Дуриан (Durio zibethinus, Durian)

от 25 авг 2016г., обновено на 26 март 2024г.

Дуриан (Durio zibethinus, Durian) представлява тропическо дърво, което ражда големи, бодливи и мирищещи на фекалии плодове. Принадлежи към семейство Слезови (Malvaceae). Названието "дуриан" идва от малайската дума "duri" - "трън". Азиатците го смятат за "Краля на плодовете".

От април до юли месец на територията на Европа по пазарите се предлагат пресни плодове дуриан, включително и у нас. Известни са около 30 вида дуриан и стотици техни сортове. Миризмата на плодовете налага забрана за транспортирането им в някои страни в Азия - в самолети, автобуси, градски транспорт.

Устройство на дуриан

Дървото достига до 45 метра височина когато се развива в гората, а при домашни условия в градини и малки паркове от 10 до 15 метра. Кората му е червеникаво-кафява, с лющещи се участъци. Листата са елипсовидни или копиевидно-елипсовидни, дълги 10-15 см, 3-4 см широки, подобни на хартия. Основата и върхът им са заострени. Горната им повърхност е без власинки, лъскава, а долната гъсто покрита със сребристи или златисти люспи. Листните вени са около 15 двойки. Имат ъгловати, дълги 1-1,5 см листни дръжки.

дуриан

Изображение: Bernardus T Nadeak, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Цветовете са светло жълти и се разтварят за по-малко от 24 часа. Събрани са във висящи подобни на метлица съцветия. Имат дълги от 5 до 7 см цветни дръжки. Венчелистчетата са бели или кремави, а чашката е с торбовидна форма и големина около 1,5 см в диаметър и дължина 2 см.

Плодовете са с дължина до 30 см и диаметър 15 см. Узрели те имат маса около 4 килограма. Сърцевината им може да бъде от светло жълта, през кремаво-златиста до червена. Обвивката ми е много дебела и снабдена с бодли, оцветена в различни нюанси на зеленото, жълтото и кафявото. Някой хора оприличават миризмата на плода на смес от лук, терпентин и свински изпражнения. Зреят за около 4-5 месеца. Вече готови узрели падат на земята. Ако се разцепят започват бързо да гният (гранясват), за около 24 часа. Семената са с кестеняво кафяв цвят, напълно затворени в гъста, бяла или жълта, мека, сладка, ароматна обвивка.

Разпространение на дуриан

Родният ареал на разпространение на дуриана е Югоизточна Азия. За своето развитие обича горещ и влажен климат.

Използваема част на дуриан

Употребява се ядливият плод на растението.

Химичен състав на дуриан

Плодовете на дуриан са богати на хранителни вещества. Съдържат много минерали (калий, манган, натрий, фосфор, мед, цинк, магнезий, калций, желязо), витамин C, фибри, белтъчини, въглехидрати, мазнини, захар, триптофан, гликозиди, сапонини, флавоноиди и стероли, витамини от B-групата, витамин А, органична сяра.

Листата съдържат хидрокситриптамин и синапено масло.

Лечебни свойства и приложение на дуриан

дуриан

Изображение: Rod Waddington, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

За азиатците дурианът е изключително важно растение. Според тях консумацията му осигурява лечение срещу много заболявания, включително диабет, помага за забавяне процесите на стареене и им осигурява живот до дълбока старост, затопля тялото, при което завиването нощем било излишно. Богат на фитоестрогени се смята от някои учени, че увеличава плодовитостта при жената.

Свойства на дуриан

детоксикиращо;
с изключително висока хранителна стойност;
афродизиак;
температуропонижаващо;
противоглистно;
стимулиращо метаболизма;

Изследвания показват, че екстракт от черупката на плода също притежава лечебни качества. Установени са неговите антибиотични и аналгетични свойства.

Отвара от листата и корените на растението е използвана за понижаване на температурата, а само сок се е втривал в главата на болния. Дурианът е и средство за пречистване на дихателните пътища. Високото съдържание на витамин C в плода определя неговите антиоксидантни свойства. От своя страна това му действие предпазва организма от преждевременно стареене и развитие на заболявания като болестта на Алцхаймер и рак.

