Обикновено киселиче

Обикновено киселиче (Wood sorrel, Oxalis acetosella) представлява многогодишна билка, тревисто растение, което се класифицира към семейство Киселичеви (Oxalidaceae).

Устройство на обикновено киселиче

Изображение: Jon Sullivan; uploaded by Ksd5., Public domain, via Wikimedia Commons

Растението има крехко коренище, пълзящо и покрито с люспи. Стъблата прорастват направо от коренището. Достига височина до 10 см. Цветовете са бели, с 5 венчелистчетата, пурпурно жилести, понякога изцяло червеникаво-лилави, дълги 8-12 мм. Чашелистчетата също са 5, тясно яйцевидни. Има 10 тичинки. Цъфти през месеците май и юни. Листата се развиват под формата на розетка, дълги стеблови, вечнозелени. Състоят се от триъгълно овални листенца, с назъбени връхчета. Плодът представлява 5-ръбова, набраздена, бледозелена, 3-4 мм дълга капсула, която хвърля семената си до няколко метра.

Разпространение на обикновено киселиче

У нас вирее почти в цялата страна, на надморска височина от 400 до 2000 метра. Установено е в Европа, Азия, Северозападна Африка, Северна Америка. Билката расте на сенчести смърчови меса, листни гори, широколистни гори, богати блата, на влажна почва. Може да се открие целогодишно - само със зеленина или цъфтящо. Расте в почти всяка европейска страна.

Адаптирала се е да расте в горска сянка. Видът е чувствителен към засушаване. От него се предпазва, като сгъва листенцата си надолу едно срещу друго, намалявайки количеството на повърхността, която е подложена на изпаряване. Растението придърпва листата си плътно заедно през нощта, а също и по време на ярко слънце, силен дъжд и при докосване. Листата остават зелени през цялата зима, подобно на много други растения.

Изображение: Jörg Hempel, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons

Билката се втурва да цъфти рано през пролетта, докато другата растителност все още прораства и има много светлина наоколо, а за насекомите, събиращи нектар е лесно да намерят големите цветя на киселичето. По-късно през лятото то се въздържа да произвежда големи отворени цветя в полза на клистогамни цветове, които не се отварят и приличат на пъпки. Тези летни цветя се самоопрашват, а семената обикновено се развиват добре.

Използваема част на обикновено киселиче

Листната маса на растението се консумира в ограничени количества. Цялото то може да се прилага с декоративна цел. Киселият тръпчив вкус на листата се дължи на съдържащата се оксалова киселина в тях, която предпазва растението от напр. насекоми билки и охлюви. Големите количества са отровни за хората, но приемът на няколко листа няма да навреди.

Химичен състав на обикновено киселиче

В листата на билката се съдържа оксалова киселина. На нея се дължи, както вече стана ясно, тръпчивият им кисел вкус.

Лечебни свойства и приложение на обикновено киселиче

Oxalis acetosella често е посочена като токсична в книгите за идентификация на диви цветя, но се препоръчва от много изследователи като фураж за животните и храна за хората. Има някои потенциални проблеми, свързани със здравето и токсичността й, но прието в малки количества това е доста добро годно за консумация диво растение с освежаващ / остър вкус.

Изображение: Gerd Eichmann, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Гореспоменатата оксалова киселина може да доведе до различни здравословни проблеми, когато се приема под различни форми в неконтролируеми количества. Изследванията сочат, че може да доведе до образуване на камъни в бъбреците. В тази посока, повечето научни доклади предлагат на страдащите от подагра и на бременните жени да избягват консумацията на растението.

Свойства на обикновено киселиче

• стягащо;
• противоскорбутно;
• диуретично;
• отхрачващо;
• дразнещо стомаха;
• температуропонижаващо.

Изображение: Algirdas, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Отвара от пресни или изсушени листа се използва при лечение на треска, както и за утоляване на жаждата. За външно приложение листата се натрошават и се налагат локално за отваряне на циреи и абсцеси, те също така оказват стягащо влияние върху раните. Когато се използва вътрешно, се препоръчва известна предпазливост поради съдържанието на оксалова киселина в листата. Растението е противопоказано за хора, страдащи от гастрит.

Други приложения на обикновено киселиче

Листата, както вече стана ясно, могат да служат за храна сурови или варени. Със своя лимонов вкус, те освежават, утоляват жаждата и се добавят към салати, супи, сосове, сандвичи, с риба или по свой вкус.

Сокът от листата премахва петна от желязна плесен по лена. Растенията могат да се отглеждат като почвено покритие под дърветата в градината или под сянката на храсти. Те трябва да бъдат разположени на разстояние около 45 см едно от друго.

Обикновеният киселец понякога е наричан трилистник и се дава като подарък в деня на Свети Патрик.

Заглавно изображение: Hanna Zelenko, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons