Джакаранда, Синя джакаранда, Синя жакаранда, Жакаранда мимозифолия, Джакаранда мимозифолия

Джакаранда, Синя джакаранда, Синя жакаранда, Жакаранда мимозифолия, Джакаранда мимозифолия (Jacaranda mimosifolia) представлява субтропично, красиво цъфтящо дърво. Почти всички растителни части на Jacaranda mimosifolia се използват в различни форми в традиционната медицина на много народи. По-специално, цветята, листата и кората се прилагат за лечение на невралгия и разширени вени и обикновено срещу инфекции. Отнася се към семейство Bignoniaceae. Тя е известна още като Blue Jacaranda или Blue Trumpet Tree.

Видовете Jacaranda първоначално се използват в племенната медицина, но благодарение на техните лечебни стойности, особено способността им да се борят с гъбични и бактериални инфекции, видовете сега все повече се възприемат в Аюрведа и Унани формулировки. Билковият пазар е наситен с препарати, приготвени от вида Jacaranda, по-специално Jacaranda mimosifolia.

Готовите водни екстракти от билката са налични в билковите магазини. Смята се, че същността й работи и „извън-медикаментозно“, т.е. за прекрасния аромат на цветята Jacaranda се смята, че превръща негативните качества в човека в положителни.

Устройство на джакаранда

Изображение: Anna Anichkova, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Дървото израства на височина до 20 метра. Кората му е тънка и сиво-кафява на цвят, гладка, когато дървото е младо, но в последствие започва да се лющи. Клонките са тънки и леко зигзагообразни, с червеникаво-кафяв цвят. Синята джакаранда се култивира дори в райони, където рядко цъфти, заради големите си съставни листа. Те са сложни, с дължина до 45 см, състоящи се от множество двойки листенца.

Цветовете са дълги до 5 см и са групирани в 30 сантиметрови метличести съцветия. Те се появяват през пролетта и началото на лятото и продължават цъфтежа си до два месеца. На тяхно място се образуват дървовидни шушулки, с диаметър около 5 см, които съдържат множество плоски с крилца семена. От разсадниците се предлага бяла форма.

Джакарандите са впечатляващи дървета през май, когато са покрити със сини тубулни цветя. Земята под тях се превръща бързо в син килим. Понякога се предлага сорт „Алба“ с бели цветя и по-плътни листа. Съществува и розова разновидност на вида.

Разпространение на джакаранда

Дървото е с роден ареал на разпространение Южна Америка. Широко се засажда на други места поради красивият му цъфтеж в индигово синьо.

Култивира се в почти всяка част на света, където няма риск от измръзване. Установените дървета със защита на твърдо дърво могат обаче да понасят кратки периоди на температури до около -7°C. В САЩ, на 48 км източно от Лос Анджелис, където зимните температури могат да паднат до -12°C за кратки периоди от няколко часа, зрялото дърво оцелява с малко или никакви видими щети. Дори когато младите дървета са увредени от тежък студ те започват да се развиват под формата на храсти

В Съединените щати, Jacaranda се отглежда много широко в Калифорния, в югозападната част на Аризона, югоизточен Тексас и Флорида. В Калифорния те са най-широко популярни в южната й част, но обикновено се засаждат на север, до района на залива на Сан Франциско и по крайбрежните райони на Северна Калифорния, свободни от измръзване. В Калифорния цъфтежът и растежът ще бъдат закърнели, ако се отглеждат директно на брега, където липсата на топлина, комбинирана с хладни океански ветрове, обезсърчава цъфтежа.

Изображение: Sheba_Also 43,000 photos, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

В Европа се отглежда по цялото средиземноморско крайбрежие на Испания (тя е много забележима във Валенсия, Балеарските острови и Андалусия, с особено големи екземпляри, присъстващи в Аликанте и Севиля, и обикновено с по-ранно цъфтене, отколкото в останалата част на Европа. Расте в южната част на Португалия (много забележимо в Лисабон), Южна Италия (в Неапол и Каляри е доста лесно да се срещнат красиви екземпляри), Южна Гърция (забележима в Атина) и на островите Малта и Кипър. Видът е въведен в Кейптаун от барон фон Лудвиг през 1829 г. Той се счита за инвазивен вид в части от Южна Африка и Австралия, последната от които е имала проблеми със синята жакаранда, възпрепятстваща растежа на местни видове. В други части на Африка джакарандите присъстват особено в Лусака, столицата на Замбия, Найроби, столицата на Кения, и Хараре, столицата на Зимбабве.

Дърветата са безспорно идеални за градски улични и паркови насаждения, както и за декоративни дървета за озеленяване в големи и средни градини.

Произхождащи от Бразилия, петдесетте вида дървета Jacaranda са широко разпространени в Южна Америка, Флорида, Мексико и Карибските острови.

Поради изключителната си красота, Jacaranda е въведена в много тропически и субтропически страни като Индия, Африка и Пакистан.

Претория, административната столица на Южна Африка, е популярно и поетично известна като град Жакаранда, или Джакарандастад (Jakarandastad), тъй като разпространението на вида превръща града в синьо поле през периода на цъфтежа си през пролетта.

Използваема част на джакаранда

Лечебни свойства притежават листата на синята джакаранда. Употребява се цялото растение като декоративно. Необичайно оформените, здрави шушулки, които са от 5,1 до 7,6 см, често се събират, почистват и използват за украса на коледни елхи и сухи цветни декорации. Кората на дървото се включва в лечението на венерически заболявания.

Химичен състав на джакаранда

Изображение: Anna Anichkova, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Листата на билката съдържат каробин (0,16%), кристализиращ, слабо горчив, безводен, разтворим във вряща вода и алкохол, неразтворим в етер, утаяващ се във воден разтвор. При смесване с оцетна киселина се получава кристализиращо съединение.  Изолираната каронова киселина (0,05%) кристализира игловидно, с ароматен мирис и кисел вкус е, разтворима във вода и алкохол; стеокобарова киселина (0,10%) - бледо-кафява, разтворима в студен алкохол и етер; каробон (2,66%) - балсамово, смолисто кисело, зеленикаво вещество, разтворимо в алкохол и каустични алкали; каробова смола (3,33%); каробов балсам (1,44%) - тъмно кафяв, сиропоподобен; каробови танин (0,44%) и горчиво вещества. Кората на джакаранда съдържа каробин (0,3%), каробова смола (0,5%), горчиви вещества (0,28%), каробаретна киселина (0,2%) лишена от миризма. Според Хесен (1880) в растението не присъстват алкалоиди.

Лечебни свойства и приложение на джакаранда

Водните екстракти от сушена прахообразна билка показват по-високо антимикробно действие in vitro срещу Bacillus cereus и Escherichia coli, отколкото гентамицин сулфата. Екстрактът действа и срещу Staphylococcus aureus in vitro.

Свойства на синя джакаранда

• антиоксидантно;
• антисептично;
• антибиотично;
• антимикробно;
• понижаващо температурата;
• кардиоваскуларна активност;
• хипотензивна активност;
• антидепресантно.

Установено е, че видовете джакаранда са ефективни за лечение на венерически заболявания, включително сифилис и гонорея. Прилагането на екстракт от тях върху сифилитични рани им помага да се излекуват бързо. Той контролира болезненото уриниране, придружено от гной при пациенти с гонорея. Също така се бори срещу епилептични припадъци.

Изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Чаена лъжичка сок от листата на Jacaranda mimosifolia лекува здравословни проблеми, свързани с венерически заболявания. Сокът трябва да се приема поне три пъти дневно. Вземете няколко листа, почистете ги във вода и получете сока им с миксер. Разредете сока с вода и го изпийте в доза по една чаена лъжичка три пъти на ден.

Екстрактът от листа или сокът могат да се прилагат и външно за облекчаване на рани или язви, причинени от венерически болести. Инфузията от кората също се използва за целта. Вземете малко кора, почистете я с вода. След това я поставете в чаша вода и оставете така за 10 часа. Изхвърлете кората и използвайте инфузията при  сифилитични рани.

Установено е, че летливото масло, получено от листата и кората на джакаранда, е ефективно при лечението на подуване на лимфните възли в слабините или под мишниците, причинено от венерически болести, освен туберкулоза.

Ефикасна е при лечение на бактериални инфекции, както и при гонорея и сифилис. Тъй като около една трета от световното население е алергично към пеницилин - основното лекарство, използвано в борбата с тези венерически болести, както и други инфекции е полезно да има алтернатива, в случая предлагана от Jacaranda mimosifolia. За тези цели някои експерти използват етерични масла, получени от листата, други от кората, семена или цветя й. Други употребяват вместо това воден екстракт от някоя от същите тези растителни части за вътрешно или външно приложение. Течен екстракт от джакаранда се дава в дози от 15 до 30 милилитра.

При какви още заболявания и състояния намира приложение билката

• психични неразположения;
• повишен апетит;
• хепатит;
• невралгия и разширени вени - в народната медицина цветята, листата и кората й се използват за облекчаване на състоянията.

Изображение: w:Babbage, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Научно е доказано, че билката има качества, които могат да се приложат в лечението на левкемия. Горещите вани от листа джакаранда лекуват рани и кожни инфекции. Тя също така помага и при лечението на акне.

Други употреби на растението

• свързано е с учението - като символ на успеваемост;
• утвърдило се е във флорална декорация на паркове, алеи, покрай улици, частни дворове и др.; свободно расте покрай реки;
• възпято е в песни;
• има легендарни писания за растението в книги и отделни разкази;
• вмъкнато е в религията и е честа растителност покрай църкви;
• символ е в град Jacaranda;
• на много места по света се провеждат фестивали на дървото;

Синята джакаранда създава приятна отворена сянка и може да се използва ефективно като сенчеста растителност и такава, която пази от вятър. Дървесината му е бледо сива до белезникава, твърда, без възли, умерено тежка, с фина текстура, лесна за обработване и се използва в дърводелство за направата на стълбове и за изработване на дребни предмети като дръжки на инструменти. Изсушава се без затруднения и често се използва в зелено или мокро състояние за струговане и дърворезба. Осигурява и дърва за огрев.

Заглавно изображение: Kgbo, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons