Овча прахан, Овча праханка

Овча прахан, Овча праханка (Albatrellus ovinus, Sheep Polypore) представлява земна полипорна гъба. Тя е годна за консумация и се продава в търговската мрежа във Финландия. Принадлежи към семейство Albatrellaceae.

Устройство на овча прахан

Шапчицата на гъбата е широка 4-20 см в диаметър, изпъкнала, преминаваща в плоска или вдлъбната с възрастта, бяла, преминаваща в жълтокафява или розова. Повърхността е суха и гладка, но се напуква с остаряването на гъбата. Белезникавото пънче е високо 3-10 см и широко 1-4 см. То може да бъде кремаво бяло или светло сиво. Порите са бели или кремаво жълти, предимно овални. Спорите са елипсоидни до полукълбовидни, гладки, с бял отпечатък.

Разпространение на овча прахан

Гъбата е открита в Западна Северна Америка и Северна Европа. Доста често срещана находка е в много части на континентална Европа, от Финландия до Средиземно море. Albatrellus ovinus не е официално регистрирана нито във Великобритания, нито в Ирландия.

Расте в гори, често под борове и други иглолистни дървета. Някои миколози смятат, че тази ядлива гъба може да бъде ектомикоризна за смърч. Открива се от юли до ноември в Централна Европа, а през януари или дори февруари в Южна Португалия и крайбрежните райони на Средиземно море.

Използваема част на овча прахан

От гъбата се извлича грифолин, за който е известно, че има противотуморно действие. Овчата прахан може да се консумира.

Химичен състав на овча прахан

От гъбата са изолирани три неогрифолинови производни, 3-хидроксинеогрифолин, 1-формилнеогрифолин и 1-формил-3-хидроксинеогрифолин, заедно с грифолин и неогрифолин; полизахариди - фукогалактан; фенолни съединения; глюкани.

Лечебни свойства и приложение на овча прахан

Видът може да е годен за консумация, ако е сготвен, но не се препоръчва от някои гъбари. Притежава незначим вкус и мирис. При накапването на калиева основа върху плътта й, тя незабавно придобива златисто жълт цвят. При сушене месото придобива жълтеникаво до маслинено оцветяване.

Грифолин - свойства и действие

• антиоксидантна активност;
• предполага се, че грифолин и неогрифолин действат чрез директно инхибиране на рецепторната активност;
• установено е, че грифолинът, добавен към диета с висок холестерол, значително понижава нивата на плазмения холестерол, с ограничена или никаква токсичност;
• в скринингов анализ на естествени съединения за агонисти на ядрени рецептори, е установено, че грифолинът регулира експресията на репортерния ген за фарнезоидния X рецептор, FXR. Това е от интерес, тъй като FXR контролира експресията на критични гени в метаболизма на жлъчните киселини и холестерола, което го прави привлекателна фармакологична цел за лечение на хиперлипидемия.
• антибактериална активност - известно е, че грифолинът е антибактериален спрямо грам-положителните бактерии Staphylococcus aureus и Bacillus subtilis. Също така, той инхибира растежа на киселинноустойчивите Mycobacterium avium и Mycobacterium phlei. Освен това, токсичността на грифолина е ниска, а антибактериалната активност е стабилна при топлина до 93ºC.
• антитуморна активност - полизахаридите, извлечени от мицелната култура на A. ovinus и приложени интраперитонеално на бели мишки в доза от 300 мг/кг, инхибират растежа както на Sarcoma 180, така и на твърдия рак на Ehrlich със 100%.

Доказано е, че грифолинът силно инхибира растежа на различните ракови клетъчни линии

• CNE1 (човешки назофарингеален карцином)
• HeLa (рак на маточната шийка при човека)
• MCF7 (рак на гърдата при човека)
• SW480 (рак на дебелото черво при човека)
• K562 (човешка хронична миелогенна левкемия)
• Раджи (човешки лимфом на Бъркитс)
• B95-8 (мармозетка B лимфобластоид)

Проучване показва, че грифолинът индуцира апоптоза в CNE1, HeLa, MCF7 и SW480. Изследването сочи, че в клетъчната линия CNE1, грифолинът действа чрез инхибиране на ERK1/2 или ERK5 пътя, предизвиквайки спиране на клетъчния цикъл във фаза G1 на клетъчния растеж. Грифолинът също инхибира растежа и индуцира апоптоза в клетъчните линии на остеосаркома.

• противовъзпалителна активност - грифолин и неогрифолин проявяват инхибираща активност срещу производството на азотен оксид (NO). Тъй като свръхпроизводството на NO е замесено в различни патологични процеси (например септичен шок, увреждане на тъканите след възпаление, ревматоиден артрит), индуцираното от лекарства потискане на производството на NO може да бъде полезно за лечението на възпалителни заболявания.

Заглавно изображение: Jerzy Opio?a, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons