Шлемник байкалски

Шлемник байкалски (Scutellaria baicalensis, Baikal Scullcap) представлява тревисто растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). В традиционната китайска медицина билката се използва за лечение на сърдечно-съдови заболявания, нарушения на кръвосъсирването (хематемезис, хематурия, метрорагия). Тя е съставна част от комбинирани терапии с женшен, джинджифил, орлови нокти и други билки. Шлемник байкалски намира приложение в народната медицина от преди 2000 години.

Данни in vitro и при животни сочат, че съединенията в S. baicalensis причиняват апоптоза в различни ракови клетки или предпазват от кардиотоксичност, предизвикана от доксрубицин. Тези ефекти изглеждат дозозависими. Някои от веществата в билката могат също да имат невропротективени, антиконвулсантни и противовъзпалителни ефекти.

Устройство на шлемник байкалски

Изображение: Doronenko, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Коренът му е многоглав, с дължина до 50 см, месест, дебел, с неголеми странични прорастъци. Външната повърхност на корена има сив или светлокафяв цвят с надлъжни, леко зигзагообразни гънки. Стеблото е право, с височина от 15 до 50 см, с прави или леко извити от самата основа разклонения, понякога голи или покрити с власинки, зелени и не много рядко леко виолетови, особено в по-ниската част. Листата са яйцевидно-ланцетни, понякога до линейно-ланцетни с дължина от 1,5 до 4 см, ширина от 0,15 до 1,3 см, при основата закръглени. Те са разположени двустранно симетрично.

Видът е хермафродитен (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от насекоми. Цветовете са едри, единични, разположени в пазвите на горните листа. Чашката на цветовете е с форма на камбанка, с дължина около 3 мм, най-често с виолетово оцветяване, с две устнички, които в последния период на цъфтене се разпадат на две части. Горната част на чашката обикновено има извит навътре придатък, т. нар. щит (scutellum), който играе ролята на лостче и след съзряването на семената при най-лекото докосване на щита, горната част на чашката се отделя и семената се разпръскват.

Байкалският шлемник е късно лятно растение. Неговата вегетация започва в началото на месец май, цъфтежа му е през юни - юли - август. Времето за съзряване на семената е продължително и се осъществява през месец септември. В долната част на цветовете те съзряват значително по-рано от горната. В естествените находища, при размножение на растението чрез семената билката започва да цъфти след 10-12 година. Петнайсетгодишното растение има до три разклонения.

Разпространение на шлемник байкалски

Билката е разпространена предимно в Източен Сибир, но се среща и в някои области на Северен Китай, Монголия, Япония, Корея, Русия и в руския Далечен Изток. Може да се развива при полусянка и изцяло на слънце, на влажни или сухи почви.

Байкалският шлемник е от монголо-даурски-манджурски тип. Среща се и в Източното Задбайкалие (Читинска област и Бурятия, Амурската област и Югозападният Приморски край на Русия). Разпостранението на ареала от запад на изток е около 1500 км, а от север на юг е около 100 км. Задбайкалският фрагмент на ареала е най-обширния. Приамурският фрагмент на ареала е разположен от Приханкайска долина до южната част на езерото Ханка.

Байкалският шлемник е причислен към танацветната, степна формация. В Задбайкалието билката влиза в състава на разнообразни, танацветни асоциации, разпространени в голите части, предимно на северните и източните склонове на възвишенията. В Амурско-зейското междуречие билката е разпространена главно в степните дъбрави.

Използваема част на шлемник байкалски

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Употребяват се корените и листата на растението. Младите листенца на билката, според някои източници, се използват варени като зеленчук. В сух вид цялото растение се употребява за направата на чай. Коренът е събран през есента или пролетта от растения от 3 до 4 години и се изсушава за по-нататъшно използване.

Химичен състав на шлемник байкалски

Основни компоненти в състава на байкалския шлемник са 100 флавоноидни съединения, като основните са скутеларин, байкалин, байкалеин, вогонизид, вогонин, норвогонин, ороксилин А и бета-ситостерол. Освен флавоноиди в корените и надземните части на байкалския шлемник се съдържат и ред други полезни вещества, като глюкозиди, стероидни сапонини, монозахариди, етерни масла, алкалоиди, дъбилни вещества, смоли, микроелементи. Други вещества открити в билката са: необайкалеин, изоскуларелаин, хризин, вискодилин, висдулин, скулкапфлавон и редица други флавони, апигенин, лутеолин, картамидин и изокартамидин.

Флавоноидите вогонин и байкалеин (както и техните гликозиди) обикновено се разглеждат като основните активни съставки на scutellaria baicalensis, въпреки че има няколко други уникални флавоноида (а именно Oroxylin A и K36), които лежат в основата на някои от ползите от това растение. Повечето други биоактивни вещества са или в малки количества и не са достатъчно мощни, за да бъдат активни, или са общи структури, открити в много растения.

Основните биоактиви са силно присъстващи в корените, а не във въздушните части (стебла и листа). Поради по-високите концентрации на уникалните биоактиви, основната част от консумираното растение е кореновият му екстракт.

Съдържанието на активните вещества намалява при цъфтеж и отново достига максимум при съзряване на плодовете. С увеличаване на възрастта на растението се повишава и съдържанието на активните вещества в него.

Лечебни свойства и приложение на шлемник байкалски

Това е една от 50-те фундаментални билки, използвани в традиционната китайска медицина. Scutellaria baicalensis се прилага с общи превантивни здравни цели, с малко повече внимание насочено към сърдечно-съдовите и проблеми свързани с кървене. Употребява се и заради своите невропротективни и когнитивно подобряващи свойства. Семената й се използват като очистващо чревния тракт средство от кръв и гной. Източници показват билката за лечение на рак на простатата.

Екстрактите от S. baicalensis също намаляват възпалението, действат като антиоксиданти и убиват грам-положителни бактерии в лабораторни условия. При животните екстрактите помагат да понижат нивата на холестерола в кръвта при определени условия. Все още обаче не е ясно дали някой от тези ефекти се проявява в човешкото тяло.

Байкалският шлемник има благоприятно и лечебно действие върху сърдечно-съдовата система и централната нервна система.

Свойства и действие на байкалски шлемник

• антиоксидантни, имуномодулиращи, имуностимулиращи и хепатозащитни свойства;
• седативен и антиконвулсивен ефект;
• успокояващо; нервоуспокояващо;
• болкоуспокояващо;
• антибактериално; антихолестеролемично; антипиретично; спазмолитично; астрингентно; противогъбично; антихиперлипидемично;
• антихипоксично;
• нормализира високото кръвно налягане (антихипертензивно действие);
• противотуморно и ноотропно действие; антиметастатично; антимутагенно;
• жлъчегонно;
• диуретично;
• отхрачващо;
• слабително;
• тонизиращо храносмилателната система.

Флавоноидният байкалин проявява противовъзпалителна, антиоксидантна и грам-положителна антибактериална активност in vitro. Притежава и невропротективен ефект и способност да тушира симптомите на астма.

Състояния и заболявания, при които се прилага билката

• при инфекциозни заболявания на храносмилателната система;
• срещу ставен ревматизъм;
• при диабет;
• намира приложение при бронхиална астма, грип, туберкулоза;
• срещу епилепсия, главоболие и алергии;
• при деца с вегетативна дисфункция в периода на половото съзряване;
• при миокардит и дизентерия;
• помага в горенето на мазнините и контролира наддаването на килограми (действие, което се нуждае от допълнителни изследвания).

Ракът и шлемник байкалски

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Относно употребата на билката при ракови заболявания, повечето проучвания са проведени в лабораторни условия, отколкото при хора. Някои ракови клетъчни линии претърпяват клетъчна смърт, когато са изложени на екстракти от тази билка. Има обаче някои съединения в нея, които могат да имат противоположни ефекти. Необходими са допълнителни проучвания, за да се потвърдят обстоятелствата, при които тази билка може да бъде полезна в лечението на раковото заболяване. Смята се, че активните химикали в билката могат да намалят възпалението, да спрат растежа на тумора и да предотвратят възпроизводството на туморни клетки.

Проучванията in vitro показват, че някои флавоноидни компоненти на S. baicalensis имат противоракова активност. Индукцията на апоптозата в хепатомните G2, 3В и SK-Hep1 клетъчни линии се проявява след 48 часа експозиция на байкалин, байкалеин и вогонин при концентрации 25-100 микрограма / милилитър. Вогонинът причинява спиране на G1 фаза, докато байкалинът и байкалеинът причиняват G2 / M натрупване. Допълнителни проучвания показват, че байкалинът, при концентрации от 50-200 микрограма / милилитър, активира каспаза-3, което води до апоптоза на Jurkat клетки (произлезли от левкемия Т клетки). Въпреки това, ниската доза байкалин увеличава експресията на множество ангиогенни гени за увеличаване на клетъчната пролиферация в развиващите се кръвоносни съдове, докато високата доза байкалин възбужда ангиогенезата чрез индуциране на клетъчна смърт, което предполага дозозависими двойни ефекти. Веществото байкалеин показва само инхибиращи ефекти.

Байкалският шлемник и диабета

При диабетни плъхове, Scutellaria baicalensis прилагана в комбинация с антидиабетното лекарство Метформин, е отбелязано, че кръвната захар и триглицеридите при животните биват понижени за период на третиране от четири седмици. Въпреки че няма доказателства, че Scutellaria baicalensis повишава антидиабетните ефекти на метформина, изглежда, че подпомага антиоксидантното състояние на диабетните плъхове и по този начин може да бъде допълващ агент в лечението на диабета.

Други ефекти от приложението на шлемник байкалски

Scutellaria baicalensis показва умерени противовъзпалителни ефекти. За байкалина е известно, че инхибира ХИВ репликацията. Антибактериалните ефекти на веществото са забелязани срещу пневмония, причинена от Staphylococcus aureus.

Относно алергичните реакции е наблюдавано възможно потискащо действие на шлемник байкалски върху освобождаването на хистамина, въпреки че настоящите данни, от опити с плъхове, не предполагат голяма степен на ефикасност.

Байкалеинът и хомонинът са мощни агонисти на GABA А и могат да активират този рецептор. Смята се, че това медиира някои от антидепресивните и противотревожни ефекти на scutellaria baicalensis.

Етаноловият екстракт от Scutellaria baicalensis е способен да индуцира отпускане в кавернозния корпус на пениса по зависим от концентрацията начин.

Ороксилин А изглежда е инхибитор на допаминовия транспорт, подобен на метилфенидата (Ritalin), за който се смята, че е в основата на стимулиращите вниманието медикаменти. Ороксилин А и вагонинът са замесени в предотвратяването на възпалителни реакции в мозъчните клетки, при което се смята, че са в основата на някои от невропротективните ефекти на билката.

Изглежда, че Scutellaria baicalensis има антиамнезични свойства, които са доста общи. Има доказателства, подкрепящи употребата на ороксилин А за подобряване на когнитивността при иначе здрави и млади гризачи, което предполага ноотропните ефекти на растението.

Поредица от изследвания показват, че билката не винаги влияе успокояващо и удължаващо на съня. Същото важи и за действието й при безпокойство и липсата на внимание.

Проучвания при животни показват, че екстракти от тази билка могат да помогнат за понижаване на нивата на холестерола в кръвта при определени условия, но не са провеждани проучвания при хора. При това тя може да помогне в лечението и превенцията на атеросклерозата.

Екстрактите от тази билка причиняват клетъчна смърт в изолирани клетъчни линии на рак на черния дроб и левкемия, но липсват данни от изследвания при човека. В същото време S. baicalensis не е проучена в клинични случаи като самостоятелен противораков агент, но е изследвана в комбинация с други билки.

Показано е, че билкова добавка, съдържаща S. baicalensis, намалява симптомите на остеоартрит. Не е известно дали би упражнявала подобни ефекти сама.

Билката може да нанесе поражения на черния дроб или да предизвика белодробно възпаление, като страничен ефект. Билково лекарство, което съдържа байкалския шлемник, е проучено за възможните му ефекти върху черния дроб.

