Полска горчивка, Полска тинтява

Полска горчивка, Полска тинтява (Gentianella campestris) представлява малко, тревисто, двугодишно, цъфтящо растение от семейство Тинтявови (Gentianaceae).

Устройство на полска горчивка

Изображение: wikimedia.org

Растението достига до 30 см височина. Има изправени стъбла, прости или разклонени в основата, а листата са срещуположно разположени, яйцевидно-ланцетни и без дръжки. Цветовете са с размер 15-30 милиметра в диаметър. Цветът им обикновено е синкаво-лилав, но може да бъде бял, розов или само лилав, със слети венчелистчета и чашелистчета. Има четири венчелистчета, ресничести в основата, и четири чашелистчета, които се различават по размер (две са широки и две тесни). Периодът на цъфтеж продължава от юни до октомври месец. Плодът е капсула.

Разпространение на полска горчивка

Билката води произходът си от Европа. Полската тинтява е широко разпространена в Северна, Централна и Южна Европа. Предпочита умерено влажни до доста сухи субстрати и неутрални или кисели почви на алпийски ливади, тревни площи, пасища, горски сечища и край пътища, на надморска височина от 1000-2300 метра.

Използваема част на полска горчивка

От растението са извлечени екстракти, от чиито химичен състав са изолирани вещества, които могат да се окажат полезни в лечението на Болестта на Алцхаймер.

Химичен състав на полска горчивка

Основни вещества извлечени от растението са белидин, белидифолин, норсвертианолин и свертианолин.

Лечебни свойства и приложение на полска горчивка

Изследвани са различни екстракти от билката с цел да се открият нови инхибитори на ацетилхолинестеразата (AChE). Метаноловият екстракт от листата на Gentiana campestris показва значително инхибиране на активността на ацетилхолинестераза. Установено е, че четири ксантона в билката - белидин, белидифолин, белидин 8-О-бета-глюкопиранозид (норсвертианолин) и белидифолин 8-О-бета-глюкопиранозид (свертианолин), са отговорни за ефектите на анти-AChE активността на билката. Белидифолинът показва сходна активност с галантамина при този ензимен анализ.

Изображение: Teun Spaans, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Болестта на Алцхаймер е най-честата свързана с възрастта дегенерация на мозъчната тъкан и мозъчно разстройство, постепенно и необратимо прерастващо в загуба на паметта и други умствени способности. Общ подход за лечение на това заболяване е да се повиши нивото на ацетилхолин в мозъка с помощта на ацетилхолинестеразни инхибитори. В допълнение към синтетичните инхибитори такрин, донепезил и ривастигмин, инхибитори с растителен произход, като галантамин и хуперзин А, също са ефективни. Галантамин хидробромидът е вече доказан за лечение на болестта на Алцхаймер в няколко страни. Досега естествените инхибитори на AChE са предимно алкалоиди. Някои други съединения са показали по-слаба анти-AChE активност, например монотерпеноиди и фенолни съединения.

От 50 изследвани растителни екстракта, метаноловият екстракт от листата на Gentiana campestris съдържа няколко съединения, инхибиращи активността на AChE. Този клас неалкалоидни метаболити може да се има предвид като ново потенциално лечение на болестта на Алцхаймер.

Заглавно изображение: Joan Simon from Barcelona, Espa?a, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons