Токсокароза

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Форми

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и диференциална диагноза

› Лечение

› Как да се предпазим от токсокароза?

Въведение

Токсокарозата представлява инфекциозно заболяване с паразитна етиология. Макар обикновено да протича напълно безсимптомно при хората, в редки случаи е възможно развитие на специфични клинични промени и необходимост от специализирана терапия за превенция на усложненията.

Причини и рискови фактори

Изследвания в областта предполагат, че приблизително пет процента от популацията са носители на антитела срещу токсокарозата в резултат от прекарана безсимптомно инфекция. В масовия случай хората не подозират за инфекцията и тя отшумява без усложнения и дългосрочни последици.

Характерно за заболяването от епидемиологична гледна точка е:

• причинител: специфични причинители на инфекцията са ларви на хелминти (червеи) от род Toxocara, като най-често причинители са кучешката токсокара (Toxocara canis) и котешката токсокара (Toxocara cati)
• рискови фактори: изложени на най-висок риск са малките деца с неизградени или лоши хигиенни навици, които показват склонност към лапане на пръстите на ръцете, лапане на пръст, пясък, почва, осъществяване на тесен контакт с някои домашни и диви животни (главно кучета и котки). Малките кученца, на възраст между 2 и 6 месеца, в над две трети от случаите са носители на паразити и представляват потенциален риск при наличие на малко дете или бебе в семейството
• заразяване и механизъм на предаване: заразяването се осъществява в резултат от поглъщане на яйца на паразитите, които се излюпват и ларвите мигрират в различни тъкани. Най-често човек се заразява в резултат от лоша лична хигиена при контакт с животни (яйцата се откриват в изпражненията на кучета и котки, особено малки на възраст), при контакт със замърсена почва (в почвата яйцата се запазват жизнеспособни дълго време), при консумация на контаминирани храни

Изображение: Flukeman, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

След попадане в организма и излюпване на ларвите, паразитите могат да достигнат всеки орган, но най-често се изхвърлят навън през интестиналния тракт. При поглъщане на големи количества от паразита и попадането му в определени органи или тъкани могат да се развият съответните клинични форми на заболяването.

Форми

В зависимост от точната локализация на болестния процес се различават няколко основни клинични форми на заболяването, а именно:

• очна токсокароза: най-често срещаната форма при млади и възрастни пациенти, като се засяга най-често само едното око. Развива се при попадане на ларвите на паразита до структурите на окото и се означава още като очна larva migrans. Може да протече с голямо клинично разнообразие, включително увеит, ендофталмит, увреждане на ретината, формиране на ретинални грануломи и други
• висцерална токсокароза: висцеларната форма се развива при попадане на ларвите в някои от големите вътрешни органи, най-често бял дроб, черен дроб, сърце. Нарича се още висцеларна larva migrans и се описва най-често при малки деца на възраст под три години
• кожна токсокароза: най-честата кожна проява е хроничната уртикария, хроничен сърбеж, екзема, дерматит, дисхидроза, по-рядко се развиват васкулитни промени, пурпура на Henoch-Schölein, еозинофилен фоликулит и други
• неврологична токсокароза: най-рядката форма е невротоксокарозата, като при нея ларвите нахлуват в централната нервна система, главния и гръбначния мозък. Проявява се с енцефалопатия, церебрален васкулит, менингит

Изясняването на клиничната форма има важно значение при оценка на риска от усложнения и при изготвянето на индивидуален терапевтичен план.

Симптоми и усложнения

Токсокарозата в масовия случай води до безсимптомно протичане и преминаване на ларвите през тялото с изхвърлянето им в околната среда с фекалните маси. Само в редки случаи при масивно опаразитяване или при лица с имунен дефицит, недоразвита имунна система, ранна детска възраст и други предразполагащи фактори попадането на паразитите в очите или вътрешните органи (главно бял дроб и черен дроб) може да причини различни по степен оплаквания:

• очни оплаквания: болка и зачервяване на очите, промени в зрението (например виждане на малки точки или плаващи линии или проблясъци светлина), страбизъм (кривогледство), левкокория (бяла зеница), фотофобия, влошаване на зрението до загуба на зрението. Симптомите обикновено се локализират само в едното око
• оплаквания при засягане на вътрешните органи: засягането на белия дроб се проявява най-често със задух, кашлица, хрипове в резултат от развитие на плеврален излив, интерстициална белодробна болест, дихателна недостатъчност, фиброзни промени. Засягането на сърцето се проявява най-често под формата на миокардит. При засягане на слезката и черния дроб най-често се развива хепатоспленомегалия (увеличаване на размерите на органите)
• общи оплаквания: възможни са повишение на телесната температура с втрисане, главоболие, увеличаване на лимфните възли, уртикария, слабост, отпадналост, умора, болка по тялото

Клинично проявените случаи изискват диагностично уточняване за оценка на тежестта на уврежданията и подбор на подходяща терапия. Счита се, че появата на неврологични нарушения в резултат от менингит, енцефалит, церебрален васкулит е белег за агресивен ход на заболяването и се асоциира с по-лоша прогноза.

Диагноза и диференциална диагноза

Поставянето на диагнозата при токсокароза изисква обстоен разпит, преглед и насочени изследвания, по-важните от които включват:

• разпит и преглед: с най-важно значение от анамнезата са данните за рисков контакт с почва, пръст, контаминирани повърхности, домашни или диви животни, замърсени плодове и зеленчуци, ниска хигиена
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, като характерен признак е повишението на еозинофилите в кръвта (развитие на еозинофилия) и повишение на чернодробните ензими при висцералната форма. За потвърждаване се назначават серологични изследвания, най-често ELISA за доказване на антитела срещу паразита
• образни изследвания: при необходимост от диагностично уточняване се назначават ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс на засегнатите органи
• диференциална диагноза: необходимо е различаване от ретинобластом, някои форми на ретинопатия, витреоретинопатия, идиопатичен периферен увеоретинит, токсоплазмоза, хистоплазмоза и други

Акцент в диагностичния процес след уточняване на етиологията е формата на заболяването, тежестта на протичане и наличието на развили се усложнения с цел оптимизация на последващата терапия.

Лечение

В много от случаите не се налага специфично наблюдение, поради аспимтоматично или напълно безсимптомно протичане. При необходимост от провеждане на лечение се цели минимизиране на възпалителния процес, ерадикация на паразитите, превенция на усложнения.

При наличие на умерени до тежки оплаквания, усложнения, както и при рискови пациенти, се предприема насочена терапия, включваща комбинация от следните лекарства и методи:

• антихелминтна терапия: специфично лечение с албендазол или медендазол в подходящи дози (най-често се препоръчва албендазол 400 милиграма два пъти дневно за пет дни или мебендазол от 100 до 200 милиграма два пъти дневно отново за пет дни), като се подхожда индивидуално, тъй като все още липсва стандартна дозова схема
• противовъзпалителни средства: локално (в очите, по кожата или другаде в зависимост от локализацията на болестния процес) се прилагат подходящи концентрации глюкокортикостероиди в съответната лекарствена форма (разтвор, гел, крем, таблетки) във връзка с техните мощни антиинфламаторни свойства и силен ефект
• хирургично лечение: хирургично лечение се налага най-често при пациенти с очна токсокароза, като най-често се назначава извършване на витректомия във връзка с потъмняване на стъкловидното тяло, кръвоизлив, отлепване на ретината и други усложнения, асоциирани с паразитозата

Лечението, особено при ранно откриване на инфекцията и липса на сериозни и тежки усложнения, обикновено е напълно успешно, без остатъчни явления и последици.

Как да се предпазим от токсокароза?

За намаляване риска от заразяване с тази паразитоза се препоръчва мерки насочени към повишаване и подобряване на личната, битовата и обществената хигиена,, основно в следните направления:

• мерки към домашните любимци: регулярни профилактични изследвания и преглед при ветеринар, поддържане на висока хигиена както на самия домашен любимец, така и на средата, която обитава. Повишено внимание при отглеждане на малки кученца на възраст под шест месеца. Отглеждане на котките само на закрито, в домашни условия

• мерки към малките деца: ранно приучаване към добри хигиенни навици, избягване на игра в безстопанствени пясъчници и пясъчни почви, градини, паркове, приучаване към безопасна игра в пясъка без лапане на ръцете или частици от пясъка и пръстта
• общи мерки: висока лична хигиена с често измиване на ръцете със сапун и топла вода, особено след контакт с почва и/или животни, достатъчна термична обработка на консумираните хранителни продукти, щателно измиване на плодовете и зеленчуците

Превенцията следва да бъде насочена с висока степен към рисковите популации, особено малки деца и семейства с домашни любимци.

Изображения: freepik.com