Огниче

Огниче (Chenopodium botrys) представлява едногодишно растение с жълтеникаво-жлезисто, влакнесто стъбло. Принадлежи към семейство Chenopodiaceae (Лободови). Известно е и с имената леплива куча лобода, гърличаво биле.

Устройство на огниче

Стъблата на билката са изправени до приповдигащи се, в основата си разклонени, овласени, с къси, дръжковидни, жлезисти власинки. Има ароматни листа, с дръжка до 2,5 мм, размери 1,3-4 × 0,6-2,7 см, основа клиновидна, ръбове лировидно-назъбени, перести или понякога целокрайни (дистални листа), с остър връх. Съцветията са аксиларни, с дължина 12-24 см, без прицветници. Цъфти през месеците юли-октомври. Семената са кълбовидни до полукълбовидни; обвивката им е набраздена. Плододаването е август-октомври месец.

Разпространение на огниче

Гърличавото биле произхожда от Евразия и е въведен вид в Северна Америка. Вирее на пясъчни или чакълести почви. Расте по песъчливи, пустеещи, каменисти места, скали, кални равнини, брегове на реки, покрай ниви, пътища и железопътни релси. Развива се на надморска височина до 2000 метра. Не може да расте на сянка. Предпочита влажна почва.

Използваема част огниче

Използват се стръковете на билката. Листата й семената й се употребяват с кулинарна цел.

Химичен състав на огниче

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката съдържа флавоноиди, сапонини, алкалоиди, феноли, терпеноиди, танини и стероли; протеин; калций, калий, натрий и желязо; етерично масло. Изолирани от нея флавоноиди са: кверцетини, хризоериол, хиспидулин, флавони, 7-метилевпатулин, 5-метилсалвигенин, салвигенин, яцеозидин и синсенсетин и др; сред алкалоидите бетаинът присъства в значително количество във всички части на растението; фенолни производни: алкохоли, алдексиди и гликозиди (ванилов алкохол и ванилова киселина, фенолен гликозид, наречен хеноалбусид, канелена, синапикова и ферулова киселина и техните производни, хидрокси - канелени ацилгликозиди и много други;

Различни изомери на аскаридола са идентифицирани в маслото от C. botrys. В някои доклади тези съединения са основни негови съставки. Аскаридолът има различни свойства, включително антихелминтни, противогъбични, седативни и болкоуспокояващи. Той показва активност срещу различни туморни клетъчни линии in vitro. Тези данни предполагат, че C. botrys може да бъде интересно ново растение кандидат за лечение на рак, но са необходими много изследвания, за да се потвърди тази възможност.

Етеричното масло, изолирано от огниче от различни региони в света, съдържа различен химичен състав, където доминиращите компоненти са сесквитерпените, главно α- и β-хеноподиол, евдесма-3,11-диен-6α-ол, ботридиол, елемол, елемол ацетат, α-β- и γ-евдесмол и гуая-3,9-диен-11-ол. Някои автори посочват по-високото присъствие на други сескитерпени като α-кадинол, епи-α-мууролол, кубенол и Е-кариофилен, а трети на монотерпени γ-терпинеол, β-мирцен, р-цимен, α-терпинен, лимонен и особено аскаридол.

Лечебни свойства и приложение на огниче

Традиционно растението е използвано от жители на различни региони на Пакистан за лечение на астма, кашлица, рани, треска, болка; чернодробни, респираторни, уринарни и стомашни оплаквания. В някои области на Кохистан младите и пресни листа се използват като антисептик и за заздравяване на рани. В индийската народна медицина екстрактът от огниче е добре известен за лечение отново на уринарни, храносмилателни, респираторни, чернодробни и стомашни разстройства.

Свойства на огниче

• противоглистно;
• противодиарично;
• антиастматично;
• противогъбично;
• антибактериално;
• противовъзпалително;
• алергизиращо;
• диуретично;
• спазмолитично;
• газогонно.

Огничето е местно растение в Иран, което се използва като противовъзпалително, антиоксидантно, антидиабетно, антибактериално, противогъбично, антипаразитно и антивирусно средство в традиционната медицина на страната. В проучване, ирански учени описват ефектите на етеричното масло от билката върху маркери на зарастване на кожни рани при мъжки плъхове. Резултатите показват, че най-често срещаните химични съставки в етеричното масло са α-Eudesmol, Epi-α-muurolol и Cubenol. Параметри като подравняване на заздравяващата тъкан, повторна епителизация и образуване на епител в групата, лекувана с маслото, показват значително увеличение в сравнение с паралелно изследваните групи. В допълнение, лечението с етеричния маслен екстракт намалява повърхността на раната и броя на лимфоцитите и неутрофилите и увеличава броя на кръвоносните съдове, съотношението на колаген към общия брой и съотношението на колаген към клетка в сравнение с контролната група и третираните с други средства групи. По този начин настоящото изследване показва заздравяваща кожни рани активност на етеричното масло от огниче, което предполага използването му като терапевтично средство в тази посока.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Етерично масло, изолирано чрез хидродестилация от надземни части на Chenopodium botrys, показва значителна бактерицидна и фунгицидна активност срещу избрани щамове микроорганизми:

• Билката показват значителна антибактериална активност срещу Xanthomonas campestris и Pseudomonas aeruginosa.
• Екстрактът от n-хексан от цялото растение притежава силна ларвицидна, пупицидна, адултицидна, възпираща яйцеснасянето и инхибиторна активност срещу Cx. quinquefasciatus.
• Етеричното масло, изолирано от надземни части на C. botrys, събрани в Южна Сърбия, показва значителна бактерицидна и фунгицидна активност срещу избрани щамове микроорганизми, а именно Staphylococcus aureus, Bacillus subtilis, Escherichia coli, Pseudomonas aeruginosa, Aspergillus niger, Candida albicans, Sarcina lutea, Klebsiella pneumoniae, Salmonella enteridis и Shigella flexneri.
• Маслото от C. botrys, растящи в Саудитска Арабия, също притежава антимикробна активност.
• Антимикробна активност има и етеричното масло от надземни части на C. botrys, растящ в Гърция.
• Етеричното масло от C. botrys, събрано от предградието на Кашан (Иран), показва силна антимикробна активност срещу Staphylococcus saprophyticus, последван от Klebsiella pneumoniae, Bacilluscereus, Staphylococcus epidermidis, Streptococcus mutans, Listeria monocytogenes и Salmonella typhimurium; маслото има лек инхибиторен ефект върху Candida albicans, Aspergillus species и Bacillus subtilis.
• Етеричното масло показва силна активност срещу тествани дерматофити, например Trichophyton mentagrophytes, Epidermophyton floccosu и Microsporum canis; то притежава бактерицидни, но не и бактериостатични ефекти.
• Водните екстракти от C. botrys, събрани от района на Губа в Азербайджан, показват висока фунгистатична активност.
• Както алкохолните, така и водните екстракти от C. botrys, събрани от предградието на Birjand (Иран), имат ин-витро гиардициден ефект върху lambliacysts на Giardia.
• Алкалоидите, извлечени от C. botrys предизвикват временно възбуждане на дишането и повишаване на артериалното налягане.

Състояния и заболявания, при които се прилага огниче

• хемороиди;
• тежки диарии;
• глисти;
• следоперативни профузни диарии;
• астма, настинка, грип;
• главоболие;
• проблеми с черния дроб и храносмилането;
• за заздравяване на рани.

Етеричното масло от огниче в помощ на раковото заболяване

Eтеричното масло от C. botrys може да индуцира апоптоза (програмирана клетъчна смърт) и да спре клетъчния цикъл в HeLa клетките. Цитотоксичните и апоптогенните ефекти на етеричното масло, получено от надземните части на растението, са оценени именно в тези клетки при научно изследване. Според резултатите, етеричното масло показва противоракови ефекти чрез присъщи пътища на апоптоза и спиране на клетъчната пролиферация. Така се предполага, че то може да бъде потенциален кандидат за лечение на рак, но са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди тази хипотеза.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Начин на употреба на огниче

• отвара - 2-3 стръка се варят в половин литър вода в продължение на 10 минути. След като се прецеди се пие по 1 кафена чашка, три пъти на ден, преди ядене.

Употреба на огниче в различни краища на света

• В иранската билкова медицина се използва като отхрачващо, антиконвулсантно и тонизиращо средство и за лечение на астма.
• Във Франция и Южна Европа се използва при катар и астма и се смята.
• В сръбската традиционна медицина изсушените надземни части се използват за приготвяне на инфузии или течни екстракти като лекарства с диуретични, спазмолитични, газогонни и антидиарични свойства; понякога като подправка.
• В долината Скарду в Пакистан запарката от цялото растение се използва орално за лечение на стомашни болки, чернодробни оплаквания и главоболие; известно е също като слабително и диуретично средство.
• Младите листа и клони на C. botrys се използват за заздравяване на рани в долината Kohistan, Khyber Pukhtunkhwa, Пакистан.
• В Индия билката е известен стимулант, диуретик, карминативно, антиспазматично средство, стимулиращо менструалния поток. Използва се и при астма, катар; заболявания на стомаха и черния дроб.
• В Лахул, провинция на Пенджаб в Индия, се използва като популярен аромат за супа от месо, сирене и ечемик. В Ладакх, Индия, се счита за противоглистно, диуретично и слабително. В хълмовете Джаунсар-Бавар, Утар Прадеш в Индия, сок от листа се капва в ноздрите на говеда, за да се изгонят пиявици. В района Lahaul-Spiti в индийските западни Хималаи, зеленчукът, приготвен от нежни издънки и листа на C. botrysis, се оказа ефективен за лечение на силно главоболие. Семената се считат за токсични. Етномедицинско проучване съобщава, че в Кашмирските Хималаи се приема отвара от семената в случаи на заразяване с тения, особено при деца.
• В Германия още през 19в. често се прилага срещу молци и като лечебно растение.
• В Испания C. botrys се използва за лечение на кашлица и вероятно за храносмилателни разстройства; и като антихелминт.

Кулинарна употреба на огниче

Листата и семената на всички членове на този род са повече или по-малко годни за консумация. Много от видовете в този род обаче съдържат сапонини, макар и обикновено в твърде малки количества, за да навредят. Въпреки че са токсични, сапонините се усвояват слабо от тялото и повечето преминават направо без проблем. Те също се разграждат до голяма степен в процеса на готвене. Сапонините се намират в много храни, като някои бобови растения. Сапонините са много по-токсични за някои същества, като риби, и ловните племена традиционно поставят големи количества от тях в потоци, езера и т.н., за да замаят или убият рибата. Растенията също така съдържат малко оксалова киселина, която в големи количества може да блокира някои от хранителните вещества в храната. Въпреки това, дори като се има предвид това, те са много питателни зеленчуци в разумни количества. Готвенето на растенията ще намали съдържанието им на оксалова киселина. Хората със склонност към ревматизъм, артрит, подагра, камъни в бъбреците или повишена киселинност трябва да бъдат особено внимателни, ако включват това растение в диетата си, тъй като то може да влоши състоянието им.

От сухи и смлени семена на огниче се приготвя ядливо брашно, а от листата чай.

Други употреби на огниче

Златни/зелени багрила могат да се получат от цялото растение. Изсушената билка е средство против молци. Използва се като ароматни и декоративни цветни класове. Цялото растение е много ароматно и се прилага като аромат на възглавници, чанти, кошници и т.н.

Внимание!

Билката е токсична и се приема само под лекарски контрол.

Заглавно изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons