Злолетница

Злолетница (Barbarea vulgaris) представлява тревисто, цъфтящо растение. Класифицира се към семейство Brassicaceae.

Устройство на злолетница

Билката израства на височина от 30 до 60 см, максимално 2 м. Кореновата й система е много силна и здрава. Стъблото й е оребрено, влакнесто и без власинки, разклонено в основата. Има приосновни розетки от лъскави, тъмнозелени листа. Стъбловите листа са по-малки, яйцевидни, с назъбен листен ръб или лопатовидни. През първата година образува розетка от основни листа, докато през втората година се извива нагоре с една или повече цъфтящи дръжки. Стъбловите листа са нечетно-перести с 1-4 двойки странични лобове и краен дял, който е по-голям от останалите. Тези лобове са овални, обратнояйцевидни или почти обли с полета, които са леко вълнообразни или тъпо назъбени. Редуващите се листа са приседнали или обгръщат стъблата, с тъмно зелен цвят, без власинки и лъскава горна повърхност.

Цветовете се развиват през пролетта в плътни, крайни, гроздовидни съцветия. Всяко цвете е с диаметър до 8 мм, състоящо се от 4 жълти венчелистчета, 4 жълтеникавозелени чашелистчета, които са линейно-ланцетни, 6 тичинки с бледожълти до светлокафяви прашници и един плодник. Здраво растение произвежда цветя в изобилие, които са леко ароматни. Периодът на цъфтеж продължава от април - май до юли - август месец. Всяко цвете се заменя с ъглово-цилиндричен плод, съдържащ семенца. Плодът е шушулка дълга около 15-30 мм. Семената са яйцевидни, леко сплескани и повече или по-малко кафяви. Семената узряват от юли до септември. Видът е хермафродит (има мъжки и женски плодни органи) и се опрашва от мухи, пчели, бръмбари.

Изображение: freepik.com

Разпространение на злолетница

Родният ареал на разпространение на билката е в Евразия и Северна Африка. Натурализирана е в много части на Северна Америка и Нова Зеландия.

В умерена Северна Африка се среща в рамките на Алжир и Тунис. В Азия е установена в рамките на Афганистан, Армения, Азербайджан, Кавказ, Китай (в провинциите Хейлундзян, Дзянсу, Джилин и Синдзян), Грузия, Иран, Ирак, Япония (в провинциите Хокайдо, Хоншу, Кюшу, островите Рюкю и Шикоку ), Казахстан, Киргизстан, Монголия, Сибир, Таджикистан, Туркменистан и Турция. Среща се и в тропическите части на Азия, като Индия (в провинциите Сиким, Химачал Прадеш, Джаму и Кашмир, Тамил Наду, Утар Прадеш и Аруначал Прадеш), Пакистан и Шри Ланка.

В Източна Европа се среща в Беларус, Естония, Латвия, Литва, Молдова и Украйна. В средна Европа - в Австрия, Белгия, Чехия, Германия, Унгария, Холандия, Полша, Словакия и Швейцария. В Северна Европа - в Дания, Ирландия, Швеция и Обединеното кралство. В Югоизточна Европа, в рамките на Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Италия, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения. И накрая се среща и в Югозападна Европа, във Франция, Португалия и Испания.

Растението предпочита свежи, влажни места за своето развитие. Расте покрай пътищата, покрай реки, в обработваеми земи, долове, или по склоновете и в канавките, на обработваеми площи, угарни полета, свободни площи, строителни обекти, градини, влажни ливади, на надморска височина 0-2500 метра. Предпочита силициеви, варовити, песъчливи, алувиални и глинести почви за своето развитие. Вирее на полусянка или без сянка.

Използваема част на злолетница

Употребява се надземната цъфтяща част на растението - листа, стъбла, цветове.

Химичен състав на злолетница

Билката съдържа сапонини, глюкозинолати, флавоноиди. Растението е богато на витамини С и А.

Лечебни свойства и приложение на злолетница

Изображение: Enrico Blasutto, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението се събира от дивата природа за местна употреба като храна и лекарство. Понякога се отглежда като зеленчук, а понякога и като декоративно. Изследванията също така показват, че със своята зимоустойчивост и високи добиви на семена, злолетницата има потенциала да се превърне в нова реколта от маслодайни семена. Листата й са използвани като лапа за лечение на рани. Чаят, приготвен от тях е антискорбутно и диретично средство. Твърди се, че растението притежава антиканцерогенни (противоракови) свойства. Индианците чероки са използвали чай, приготвен от въздушните части на злолетница, като пречиствател на кръвта. Използва се и като стимулатор на апетита (горчиви зеленчуци).

Свойства на злолетница

• диуретично;
• противовъзпалително;
• антисептично;
• антискорбутно;
• ранозаздравяващо;
• противораково;
• пречистващо кръвта;
• тонизиращо храносмилателния тракт;
• апетитовъзбуждащо.

Прилага се при болка, рак на черния дроб, полиурия, рани, стомашни разстройства, скорбут, диарии.

Начин на употреба

• вътрешно - чай - 20 г се запарва с 500 мл вода за 10 мин. Пие се по 1 чаша, няколко пъти на ден, преди хранене.

Изображение: Malte, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Младите листа на билката могат да се приготвят и консумират сурови или варени като спанак. Те се нарязват на ситно и се добавят към салати. По-старите листа могат да се използват след варене в една или две смени на вода. Препоръчва се повишено внимание при консумирането на суровото растение, само в малки количества - 1 супена лъжица нарязани листа или по-малко. Листата са налични целогодишно, дори през зимата, особено ако времето е меко. За да увеличите продуктивността на растенията, отстранете цъфтящите стъбла и берете външните листа. Младите цъфтящи стъбла се берат преди да се отворят цветята и се готвят като броколи.

Преди да цъфне растението и след първите есенни студове, листата са годни за консумация, като не са толкова горчиви. След като разцъфти, листата стават доста горчиви, но след термична обработка или накисване във студена вода пак могат да се консумират.

Цветята са важни като ранен сезонен източник на нектар и цветен прашец за пчелите и някои пеперуди. Семената на злолетницата се ядат от някои птици.

Внимание!

Има доклад, че консумацията на листата може да доведе до бъбречна недостатъчност.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons