Росица

Росица (Parnassia palustris) e многогодишно тревисто растение, класифициращо се към семейство Чашкодрянови (Celastraceae). Друго име, с което е известно е Блатна росица. Наименованието на английски е Marsh Grass of Parnassus, Northern Grass of Parnassus - което в буквален превод означава блатна трева на Парнас. Синонимни названия са Parnassia multiseta, Parnassia palustris ssp. Neogaea, Parnassia palustris var. neogaea.

Устройство на росица

Изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Росицата израства на височина от 15 до 30 сантиметра. Стъблата имат едно или две листа, а може и да са безлистни. Всяко стъбло носи само едно цветче, с големина от 15 до 20 милиметра и пет бели венчелистчета.

Листата на билката в основата си са под формата на розетка и се редуват по стъблото. Те са поединично разположени и  характерна особеност за тях е, че с основата си, обхващат стъблото. Приосновните листа са с широчина от 15 до 25 сантиметра, голи, с форма на яйце.

Цветовете са бели, хермафродитни (имащи мъжки и женски репродуктивни части), имат 5 венчелистчета, като във всяко от тях тичинките, които са разположени под формата на венец. Централно на цвета на росицата има стигма и 5 стаминодии - това представляват видоизменени тичинки, които по ръба имат дълги ресни, които завършват с жълти жлези. Дължината на венчелистчетата варира от 6 до 15 милиметра. Период на цъфтеж е от юли до септември месец.

Плодът представлява дълга капсула с четири образувания, наподобяващи лъчи.

Разпространение на блатната росица

Континентите, в които може да се открие растението са: Европа, Азия, Америка, Африка.

У нас е разпространено в Предбалкана, Витоша, Родопите, Рила, Пирин, Средна гора и др. Вирее на влажни почви - край планински водни басейни (потоци), както и на мочурливи ливади в планините, при надморска височина  от 400 до 2000 метра.

Използваема част на росица

Медицинска суровина е цялото растение - заедно с корена. Растенията се сушат и се смилат на прах, който след това може да се съхранява до необходимост.

Химичен състав на росица

• алкалоиди в големи количества;
• въглехидрати;
• танини;
• флавоноиди - кверцетин, гиперин, камферол, рутин, гиперозид, лутеолин.

Цветът съдържа семена от левкоантоцианини - мазнини.

Изображение: Pmau, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на росица

Свойства на росица

• стягащо действие;
• леко диуретично;
• седативно;
• тонизиращо.

Днес росица не се използва, но в миналото е намирала приложение при сърдечни проблеми (сърцебиене), очни и чернодробни заболявания. Използвала се е също и като диуретик и за лечение на епилепсия.

Начин на употреба на росица

• отвара - вода за уста при лечението на стоматит и като средство против диария;
• изсушеното и прахообразно растение може да се поръсва върху рани, за да се подпомогне лечебния процес;
• запарка от растението, е отличен стягащ лосион за очи.

Днес росицата е декоративно растение.

Интересно за росица

Изображение: Grass of Parnassus (Parnassia palustris) by Anne Burgess, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Насекомите служат за опрашване на росица. Те са пленени от големите жлези върху стаминодиите, които насекомите приемат като капки нектар, но това е заблуда, защото реално жлезите не отделят нито нектар, нито миризма. Но има и нещо интересно, което се изразява в това, че върху горната страна на стаминодия има две вдлъбнатини, от които се отделят минимално  количество нектар, но докато насекомите търсят този нектар, се покриват с правец от прашниците на тичинките. За да се развият тичинките са им нужни 5 дни, първо те са наведени към средата на цвета. В първия ден първата тичинка се отваря навън, отваря се прашника и си освобождава прашеца, който полепва по насекомите, същите го разнасят по другите растения. В края на деня прашника на тази тичинка пада и на следващия ден втората тичинка претърпява същото развитие. Следователно на шестия ден от отварянето на цвета всички тичинки са отделили прашеца си и загубили прашниците си. Едва тогава, на седмия ден, близалцето на плодника става способно да приеме прашец, който донасят насекомите - опрашители от други цветове. Тази конкретна организация на развитие е довела до невъзможност за самоопрашване. Насекомите опрашители са дневни организми и на този факт се дължи, че само през деня може да се усети аромата на цвета.

Внимание!

Днес растението не намира медицинско приложение! В миналото неговите известни лечебни свойства го правят част от съкровищницата от билки за лечение на рани. Росица не се яде или ползва като лекарство, без предварително да се получи квалифициран професионален съвет.

Заглавно изображение: Alpsdake, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons