Еньовче

Еньовче (Galium verum) представлява многогодишно тревисто растение, което достига 1,5 метра височина. Принадлежи към семейство Брошови (Rubiaceae). Установени са около 300 вида представители на род Еньовче (Galium).

УСТРОЙСТВО:

Напречното сечение на стъбълцата на билката е четириъгълно. Ръбчетата им са покрити с власинки. Еньовчето е с разклонена растителна структура.

Листната маса е събрана в прешленести образувания по стъблата, на брой от 6 до 9. Листата имат ланцетовидна форма, дължина от 15 до 25 мм и ширина от 0,5 до 2 мм. Върхът им е много тесен и остър, а по средата на листото има петънце с власинки.

Цветовете са жълти, събрани в съцветия сенник, които са разположени по върховете на клончетата или в пазвите на листа и стъбла. Има и еньовче с бели цветове. Цъфти през месеците от май до септември.

Плодът на билката е гладко малко орехче, дълго около 1,5 мм. То, при узряване, се разпада на две половинки.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Растението вирее по поляни, пътища, в храсталаци и градини на територията на цялата ни страна. В България се развиват около 20 вида еньовче. Повечето от видовете спадащи към рода Еньовче са разпространени в Северното полукълбо. Расте на надморска височина до около 1000 метра.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Употребява се надземната цъфтяща част на растението - стръкове заедно с листа.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

• ензими, които съсирват млякото;
• багрилни вещества.

Съдържа още рубиадин, танини, асперулазид, етерични масла, сапонини, камфел, восъци, смола, мастни киселини, горчиви вещества, соли, витамин С.

ДЕЙСТВИЕ:

• антимикробно;
• болкоуспокояващо;
• слабително;
• адстрингентно;
• диуретично;
• локално кръвоспиращо.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

• използва се срещу болести на гърлото, гушата, скорбут;
• пресипване на гласа;
• срещу стомашни и чревни болки;
• при болезнена менструация;
• при чернодробни заболявания, включително цироза;
• асцит;
• повлиява епилепсия;
• при нарушени функции на лимфните жлези;
• срещу различни кожни заболявания и рани, както и при вторични инфекции на рани;
• при бъбречни заболявания;
• цирей;
• ревматизъм в остра фаза - оток, възпаление;
• висока температура;
• депресия;
• нервно напрежение;
• при заболявания на далака и панкреаса;

С поносимо горещ чай от билката може да се прави гаргара, като процедура се препоръчва при пациенти страдащи от гуша и като част от лечението на заболявания на щитовидната жлеза. С лечебна насоченост в областта на жлезата могат да се правят и компреси, вечер преди лягане, като на сутринта да бъдат снети и шията да бъде изплакната с хладка вода. Но все пак трябва внимателно да се подхожда при употребата на билката при заболявания на щитовидната железа поради това, че всяко нейно болестно състояние изисква определен подход.

Отвара от билката може да се използва за измиване на лицето, поради това, че действа стягащо на кожата и според някои разкрасяващо. С настойка от билката се изплаква главата при пърхот и лющене на скалпа. Кремове, в чийто състав влиза еньовчето облекчават състояние на псориазис.

Интересно негово приложение е за подсирване на прясно мляко, като за тази цел северните народи са използвали пресен сок от билката.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

• чай - 1 чаена лъжичка от билката се попарва с 250 мл вода и се оставя няколко минути да кисне;
• мехлем - прясно изцеден сок се смесва с масло до хомогенизиране, след което се съхранява в хладилник;
• прах от еньовче - в сухо състояние билката се стрива на прах и може да се посипе върху възпалени рани. Прахът предпазва от вторично инфектиране на раневата среда и действа кръвоспиращо.
• пресен сок от еньовче - полезен при заболявания на пикочните пътища, простатата, бъбречни камъни, за пречистване на организма от токсини и за стимулиране на лимфния дренаж;
• извлек - 2 супени лъжици се добавят към 400 милилитра вряла вода. Оставят се да киснат в продължение на 1 час. Получената течност се прецежда и се пие в доза по 1 чаша, 4 пъти на ден, преди хранене;
• тинктура - прилага се с цел детоксикация на тялото.
• компреси с отвара от еньовче - при различни кожни проблеми - язви, рани, ожулвания.

ВНИМАНИЕ!

Еньовчето, което расте в Средни и Западни Родопи и Тракийската низина е защитено от Закона за билогичното разнообразие - забранено е брането му.