Розела

Розела, Хибискус сабдарифа, Kаркаде (Roselle, Hibiscus sabdariffa) представлява вид хибискус, едногодишно или многогодишно храстовидно растение, което се класифицира към семейство Слезови (Malvaceae). От цветните чашки на розелата се произвежда известният чай каркаде. Това е причина растението да се среща и с наименованието Каркаде.

Синоними на хибискус сабдарифа на латиница са: Abelmoschus cruentus, Furcaria sabdariffa, Hibiscus cruentus, Hibiscus fraternus, Hibiscus palmatilobus, Sabdariffa rubra. В Северна Африка и Близкия изток, хибискус сабдарифа се нарича каркаде и е известна с това име във фармацевтичната и хранителната индустрия и в Европа.

Устройство на розела

Изображение: Invertzoo, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Розелата има дървесна основа и израства до 2-2,5 метра височина. Клоните, листните дръжки и листните вени имат червеникаво-лилаво оцветяване. Листата й са дълбоко нарязани, състоящи се от три до пет листни части. Имат дължина от 8 до 15 см и са разположени последователно върху стъблата. Цветовете на розелата имат големина от 8 до 10 см в диаметър. Те са бели или бледожълти на цвят, като всяко венчелистче има тъмночервено петно в основата си.

В долната част на всяко цвете, обграждаща основите на петте венчелистчета, има плътна яркочервена подобна на чашка структура, наречена каликс. Каликсът е с диаметър около 2,5 см. Той защитава и подпомага узряването на венчелистчетата до момента, в който цветът започне да се разтваря. В тази плътна чашка, впоследствие, след увяхване на цвета се образува плодът на растението. Той е комбинация от посочената червена обвивка и прорастнало по средата й, затворено и обгърнато от нея светло зелено на цвят топче. В него са разположени семената на розелата. Необходими са около 6 месеца, за да достигнат плодовете своята зрялост. Имат широчина около 1-2 см и дължина до 3,5 см.

Разпространение на розела

Предполага се, че родина на растението е Западна Африка. Hibiscus sabdariffa се отглежда в субтропиците и тропиците по целия свят. Рядко се култивира. Натурализирана е в тропическа Америка и Азия. Обикновено култивирането на розелата е застъпено в Западна Африка, заради годните за консумация каликси.

В Западна Индия, билката става известна в началото на 16-ти век, а през 17-ти се развива в Азия. Разширеното й отглеждане в сегашна Индонезия започва през 20-те години на 20-ти век в рамките на субсидирана от правителството програма, създадена за получаване на влакна за производство на захарни чували.

Използваема част на розела

Стъблата на розелата се използват за получаване на ликово влакно, а цветните й чашки за направата на чай. Калиците се събират, докато все още са нежни и сочни, около 10 дни след появата на цветята. Те се почистват от венчелистчетата, като в този вид са готови за употреба.

Химичен състав на розела

Изображение: Popperipopp, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Листата на розелата са добър източник на полифенолни съединения. Основните идентифицирани вещества в листната маса на билката включват неохлорогенна киселина, хлорогенна киселина, криптохлорогенна киселина, кафеелосимикатна киселина и флавоноидни съединения като кверцетин, камферол и техни производни.

Цветовете са богати на антоцианини, както и на прототехеуева киселина.

Изсушените плодове съдържат флавоноидите госипетин, хибезицетин и сабденаин. Установен пигмент в тях, по-рано докладван като хибисцин, сега е идентифициран като дафнифилин. Открити са и малки количества миртилин (делфинидин 3-моноглюкозид), хризантеин (цианидин 3-моноглюкозид) и делфинидин.

Семената на розелата са добър източник на липидоразтворими антиоксиданти, по-специално гама-токоферол.

Лечебни свойства и приложение на розела

Чаят от розела има диуретично действие и лек слабителен ефект. Някои изследвания показват, че тя няма особено значение за понижаването на високото кръвно налягане при хипертоници. Цветовете на билката съдържат антоцианини, за които се смята, че са активните антихипертензивни съединения, действащи като инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE).

Чаят от този вид хибискус обикновено се понася добре и не повлиява неблагоприятно дейността и състоянието на черния дроб и бъбреците приет в по-ниски дози, но може да бъде хепатотоксичен при прием във високи такива.

В Индия, Африка и Мексико, всички надземни части на растението са оценени в народната медицина като лечебни. Инфузиите от листа и каликси се считат за диуретични, холеретични, понижаващи температурата и хипотензивни, намаляващи вискозитета на кръвта и стимулиращи чревната перисталтика. Фармаколозите в Сенегал препоръчват екстракт от билката за понижаване на кръвното налягане. През 1962 г. Шараф потвърждава хипотензивната активност на каликсите и ги определя като антиспазмични, антихелминтни и антибактериални. През 1964 г. воден екстракт от тях е бил изследван и е установена неговата ефективност срещу Ascaris gallinarum при домашни птици. Три години по-късно Шараф и колегите му показват, че както водният екстракт, така и оцветяващото вещество на каликсите са летални за Mycobacterium tuberculosis. При експерименти с домашни птици екстрактът от розела намалява скоростта на абсорбиране на алкохола и по този начин намалява неговият ефект върху организма. В Гватемала, билката е любимо лекарство против последиците от пиянството.

В Източна Африка инфузията от каркаде е наречена "чай от Судан" и се приема за облекчаване на кашлицата. Сокът от него, със сол, пипер, асафетида и меласа, се приема като лекарство за жизненост (тонизиращо средство).

Свойства на розелата

• адстрингентно;
• антипиретично;
• стомашен тоник;
• противоскорбутно;
• хипотензивно;
• диуретично.

Изображение: PEAK99, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Цялото растение се приема за антисептик, афродизиак, стягащ агент, тоник на храносмилателната система и на организма като цяло.

Розелата е ароматна, стягаща, охлаждаща билка, която се използва широко в тропиците. Листата й притежават противоскорбутни, омекотяващи, диуретични, охлаждащи и седативни свойства. Използват се и като лекарство против кашлица. Външно се прилагат при абсцеси. Смачкани и загрети, листата от каркаде могат да се използват под формата на лапа при кожни наранявания и драскотини, като стимулират зарастването им. При рани се използва и лосион, направен от тях.

Цветовете на розелата имат диуретичен и холеретичен ефект, намаляват вискозитета на кръвта, намаляват кръвното налягане и стимулират чревната перисталтика. Зрелите цветни чашки притежават и противоскорбутни свойства, заради високото съдържание на витамин C в тях. Едно от приложенията на чая от тях е при жлъчни неразположения. Листата и цветята се използват вътрешно като тоничен чай за храносмилателната и бъбречната функции.

Семената са с диуретични, слабителни и тонизиращи ефекти. Те се използват при лечението на слабост, немощ, болнавост. В Индия се приема отвара от тях, с цел облекчаване на дисурия, безсилие и леки случаи на диспепсия. Коренът е тонично средство.

В народната медицина розелата се използва като лекарство при лечение на: абсцеси, жлъчни неразположения, рак, кашлица, немощ, диспепсия, дизурия, повишена температура, махмурлук, сърдечни заболявания, хипертония, невроза, скорбут.

В научен доклад е отразена полезността на билката в лечението на атеросклерозата и нейните свойства на чревен антисептик.

Розела в кулинарията

Месестите плодчета, поради съдържанието на органични киселини и захари в тях, се използват за производството на вкусен чай, конфитюри, желета и сладкиши. Листата и младите им филизи се употребяват като зеленчуци. Листенцата се готвят като спанак в допълнение към риба и други меса, също и в комбинация с ориз и леща. В сравнение със спанака имат по-пикантен вкус.

Изображение: Earl Benton, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пресни цветни чашки (каликси) могат да се консумират сурови в салати, да бъдат вложени в торти като ароматизираща съставка, да се използват като суровина за направата на желета, супи, сосове, туршии, пудинги и т.н. Използват се още за направата на сокове, вина, конфитюри и пайове. Каликсът е богат на лимонена киселина и пектин и е много подходящ за направата на конфитюри, желета и други подобни сладки продукти. Добитият червен цвят от чашките се прилага като оцветяваща съставка в билкови чайове. Те могат да се пекат и да се използват като заместител на кафето. Освежаваща и много популярна напитка може да се направи чрез варене на чашките, подслаждане на получения сироп със захар и добавяне на джинджифил към него.

Младите листа и стъбла могат да се консумират сурови или варени. Използват се в салати, като подправка към кайма и къри. Имат кисел вкус, подобен на този на ревена.

Семената на розелата се пекат и се смилат на прах, като така приготвени се влагат в супи и сосове. Печени са били използвани като заместител на кафе, за което се казва, че има афродизиачни свойства.

Коренът от розела е годен за консумация, но е много влакнест и със слабо изразен вкус.

Един от начините на употреба на розелата

• 2 килограма каликси и 1 литър вода се загряват до кипене. Обработете ги на огъня около 10 минути, след което прецедете получената течност. Подсладете сока със захар и консумирайте или го включете в направата на желе и вино, добавете го към плодови сокове - по желание!

Розела в кулинарните среди на някои народи

От сушените чашки на цветчетата се приготвя известният чай каркаде. В източните страни той се прави чрез студено накисване в хладилник през нощта, заедно със захар и лимонов сок.

Червените плодчета на растението се изнасят във все по-големи количества за Съединените щати и Европа, особено за Германия, където се използват като хранителни оцветители. Те могат да бъдат намерени на пазари във Франция на територията на сенегалски имиграндски общности. Зелените листа на розелата се използват от синегалците отново като храна в ролята на пикантна версия на спанака. Придават специален вкус на вид сенегалска риба и оризово ястие наречено „thieboudienne”. Правилната информация не се съхранява, но сенегалското правителство оценява националното производство и потребление на билката на 700 тона годишно.

Изображение: Mbopar at English Wikipedia, Public domain, via Wikimedia Commons

В кухнята на Андхра, розелата се нарича "гунгура" и се използва широко. Листата се гарнират с леща и се приготвят с ванилия. Друго уникално ястие се прави, като се смесят пържени листа с подправки и се получава „gongura pacchadi” - най-известната храна от кухнята на Андхра, която често се описва като „крал на всички храни на Андхра”.

В бирманската кухня, листата на розелата се наричат "брадичка" и са може би най-популярният и консумиран зеленчук там. Лесно достъпен за набавяне, той се приготвя пържен с чесън, с пресни или сушени скариди и зелено чили, варени с риба. Супа, приготвена с листа от розела и сушени скариди е популярно ястие в Бирма.

Племената паитес наричат розелата "антук", и я готвят заедно с пиле, риба, раци, свинско месо или я добавят към супи от традиционната си кухня.

Бразилците приписват на горчивите корени на розелата тонизиращите стомаха, омекотяващите и разхлабващите й свойства. Във Филипините листата и цветята заедно с кисело мляко се добавят към пилешкото ястие "Тинола" (вид пилешка яхния). Във Виетнам младите листа, стъблата и плодовете се използват за приготвяне на супи с риба или змийорка.

В Мали сухите и смлени листа, наричани още „джисима”, често се използват в кухнята на Сонхай, в районите Тимбукту, Гао и околностите им. Това е основната съставка в най-малко две ястия, наречени “djissima-gounday”, където оризът бавно се приготвя в бульон, съдържащ листата и агнешкото, а другото ястие се нарича “djissima-maf?”, където листата се приготвят в доматен сос заедно със същото месо.

В Нигерия розелaта е позната още от времето на колонизациите. Днес свободно може да се намери в търговската мрежа по време на празници и благотворителни акции. В други краища на света цветовете от розела се предлагат като храна в комбинация със сирене бри, положени върху сухари или брускети.

Конфитюрът или сладкото направени от розела имат сладко-кисел вкус и съответно червен цвят. Много често в Бирма пъпките от розела се обработват по този начин. В зависимост от предпочитанията могат да се консервират със или без семена. В Тринидад се прави желе от розела. За специални събития и празници, в Куинсланд (Австралия) се приготвя отново конфитюр от билката и се пуща за продаване в търговската мрежа.

Хранителна стойност на 100 грама розела

Енергия - 49 ккал, въглехидрати - 11,31 гр, мазнини - 0,64 гр, протеини - 0,69 гр, Витамин А 14 мкг, тиамин (В1) 0,011 мг, рибофлавин (В2) 0,028 мг, ниацин (ВЗ) 0,31 мг, витамин C 12 мг, калций 215 мг, желязо 1,48 мг, магнезий 51 мг, фосфор 37 мг, калий 208 мг, натрий 6 мг.

Напитката от розела 

В Мексико "Agua de Flor de Jamaica" (вода, приготвена с розела), често наричана "agua de Jamaica", се приготвя най-често у дома. В съставът й влизат сухи цветни чашки и капки от киселец. Към тях се прибавя вода и се киснат около 8-10 минути, докато водата се оцвети в червено. Към получената напитка се добавя захар и се сервира обикновено охладена. По същият начин се прави в Сейнт Китс и Невис, Гвиана, Антигуа, Барбадос, Сейнт Лусия, Доминика, Гренада, Ямайка и Тринидад и Тобаго, където се нарича "киселец". Напитката е една от няколкото евтини питиета, които обикновено се консумират в Мексико и Централна Америка. Те обикновено се произвеждат от пресни плодове, сокове или екстракти.

Изображение: Nsfcom, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Подобно питие се прави в Ямайка, но се доовкусява чрез приготвяне на чая от розела с джинджифил и добавяне на ром. В този вид тя е популярно питие по Коледа. Напитката от розела е много популярна и в Тринидад и Тобаго, където канела, карамфил и дафинови листа заместват джинджифила в направата й.

В Мали, Сенегал, Гамбия, Буркина Фасо и Бенин червените плодчета се използват за приготвяне на студени, сладки напитки, популярни в социални събития, често смесени с листа от мента, разтворими ментолови бонбони и / или плодови аромати. В Близкия Изток и Судан "Karkade" е студена напитка, приготвена чрез накисване на изсушените цветни чашки в студена вода за една нощ в хладилник, със захар и добавен лимонов сок към тях. Консумира се със или без кубчета лед. В Ливан, към напитката понякога се прибавят и препечени кедрови ядки. Roselle се използва в Нигерия, за да се направи освежаващо питие, известно като "Zobo", в чийто състав влизат натурални плодови сокове от ананас и диня. Понякога към нея се добавя и джинджифил.

С навлизането в САЩ на интереса към югозападната кухня, червените каликси се продават в торбички, обикновено означени като "Flor de Jamaica" и отдавна се предлагат в магазините за здравословни храни за приготвяне на чай. В Обединеното кралство те и готов сироп от киселец са широко популярни и евтини сред карибските и азиатските хранителни стоки. Свежите цветни чашки се внасят основно през декември и януари, за да се направят коледни и новогодишни напитки от тях, които често се комбинират с коктейли от ром. Те се развалят много бързо след закупуване, поради което трябва да се използват скоро след това, за разлика от изсушения продукт, който има дълъг срок на годност.

В Африка, особено в Сахел, розела често се използва за направата на захарен билков чай, който се продава на улицата. Изсушените цветове могат да бъдат намерени на всеки пазар. Чаят от розела е доста разпространен в Италия, където става популярен през първите десетилетия на 20-ти век като типичен продукт на италианските колонии. В Тайланд розелата обикновено се пие като хладка напитка и може да се превърне във вино.

Като част от напитка, потопени в чаша шампанско, цветните каликси буквално разцъфват и придават уникалност на нейния вид и момента на поднасяне. Газировката на шампанското причинява разтваряне на пъпките.

Други употреби на розела

• от стъблото на розелата се получава здраво влакно. Нарича се розелов коноп. Използва се в домакинството с различни цели, разбира се и за направата на въжета;
• от венчелистчетата на билката се получава жълто багрило. То влиза в състава на лекарства;
• от семената се добива значително количество масло. След неговото извличане те се използват за храна на говедата, а преди това служат за фураж на птиците;
• във Флорида се засажда и отглежда като жив плет.

Заглавно изображение: Invertzoo, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons