Сребърна тинтява, Обикновен сребърник, Сребролистник

Сребърна тинтява, Обикновен сребърник, Сребролистник (Argentina anserina, Potentilla anserina, Silverweed) представлява многогодишно, цъфтящо растение от семейство Розоцветни (Rosaceae). Листата на Silverweed са покрити с фини сребристи власинки, които дават името на растението. Смятало се е, че сребролистникът е полезен при епилепсия и че може да отблъсне вещици и зли духове. Argentina anserina са доста редки в плиоценските фосилни флори на Източна Европа, но често срещани в плейстоцена. Билката е добро медоносно растение.

Устройство на сребърна тинтява

Изображение: Matt Lavin, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Сребролистникът е нискорастящо тревисто растение с пълзящи червеникави клони, които могат да достигнат дължина до 80 см. Расте бързо. Листата му са дълги 10-20 см, равномерно перести, състоящи се от назъбени листчета с дължина 2-5 см и ширина 1-2 см, покрити с копринено бели власинки, особено от долната страна. Тези власинки присъстват и по стъблото. Те придават на листата сребристия вид. Цветовете се произвеждат поединично на 5-15 см дълги стъбла, големи 1,5-2,5 см в диаметър, с пет (рядко до седем) жълти венчелистчета. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от пчели, мухи, бръмбари. Периодът на цъфтеж започва през май и продължава до септември. Плодът е сух.

Разпространение на сребърна тинтява

Билката расте в умереното северно полукълбо, често по бреговете на реките и в тревисти местообитания като ливади и край пътища. Най-често се среща в песъчливи или чакълести почви, където може да се разпространи бързо чрез плодотворните си стъбла. Може също да се превърне в проблемен плевел в градините. Много разпространена е в Обединеното кралство и Ирландия. Това растение се развива добре в много области в Северна Америка, Европа, Австралия, Нова Зеландия, Азия, Южна Америка и в части от Африка; от Лапландия до Азорските острови; в Армения, Китай, Чили.

Сребърната тинтява е уникално толерантна към разнообразие от почвени и климатични условия на живот. Тази нейна устойчивост предполага лесното й оцеляване и размножаване. Може да расте на полусянка или без сянка. Предпочита влажна почва. Растението може да понася морска експозиция.

Използваема част на сребърна тинтява

Изображение: Silverweed (Potentilla anserina) by Anne Burgess, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Употребяват се корените и листата на растението, както за храна, така и за медицински цели. Периодът непосредствено преди цъфтежа, между май и август, е най-доброто време за прибиране на листа от сребролистника, докато коренът е по-добре да се бере малко по-късно, през септември. Изсушава се за по-нататъшна употреба. Всички изсушени листа трябва да се опаковат наведнъж в дървени или тенекиени кутии на сухо място, тъй като в противен случай те отново абсорбират около 12 процента влага от въздуха и могат да мухлясат и да влошат качеството си.

В съвременната билкова медицина се използва цялата билка, изсушена, заради нейното леко стягащо и тонизиращо действие. Има стипчив вкус, но е без мирис.

Химичен състав на сребърна тинтява

Всички части на растението съдържат танин. Открити в него вещества са: флавоноиди, три елагитанина - потентилин, агримонова киселина А и В; кафеена киселина, мирицетин-3-O-глюкуронид, агримониин, елагова киселина, микелианин, изорамнетин-3-O- глюкуронид и кемпферол-3-О-рамнозид.

Лечебни свойства и приложение на сребърна тинтява

Съвременните билкари вярват, че основната лечебна стойност на сребролистника се крие в неговата стипчивост. Той е по-малко стягащ от родственика си P. erecta, но има по-нежно действие в стомашно-чревния тракт. Силна инфузия от сребърна тинтява се използва за спиране на кървенето на хемороиди и за лечение на диария, както и за гаргара при болки в гърлото. Външно билката се прилага като прах за лечение на язви и хемороиди, докато цялото наситнено растение, поставено върху болезнено място, ще действа като локален аналгетик.

Корените са най-стипчивата част от обикновения сребърник. Приличат на пащърнак, като билката е била култивирана заради тях. Консумирани са от някои индиански племена. В Тибет корените също се използвали за храна.

Свойства на сребърна тинтява

• спазмолитично;
• леко стягащо;
• диуретично;
• кръвоспиращо;
• тонизиращо;
• аналгетично.

Като диуретик, Silverweed се счита за полезен при камъни и песъчинки в уринарния тракт. Някои ги приемат като специфично лечение при жълтеница.

Състояния и заболявания, при които се прилага сребърна тинтява

• диария;
• болки в стомаха;
• възпаление на устата;
• фарингит, ларингит;
• предменструален синдром;
• кървене на хемороиди;

Начин на употреба на сребърна тинтявa

Изображение: S. Rae from Scotland, UK, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Чаят от сребролистник може да се използва за облекчаване на диария и стомашни болки. За целта накиснете около една чаена лъжичка изсушени листа в гореща вода за десет до дванадесет минути.

Запарка, подсладена с мед, представлява отлична гаргара при болки в гърлото. Може да се приема и супена лъжица от билката на прах на всеки три часа.

Също така е отлично средство за спазми в стомаха. Освен вътрешно приемане на настойката от билката, препоръчително е да се прилагат компреси върху засегнатите части.

Една супена лъжица от билката, сварена в чаша мляко, се препоръчва като ефикасно средство при тетанус. Чаят трябва да се пие възможно най-горещ. Ако пациентът не харесва мляко, може да се използва вода.

Отвара от сребърна тинтява се използва при язви в устата, порести венци и за фиксиране на разклатени зъби, при зъбобол и предпазване на венците при скорбут.

Дестилирана вода от билката в миналото е била много популярна като козметично средство за премахване на лунички, петна и пъпки и за възстановяване на тена при слънчево изгаряне.

Клонче, поставено в обувката, може да помогне за предотвратяване на изпотяването и появата на мазоли. Инфузия от листата е отличен лосион за почистване на кожата, дори при бебета.

Кулинарна употреба на сребърна тинтява

Изображение: Post of Romania, Public domain, via Wikimedia Commons

Всички части на сребърната тинтява са годни за консумация. Вкусът и текстурата на листата й не са особено привлекателни, но те могат да се добавят към салати или от тях да се приготви билков чай. Коренът може да се консумира суров или варен. Може също да се изсуши и смели на прах, след което да се вложи в супи, яхнии и др., или да се смеси със зърнени храни и брашна за приготвяне на хляб и тестени изделия. Той има приятен вкус, свеж и ядков с малко нишестен привкус. Младите издънки на билката също могат да се консумират сурови.

Сребърникът е любима храна на говеда, коне, кози, прасета и гъски. Само овцете го отказват.

Внимание!

Както беше подчертано по-горе, сребърната тинтява е годна за консумация и може да има положително въздействие върху храносмилането. Не е отровна за хора и животни. Въпреки това, както при всички лечебни билки, не трябва да се приема продължително време или в големи количества. Приета в твърде големи количества може да доведе до странични ефекти като стомашни болки. Препоръчително е хората с чувствителен стомах да избягват консумацията на сребролистник.

Заглавно изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons