Планинска сладка целина

Планинска сладка целина (Osmorhiza berteroi, Osmorhiza chilensis) представлява тревисто растение от семейство Сенникоцветни (Apiaceae). То е наречено Osmorhiza chilensis от Хукър и Арнот през декември 1833 г. от колекция, направена в Чили от Лей и Коли, и това име на растението е до 1993 г., когато Картес и Ганди публикуват статия, показваща, че растението е било наречено Osmorhiza berteroi през септември 1830 г. от Огюстен де Кандол от колекция също от Лей и Коли. Видовият епитет "berteroi" сега е приетото име.

Стъблата, листата, семената и особено корените често имат приятен анасонов вкус и аромат, откъдето идва и гръцкото име на рода: „osmo“ за „мирис“ и „rhiza“ за „корен“.

Устройство на планинска сладка целина

Изображение: Dutza K., CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Билката израства до 120 см височина. Има голо до фино овласено стъбло. Листната дръжка е с дължина 5-16 см; листата 4-20 см широки, широко яйцевидни до обратнояйцевидни по форма, състоящи се от 2 или 3 листчета с големина 2-8 см, самите те са широко ланцетни до кръгли, с назъбени до неправилно нарязани или лобовидни листни петури. Цветовете са зеленикаво-бели, незабележими, събрани в рехави съцветия сенници. Съцветието се развива на дръжка 5-25 см дълга; прицветниците обикновено липсват; всяко цветче има дръжка от 4 до 20 см дълга, като образува 3-8, 2-12 см голяма цветна глава, разперено-възходяща. Плодът има дължина 12-25 мм, линейно-вретеновиден или продълговат; с опашка 2-8,5 мм дълга.

Osmorhiza berteroi е краткотрайно многогодишно растение. Обикновено цъфти в края на пролетта (юни в Минесота, от октомври до декември в Чили). Опрашва се от насекоми, като семената се разпространяват от животни, обикновено чрез прикрепване към козината на бозайници (епизоохория).

Разпространение на планинска сладка целина

Този вид целина се среща във всеки щат в САЩ с изключение на Флорида и Луизиана. Доста често се появява в градини и гори. 

Растението е местно за умерените части на Северна и Южна Америка. В Северното полукълбо се среща в бореални зони от Аляска до Нюфаундленд, простирайки се на юг до Южна Дакота, и в планински вериги, съседни на тихоокеанското крайбрежие от Аляска до Калифорния и Аризона. В Южна Америка се среща в Магелановите гори в Аржентина и Чили.

Има амфитропичното разпространение, за което се смята, че е възникнало наскоро (през последния 1 милион години), вероятно чрез семена, прикрепени към перата на прелетните птици. За разлика от това, източно-западното разпределение най-вероятно представлява реликтни популации от някога непрекъснат ареал.

Расте в залесени и гористи райони, в подлес в иглолистни и широколистни гори, горски ръбове, гъсталаци и сенчести места. В района на Големите езера O. berteroi се среща в широколистни гори, доминирани от захарен клен.

Не е застрашена в повечето части от ареала си. Някои отделни популации в източна Северна Америка обаче са изолирани, а типичното местообитание е фрагментирано и склонно към унищожение.

Използваема част на планинска сладка целина

Употребяват се корени, листа и семена на растението с медицинска цел.

Лечебни свойства и приложение на планинска сладка целина

Изображение: Jason Hollinger, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Osmorhiza berteroi е била използвана като източник на храна от няколко групи индианци във всички части на естествения си ареал. Те включват народа селкнам в днешно Чили и племена от Големите равнини, като шайените и чернокраките. Коренът е бил консумиран и използван и като лекарствено средство за кашлица и настинки. Традиционно се използва при храносмилателни проблеми като тоник при разстроен стомах и за насърчаване на храносмилането; дихателни проблеми - облекчава дихателните пътища - настойки или чайове от растението са помагали при кашлица и настинки; като лапа за лечение на рани/циреи и като средство за промиване на очи. Използва се за облекчаване на раждането.

Други употреби на планинска сладка целина

Може да се използва като почвопокривно растение на сенчести места.

Коренът на билката може да се консумира суров или варен. Счита се за деликатес. Има вкус на анасон и е използван за овкусяване. Листата и семената също се прилагат като подправка, включват се в настойки или пасти. Листата имат приятен анасонов вкус. Корените се използват и за приготвяне на рут бира.

Заглавно изображение: brewbooks, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons