на корена подобрява псориазисните лезии в 62% от случаите и напълно изчистени лезии в 18% от случаите. Смята се, че свойствата на пречистването на кръвта от корена са до голяма степен отговорни за това, и по-специално стероидът сарсапонин, за който е доказано, че премахва ендотоксините от кръвта.

Ефективната употреба на Sarsaparilla при лечението на проказа е документирана в изпитване при хора от 1959 г.

Ефективността на сарсапарила при лечението на юношески акне, причинено от прекомерни андрогени, също получава известна експериментална подкрепа.

Документирано е, че флавоноидите в сарсапарила имат имунна модулация и защитни функции на черния дроб.

Клиничните наблюдения в Китай показват, че сарсапарилата е ефективна (според кръвните тестове) при около 90% от острите и 50% от хроничните случаи на сифилис.

Други проучвания показват антибиотичните, противогъбичните и антимикобактериалните свойства на корена. Неговата противовъзпалителна активност е доказана в няколко in vitro и in vivo проучвания.

Съобщава се, че коренът има стимулираща активност върху бъбреците при хората, а при хроничен нефрит е доказано, че увеличава отделянето на пикочна киселина с урината.

Сапонините и растителните стероиди, открити в много видове растения (включително сарсапарила), могат да бъдат синтезирани в човешки стероиди като естроген и тестостерон. Този синтез никога не е документиран да се случва в човешкото тяло - само в лаборатория.

Твърди се, че стероидите сарсасапогенин и смилагенин имат способността да лекуват сенилна деменция, когнитивна дисфункция и болест на Алцхаймер. Всички проучвания в подкрепа на тези твърдения обаче все още не са публикувани в рецензирани статии.

Начин на употреба

• вътрешно - отвара;
• външно - компреси.

Отвара - 1-2 с.л. от билката се слага в 500 мл вода и ври 5 мин. Приема се по 100 мл, няколко пъти на ден преди хранене.

Коренът е широко достъпен в магазините за здравословни храни, като днес се продават различни таблетки, капсули и продукти от тинктури. Може да се намери както самостоятелно, така и като съставка в различни билкови лекарства, където се препоръчва за кожни заболявания, повишаване на либидото, хормонално балансиране и формули за спортно хранене. Той също така често се използва в билкови препарати като синергист или помощ за бионаличността - тъй като се смята, че сапонините в корена на сарсапарила увеличават усвояването на други химикали в червата.

Други употреби на сарсапарила

Растението понякога се култивира, за да образува непробиваеми гъсталаци, служещи за прегради. Коренът е бил използван като съставка в бира и други напитки, където е ценен заради свойствата му да се пени, а не заради вкусовите му лечебни качества.

Внимание!

Не са документирани известни токсични или странични ефекти след употребата на сарсапарила. Приемът й в големи дози може да причини стомашно-чревно дразнене, поради съдържанието й на сапонини. Отново заради тях може да увеличи абсорбцията или да увеличи скоростта на елиминиране на някои лекарства.

Заглавно изображение: wikimedia.org; Maša Sinreih in Valentina Vivod, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons