Пунарнава

Пунарнава (Boerhavia diffusa, Punarnava) представлява вид цъфтящо, многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Nyctaginaceae. Името „Punarnava” в Аюрведа означава подмладявам или подновявам тялото. Билката е лекарство, което се използва за облекчение на болка, както и като зеленчук в много части на Индия.

Нейни индийски имена са Dholia-saturdo, Moto-satoda, Snathikari, Kommegida, Tambadivasu, Raktakanda, Shothaghni, Varshabhu, Punurnava, Mukaratee-Kirei, Punernava.

Устройство на пунарнава

Пунарвана разполага с вретеновиден корен. Той е добре развит, доста дълъг, цилиндричен, с големина от 0,2 до 1,5 см. в диаметър. Оцветен е в жълто-кафяво до само кафяво.

Стъблата й са полегнали или с лек възходящ растеж, дълги от 40 до 100 сантиметра, тънки и разклонени. Оцветени са в зеленикаво лилаво, покрити с власинки.

Листата са обикновено срещуположно разположени на клончетата, неравномерно, по две на един растежен възел. Имат широко-яйцевидна или полукръгла форма, с почти заоблени ръбове и полусърцевидна основа. Големите са с размери от 25 до 37 мм., а малките от 12 до 18 мм. Те са с дебела консистенция и притежават по-къси от тях дръжки. В горната си част са оцветени по-тъмно зелено, а в долната са белезникави. По горната листна повърхност се установяват изразени листни вени и вълниста структура. По долната им повърхност оцветяването им е с розов отенък.

Цветовете са събрани в стройни съцветия метлица, притежаващи дълга, тънка дръжка, разположени аксиларно или терминално на клончетата.Те са няколко на брой в съцветие, оцветени в по-тъмно розово-лилаво. Цялото съцветие е с дължина от 10 до 25 см. Отглеждано в Индия, растението цъфти през цялата година.

Плодовете са кръгли или полуелипсовидни, заоблени в горния си край, а слабо конусовидни в долния. Те са грубо 5-оребрени с изразено жлезиста повърхност.

Разпространение на пунарнава

Растението е много широко разпространено и натурализирано. За негово родно място се смятат следните места Индия, крайбрежието на Тихия океан и южните части на САЩ. В Хималаите се развива на надморска височина до 2000 метра. Растежът й се определя като обща плевел.

Използваема част на пунарнава

Използваеми части на растението са корени, листа и семена.

Химичен състав на пунарнава

Общото съдържание на пунарнава се изразява в два ротеноида - беравинон G и H, бета-ситостерол, aлфа-2-ситостерол, палмитинова киселина, естер на бета-ситостерол, тетракозанова, хексакозанова, стеарова, арахидонова киселини, урзолична киселина, хентриаконтан, бета-екдизон, триаконтанол, флавоноиди, алкалоиди, стероиди, тритерпеноиди, липиди, лигнани, въглехидрати, протеини и гликопротеини, пунарнавин, беравинон, хипоксантин, урзолична киселина, пунарнавозид, лииродендрин, агликопротеин, фитостероли, ротеноиди, ксантони, калиев нитрат и др.

Корените съдържат алкалоиди, ротеноиди - беравинони AI, BI, C2, D, E и F, нюхидроизофуреноксантин, аланин, арахидонова киселина, аспарагинова киселина, беханова киселина, бета-ситостерол, борхавин, борхавон, кампестерол, даукостерол, бета-екдизон, флавон, 5-7-дихидрокси-3-4-диметокси-6-8 диметил, галактоза, глаутарова киселина, глутамин, глицерол, глицин, хентриаконтан N, хептадециклова киселина, хистидин, хипоксантин-9-L-арабинофуранозид, левцин, лириодендрин, метионин, олеанова киселина, оксалова киселина, палмитинова киселина, пролин, серин, ситостеролов олеат, ситостеролов палмитат, стеаринова киселина, стигмастерол, сирингаресинол, моно-бета-D-глюкозид, треонин, триаконтан-1-ол, тирозин, урзолична киселина, валин, ксилоза, триаконтанолхентриаконтан, бета-ситостерол, 5,7-дихидрокси-3,4-диметиокси-6,8-диметилфлавон, неидентифициран кетон, антифибринолитичен агент, тволигнани, лириодендрин, сирингаресинолмон-бета-D-глюкозид.

Семената на това растение съдържат мастни киселини и алантоин. В зелените стъбла е открита беханова киселина.

Лечебни свойства и приложение на пунарнава

Свойства на пунарнава:

• имуномодулиращо;
• антидиабетно;
• хепатопротективно;
• аналгетично;
• противовъзпалително;
• антилимфопролиферативно;
• антифибринолитично;
• хемопротективно;
• адаптогенно;
• антиметастатично;
• антибактериално;
• антиоксидантно.

Пунарвана в медицината

Boerhavia diffusa показа антибактериална активност, главно срещу Грам-отрицателните бактерии. Екстракти от неговите листа са показали антиоксидантно и хепатопротективно действие, вложени във фармакологични модели. Ин витро показва противоракови, антиестрогенови, имуномодулиращи, антиамебични (особено срещу Entamoeba histolytica) свойства.

Растението се приема като подобряващо и защитаващо зрението. То има диуретични свойства и се използва от диабетици за понижаване на кръвната захар.

Пунарнава е източник на антиоксиданти и може да бъде ефективен срещу арсен триоксид (ефективно лекарство, използвано срещу остра промиелоцитна левкемия), предизвикващ сърдечна токсичност. Притежава кардиопротективни свойства.

Според Аюрведа, Punarnava е горчива, охлаждаща билка, със стягащо червата действие, полезна при замърсявания на кръвта, бяло течение, анемия, възпаления, сърдечни болести, астма. Положително повлиява жлъчната секреция. Листата са полезни при диспепсия, тумори, уголемяване на далака, коремни болки.

Според Унани медицината, листата могат да се използват като предястие, имат детоксикиращо действие, полезни са при офталмологични заболявания и ставни болки. Семената са тоник, действат отхрачващо, газогонно, полезни при лумбаго, краста. Те се разглеждат като обещаващо средство за пречистване на кръвта.

Корените се използват за лечение на гонорея, всички вътрешни възпаления и отоци. Те имат жлъчегонно действие, свойства на диуретик, повлияват всички видове чернодробни нарушения (включително жълтеница и хепатит), жлъчни кризи, холелитиаза, нарушения на пикочните пътища, бъбречни заболявания, камъни в бъбреците, цистит и нефрит.

Лечебната сила и лечебните свойства на пунарнава съсредоточени върху чернодробни заболявания, се изразяват в лечението и подобряване състояние на жълтеница, хепатит, цироза, анемия, метил, химическа травма и т.н., както и детоксикация на органа. При жлъчни неразположения, билката действа при холелитиаза, ниско производство на жлъчка, детоксикация и секретиране на жлъчка. В обхвата на бъбречните и пикочните разстройства подобрява състояния на уролитиаза, нефрит, уретрит, инфекции, бъбречна недостатъчност, нараняване и т.н. При менструални смущения облекчава наличие на болка, спазми, прекомерно кървене, маточни спазми, задържане на вода. Действа още тонизиращо, балансиращо и укрепващо надбъбречните жлези.

Други състояния и заболявания, при които се използва пунарвана:

• асцит;
• енцефалит;
• диабет;
• жълтеница;
• кашлица;
• малария;
• затлъстяване;
• воднянка;
• застойна сърдечна недостатъчност;
• перитонит;
• стомашни разстройства;
• колики;
• треска;
• кожни заболявания;
• язви;
• абсцеси.

Главно корените, като може и цялото растение, да се използват външно за облекчение на оток и болка. Пресният сок от корените накапан в очите, облекчава състояния като нощна слепота и конюнктивит. Паста от билката се прилага върху рани, за спиране на сълзенето. Пунарнава е най-често използванaтa и най-добрата билка за облекчаване на подуване. Вътрешно тя е от полза за лечение на широк спектър от заболявания.

Масло от сусам с пунарнава е много полезно лекарство при асцит и метеоризъм. В големи дози, билката действа като очистително. Отвара от rasna, sunthi и punarnava е най-добрата панацея за ревматични подути стави. Пунарнава подобрява състоянието на плазмата, кръвта, мускулната тъкан, мазнините, костният мозък и нервите, репродуктивните течности.

Растението може да се използва като фураж за животните, но има потенциал да замърсява семенни запаси, като може да крие патогени за някои култури, например като патладжани. Вкусът на корена е смесица от леко горчиво, сладко и пикантно.

Внимание!

Повръщането при употреба на пунарнава, може да бъде свързано с приети по-големи дози от билката. Да не се използва от бременни, при състояние на обезводняване, от пациенти приемащи психоактивни лекарства и антидепресанти.