Състояния и заболявания, при които се употребява дуриан

анемия;
смущения във функцията на ендокринната система;
висока температура;
главоболие;
с превантивна цел за рак и Болест на Алцхаймер;
инфекции;
с цел стимулиране на имунната система;
апатия;
неврози;
депресия;
с цел укрепване структурата на кръвоносните съдове.

Органичната сяра в дуриана е изключително полезна за организма. Поддържа доброто състояние на костите, косата и ноктите. Прави кожата свежа и млада. Сярата е елемент от състава на ензими, аминокиселини и тъкани в организма, както и е необходима за нормалното функциониране на нервната система. На индола в състава си, плодът дуриан дължи бактерицидните и антибиотичните си свойства, при което активно участва в лечението на инфекции. Калият пък стабилизира дейността на сърцето.

Редовната консумация на дуриан осигурява нормализиране нивото на кръвната захар.

Терапевтична вана с листа от дървото се предписва при възпалена кожа с иктерус. Отвара от листата и плодовете се пие като антипиретичен агент, а пулпата се използва като противоглистно средство. Пепелта от изгорялата кора се използва след раждането.

дуриан

Изображение: Mokkie, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Начин на употреба

Плътта на плода е с приятен сладко-кисел вкус, за разлика от миризмата, която издава. С най-добро качество е плодът, който е нарязан за консумация 6 часа след падането му от дървото. Както вече бе споменато ако се разцепи при падането започва бързо да гранясва.

От дуриана се приготвят плодов чипс, плодова паста или се комбинира прекрасно със сладолед. Консумира се и в сурово състояние. Може да се добавя към бонбони, бисквити, млечни шейкове, капучино или от него да се направят конфитюри и сладка. Интересно е подправянето му със сол и черен пипер. От него се произвежда и вино. Топлинно обработени, семената му също могат да се консумират.

Дурианът се добавя като подправка към множество тайландски ястия с ориз и кокосово мляко. Използва се и като пълнеж за тестени изделия. Леко недоозрелият плод е подходяща гарнитура за риба и месо. Характерната му употреба на запад е за овкусяване на мусове, сладоледи, сладкиши и пирожки. Паста получена от смлян дуриан със сол, лук и оцет се нарича "Boder".

Семената на плода са с размери на кестени. Могат да се консумират само варени, печени или пържени в масло от кокосов орех, като така приготвени придобиват текстура на таро или сладък картоф, но с лепкава консистенция. В Ява се нарязват на тънки филийки и се варят със захар. Топлинно необработените семена са токсични поради съдържанието на циклопропенови мастни киселини и не трябва да бъдат консумирани.

дуриан

Изображение: Len Worthington, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

В Сабах, червеният дуриан се пържи с лук и червен пипер и се сервира като гарнитура. Традиционно се добавя към индонезийски супа, приготвена от сладководни риби. От ферментирали плодове, кокосово мляко и пикантни съставки в Суматра се приготвя традиционно ястие.

Младите листа и клонки на дървото могат да се готвят като зеленчуци. Понякога пепелта от изгоряла кората се добавя към специални торти. Венчелистчетата на дуриана се консумират в провинция Северна Суматра на Индонезия, а на Молукските острови обвивката на плода се използва като гориво за пушене на риба.

Други употреби на дуриан

Дървесината има грапава повърхност, мека текстура, бяла със светло червено-кафяво оцветена сърцевината. В Югоизточна Азия в малки количества се влага за производството на мачти и малки плавателни съдове и в изграждането на селски къщи.

Дървесината на дуриана се използва и по други начини в бита на хората. Суха кора се прилага за опушване на риба, като месото й става с приятна и силна миризма. Отново сушена кора се използва и за избелване на коприна.

Обвивката на плода се използва за декорация на тъкани. Дурианът участва и в състава на пасти за зъби. От пресен плод може да си направите маска за лице, която е с изключителен освежаващ ефект.