Изображение: Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пероралният прием на шлемник байкалски се използва за лечение на респираторни инфекции, сенна хрема и треска; гастроинтестинални инфекции, чернодробни проблеми, включително вирусен хепатит и жълтеница. Някои хора го приемат при ХИВ / СПИН, бъбречни инфекции, възпаление в таза, рани или отоци. Използва се също и при скарлатина, главоболие, раздразнителност, зачервяване на очите и лицето, гърчове, епилепсия, психиатрични състояния и нервно напрежение (тревожност). Също така се използва в комбинация с други билки за лечение на дефицит на внимание, хиперактивност (ADHD), рак на простатата, артрит и хемороиди.

Вътрешно се приема и при: ентерит, дизентерия, диария, хроничен хепатит, инфекции на пикочните пътища, хипертония, застрашаващ спонтанен аборт, кървене от носа и кръвоизлив от белите дробове или червата.

Инжективно в комбинация с други билки се прилага при болести на ръцете, краката и устата; бронхиолит и други белодробни инфекции. Това е една от съставките на китайското лекарство "инжектиране на три жълти билки".

Байкалският шлемник се прилага понякога и върху кожата при псориазис. Проучвания показват, че билката в малка степен може да помогне при артрит и псориазис при деца. При второто заболяване тя е в комбинация с други билки и се прилага локално под формата на мехлем.

Други заболявания, при които също се прилага шлемник байкалски

• горчив вкус в устата;
• треска;
• сенна хрема;
• главоболие;
• припадъци;
• атеросклерозата;
• рак;
• инфекции;
• безсъние.

Начин на употреба

• извлек от билката - в идеалния случай, за най-добра подготовка на корените на scutellaria baicalensis (за достигане на най-високи нива на екстрахирани флавоноиди) се накисват в 50°C вода за 30 минути в съотношение билки: вода - 1:5-10 част.

В резултат на опити, проведени върху гризачи, е установено, че пероралната ефективна доза за човек е 500 милиграма екстракт от корен на билката.

Не използвайте шлемник байкалски ако приемате следните медикаменти

• варфарин или други разредители на кръвта - в комбинация с билката може да бъде увеличен рискът от кървене;
• статини - билката може да намали нивото на кръвната концентрация на тези лекарствата, използвани за понижаване на холестерола;
• Cytochrome P450 медикаменти - шлемник байкалски може да увеличи риска от страничните ефекти на тези лекарства.

Внимание!

Странични ефекти и безопасност на употреба на билката

Приета през устата билката не е опасна за повечето възрастни пациенти. Може да причини сънливост. Като странични ефекти могат да се проявят висока температура и възпаление на белите дробове. При прием на билката, чрез комбиниран препарат, е наблюдавано нарушение функцията на черния дроб. Понякога биват установени и алергични реакции към шлемник байкалски.

По време на бременност и кърмене не трябва да се употребява байкалски шлемник.

При деца, интравенозното приложение на билката под формата на съответен препарат, под медицинско наблюдение, е с явна безопасност от 3 до 7 дни, в зависимост от показанията за употреба на медикамента. Не е установена безопасността на дългосрочната употреба на билката при деца.

Байкалският шлемник може да забави кръвосъсирването. На теория може да увеличи риска от кървене при хора с нарушения на кръвообращението. Има опасения, че това може да причини допълнително кървене по време и след операцията. Поради това спрете да използвате билката най-малко 2 седмици преди планирана операция.

Може да повлияе нивата на кръвната захар при пациенти с диабет. Внимавайте за признаци на ниска кръвна захар (хипогликемия) и внимателно следете кръвната си захар, ако имате диабет и използвате билката.

Хормон-чувствителни заболявания като рак на гърдата, рак на матката, рак на яйчниците, ендометриоза или маточни фиброиди, могат да бъдат стимулирани от шлемник байкалски, поради естрогено-подобното му действие.

Билката може да понижи кръвното налягане. Поради това трябва с повишено внимание да я използвате при страдание от ниско кръвно налягане или в комбинация с прием на медикаменти за високо кръвно налягане.

Заглавна снимка: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons