Морски пелин

Морски пелин (Artemisia maritima, Sea wormwood) представлява многогодишно растение, което расте като трева или полухраст. Принадлежи към семейство Asteraceae (Compositae, Сложноцветни).

Устройство на морски пелин

Този вид пелин израства на височина от половин метър до 60 см и дава множество разклонения. Цъфти през август и септември месец. Цялото растение излъчва специфична миризма.

Разпространение на морски пелин

Този вид пелин расте на песъчливи и солени почви. Родният му ареал на разпространение в Европа обхваща страните Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Германия, Дания, Швеция, България и Русия. Расте по европейските крайбрежни региони на Атлантическия океан; Средиземноморието от Балканите до Турция; Черноморските региони на Европа и Азия. Сухи части от солени блата в пясък и чакъл.

Използваема част на морски пелин

Употребява се надземната част на билката, по-специално нейните цветни кошнички. Събират се цъфтящите връхни части на морския пелин и се сушат за по-нататъшна употреба. От тях се приготвя отвара, предназначена за медицинско приложение. Листата понякога се използват като ароматизатор.

Химичен състав на морски пелин

Растението е източник на сесквитерпеноидния вермицид сантонин. В голямо количество се открива в неразцъфналите цветни кошнички и листата на билката. В останалите нейни части той липсва. Веществото е токсично при 60 милиграма за деца и 200 милиграма за възрастни.

Лечебни свойства и приложение на морски пелин

Растението притежава същите свойства като останалите пелин, но е по-малко мощно. Той е горчив тоник и ароматен. Въпреки че сега не се използва в редовната медицинска практика, често се използва от хората при периодична треска като народно лекарство и за различни други лечебни цели, вместо истинския пелин. Морският пелин не се използва често в съвременната медицина, както е било в миналото. Има по-слабо действие от обикновения пелин. Днес се употребява предимно като тоник за храносмилателната система, при лечение на интермитентна треска и срещу чревни паразити. Листата и цъфтящите издънки са антихелминтни, антисептични, спазмолитични, газогонни, жлъчегонни, стимулиращи менструалния поток, противогрипни, общо тонизиращи.

Свойства на морски пелин:

• антихелминтни;
• антисептични;
• спазмолитични;
• газогонни;
• жлъчегонно;
• стимулиращо менструалния поток;
• температуропонижаващо;
• общо стимулиращо;
• действие на стомашен тоник;
• антихелминтно.

Лечебните му качества са подобни на пелина Artemisia absinthum, макар и по-мек в действието си. Използва се главно като тоник за храносмилателната система, при лечение на интермитентна треска и като антихелминтик. Помага още при анемия и анорексия.

Artemisia maritima традиционно се използва в планината, тропически региони и e цененa от векове; но биологичните му свойства сега започват да се разясняват научно. Има достатъчно данни, които предполагат мощни свойства на това растение и неговите съединения, които дават обяснение на повечето от наблюдаваните му биологични действия. Има данни, които показват, че морският пелин може да бъде полезно растение за лечение на сериозни животозастрашаващи заболявания.

Семената на билката са горчиви, парещи, с остър вкус. Те действат тонизиращо на стомаха, като афродизиак, антихелминтно, болкоуспокояващо корема средство. Участва в лечението на коремна болка и слузна диария. Цялата билка е с неприятен, горчив вкус. Действа още слабително, ранозаздравяващо, лекува ужилване от скорпиони, полезен е при зъбобол и възпаления. Употребява се предимно под формата на инфузия. Прах, състоящ се от цветни глави в смес от малки стъбла и листа на A. martima е установено, че са ефикасни при изхвърляне на кръгли червеи с помощта на рициново масло. Сокът от цветни глави е прилага в засегнатата част от змийско ухапване и ужилване от скорпиони. Основно се използва като вермифуге срещу аскариди (без тения), тежка кашлица, анорексия, напикаване, треска. Има репутация като народно средство по отношение на използването му при лечението на жълтеница.

A. maritima не проявява антимикотична активност. показват значително възпиране на ухапване от комари. Антибактериалните ефекти, оценени чрез анализ за разреждане на агар, показват по-голяма активност на етерично масло от A. maritima срещу Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa в сравнение с A. nilagirica.

В Аюрведа морският пелин се прилага при болки, подуване, алопеция, вътрешни паразити, стомашно разстройство, висока температура, затруднено уриниране. Паста от кората и листата на билката се нанася върху подутото и болезненото място. Масло, получено от кората и листата му, се нанася върху пресни рани. Сухо растение се изгаря, като пепелта му се събира и се смесва с кокосово или сусамово масло. Така приготвената паста се прилага върху скалпа в случаи на алопеция. Пресен сок в количество от 10 до 15 милилитра или отвара - 25-30 милилитра от кората на растението, се използват при чревни опаразитявания. Приемът се повтаря след 1 седмица, за да се постигне по-добър резултат. Отвара от кората и листата на морския пелин се дава в доза 20-25 милилитраза лечение на астма и треска. Студена инфузия или отвара от кората и корените се включва в лечението на изгаряния, проблеми с уринирането, болезнена менструация, треска и при лошо храносмилане. Билката действа и като афродизиак и подобрява жизнеността на организма.

Морският пелин се приема в препоръчителна доза от 3 до 6 грама.

Други употреби на морски пелин

Смята се, че растящите издънки отблъскват насекоми и мишки.

Внимание!

Дори за малки количества е известно, че причиняват нервни разстройства, гърчове, безсъние и др. Само уханието на растението е известно, че причинява главоболие и нервност при някои хора. Приета в големи дози, билката е токсична. В случаите на нейното предозиране се наблюдават следните нежелани симптоми - главоболие, гадене, диария, загуба на съзнание, нарушения на сърдечния ритъм, треперене на крайниците.

Още по темата:

• Обикновен пелин, Бял пелин
• Обикновен бутербур, Хибридна чобанка
• Едногодишен пелин, Сладък едногодишен пелин, Чин хао
• Триделна амброзия, Гигантска амброзия