Лютива млечница, Бяла млечница, Пиперенка, Козарка, Лютивка

Лютива млечница (Lactarius piperatus) представлява ядлива гъба, която принадлежи към семейство Russulaceae. Синоними на латинското название на гъбата са: Agaricus piperatus, Agaricus acris, Agaricus lactifluus, Lactaria piperata, Lactarius piperatus, Lactifluus piperatus; а на различни езици: Langstieliger Pfeffer-Milchling (немски), Peppery milk cap (английски), Lactaire poivré (френски), Груздь перечный (руски).

Устройство на лютива млечница

Гъбата има гугла/шапка, която в младо състояние е широко дъговидна, а развита - изправена до вдлъбната (фуниевидна), с диаметър около 5 - 20 см., бяла на цвят до жълтеникава. Ръбът първоначално е подвит навътре, а по-късно е изправен, вълновиден, често насечен. Кожицата е суха, бяла, гола, гладка с матов гланц, при сухо време се напуква.

Месото на гъбата е твърдо, здраво, бяло, при нараняване отделя бял, лютив, млечен сок, с остър, пиперен вкус, с приятна миризма. Млечният сок и месото на въздух не променят цвета си.

Пънчето на гъбата е цилиндрично, понякога заострено в основата, голо, плътно, здраво, гладко, бяло до сиво-жълто на цвят.

Гъбата има ламели/пластини, които леко се спускат по пънчето, гъсти, бели до жълтеникави, при нараняване отделят млечен бял сок. Спорите са безцветни, елипсовидни, с брадавичести образувания. Споровият прах е бял.

Разпространение на лютива млечница

Ареалът на разпространение на бялата млечница се намира в Европа, Черноморският регион и Североизточна Турция. Открива се и в Източна и Централна Северна Америка. Въведена е в Австралия.

Расте върху почва в широколистни, по-рядко в иглолистни гори, през месеците от юни до септември.

Използваема част на лютива млечница

Цялата гъба се използва за консумация.

Химичен състав на лютива млечница

Козарката съдържа ауксини, тирозиназа, мастни киселини и захари, феноли, флавоноиди, аскорбинова киселина, бета-каротин и ликопен.

Лечебни свойства и приложение на лютива млечница

Установено е, че притежава ефективност при уролитиаза. Вещество в нея подтиска растежа на туберкулозния бацил. През 19-ти век се използва в бита при лечение на туберкулоза, въпреки че не са получени желаните ефекти. В настоящето е установено, че L. piperatus може да се използва като антивирусно средство, а млякото й при вирусни брадавици.

Поради наличието на ауксини в лютивката, тя успешно се прилага в състава на почвата необходима за вкореняването и растежа на разсад от различни видове растения, включително леска, бук и дъб.

Лютива млечница в кулинарията

Лютивата млечница е ядлива гъба. Употребява се предимно консервирана, но след специална обработка за премахване на лютивия вкус. Използва се също и в сушено състояние. Сушена обикновено се прилага като подправка, като в умерени количества може да замести черния пипер. Задължително кожицата й се отстранява.

Според някои автори, гъбата не е годна за консумация. Нейната, така наречена отровност се определя от изключително силният й пиперлив вкус, а не от съдържащи се в нея вещества.

Една от причините да не се приема като ядлива гъба е нейният неприятен вкус, въпреки обработката й. Трябва да се консумира варена, по-рядко в сурово състояние. При варене пиперливият й вкус изчезва, но се появява горчив, а месото й се оцветява в сиво-зелено. Тези, които са свикнали с промените в качествата й я консумират без притеснение, но пък поради тази причина много хора не я предпочитат в менюто си.

Ако гъбата се консумира сурова, тя предизвиква дразнене на устата и езика, което отшумява след един час.

Заглавно изображение: This image was created by user Copyright ©2010 Hamilton at Mushroom Observer, a source for mycological images.You can contact this user here. English | español | français | italiano | македонски | ?????? | português | +/−, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons