Дяволски зъб

Дяволски зъб (Hydnellum peckii) представлява годна за консумация, но с неприятен вкус, поръсена с капчици "кръв" гъба, която се класифицира към семейство Bankeraceae. В най-добрия си вид това е много красива гъба, но за съжаление рядко се вижда в най-добрата си форма и често расте вградена в растителни стъбла и остатъци. Макар и променливи по форма и цвят, плодните тела на Hydnellum peckii неизменно имат розови отенъци. Младите шапки често (но не винаги) са украсени с яркочервени течни капчици, които се излъчват от горната повърхност.

Тази лепкава червена течност всъщност е вид сок, причинен от процес, наречен гутация. Когато почвата около кореновата система на гъбичките стане много влажна, тя може да "наводни" корените й чрез процеса на осмоза. Това създава натиск в целия гъбен организъм, като в крайна сметка се натрупва достатъчно, за да изтласка червената течност на повърхността на гъбичките. Въпреки че учените все още не са решили каква точно е тази течност, те знаят, че изглежда червена благодарение на пигмент, открит в гъбите.

Устройство на дяволски зъб

Повърхността на шапчицата е изпъкнала до сплескана, повече или по-малко неравна и понякога леко вдлъбната в центъра. Обикновено е гъсто покрита с "косъмчета", които й придават текстура, подобна на филц или кадифе. Тези косми опадат с възрастта, оставяйки шапките на зрели екземпляри гладки. Шапчицата е с големина от 4 до 10 см или дори до 20 см в диаметър. Тя първоначално е белезникава, но по-късно става леко кафеникава, с неправилни тъмнокафяви до почти черни петна. В зрялост повърхността е влакнеста и жилава, люспеста и назъбена, сивокафява в горната част на шапката и донякъде дървесна. Месото е бледо розово-кафяво. Отпечатъкът на спорите е кафяв.

Под шапчиците на гъбата има множество шипове. Те са тънки, цилиндрични и заострени, дълги по-малко от 5 мм, като стават по-къси близо до ръба на шапката. Първоначално са розово бели, като със стареенето на екземпляра стават сивокафяви. Стъблото на гъбата е дебело, много късо и често деформирано. Има луковична форма там, където прониква в земята, и може да се вкорени в почвата на няколко сантиметра. Въпреки че може да достигне до 5 см обща дължина и е 1 до 3 см широк, само около 0,1 до 1 см се появяват над земята. Горната му част е покрита със същите шипове, намиращи се от долната страна на шапката. Спорите на гъбата са разположени по шиповете. Те са подобни на сфери с един остър връх. Споровият отпечатък е мътно кафяв. Дяволският зъб расте през късно лято и есента.

Разпространение на дяволски зъб

Видът е разпространен главно в Северна Америка и Европа (Италия, Германия и Шотландия), но през 2008 г. е открит още в Иран, през 2010 г. в Корея, а през 2019 г. и на остров Фрейзър, Австралия. Това е гъба, която расте на земята в близост до иглолистни дървета, сред борови иглички и мъхове. Развиват се самостоятелно, разпръснати или групирани заедно. Отбелязано е предпочитанието й към планински или субалпийски екосистеми. Тя проявява симбиотична връзка с иглолистните дървета, сред чиито корени се намира. Дърветата осигуряват на гъбата достъп до фиксиран източник на въглероден диоксид, докато гъбата произвежда ензими, които превръщат аминокиселините и минералите, открити в почвата, във форми, които дърветата гостоприемници могат по-добре да използват. Присъствието на гъбите е показателно за стара, богата на видове гора и учените изразяват загриженост, когато тя изчезне от даден район, както изглежда се случва в райони на Европа, където азотните отлагания, причинени от замърсяване, могат да бъдат проблем за нейното съществуване.

Използваема част на дяволски зъб

Учените са открили, че екстрактите от дяволски зъб съдържат химичното съединение атроментин, което подобно на хепарина може да се използва като антикоагулант за предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци и което също има антибактериални свойства и може да бъде опция за лечение на най-честия причинител на бактериална пневмония (Streptococcus pneumoniae). Изследователите разглеждат и друг химикал, открит в гъбичките, телефорова киселина, която за в бъдеще може да се използва за лечение на болестта на Алцхаймер.

Химичен състав на дяволски зъб

Значими вещества в гъбата са 2,5-дихидрокси-3,6-бис(4-хидроксифенил)-1,4-бензохинон, т.е. атроментин и телефорова киселина.

Лечебни свойства и приложение на дяволски зъб

Въпреки че учените не са сигурни какво точно представлява червеното вещество, което изтича от повърхността на дяволските зъби, те са открили, че съдържа пигмент с антикоагулантни и антибактериални свойства - антроментин и също споменатата по-горе телефорова киселина. Провеждат се изпитания, за да се определи потенциалната му медицинска употреба. Скрининг на екстракт от Hydnellum peckii разкрива наличието на тези две вещества и в плътта на гъбата.

Hydnellum peckii може да биоакумулира метала цезий. В едно шведско теренно проучване до 9% от общия цезий на най-горните 10 см почва е открит в мицела на гъбите. Като цяло, ектомикоризните гъби, които растат най-много в горните органични хоризонти на почвата или на границата между органичните и минералните слоеве, участват в задържането и цикъла на цезий в богати на органични вещества горски почви.

Антикоагулантна активност

Скринингът на 70% етанолен екстракт от Hydnellum peckii разкрива наличието на ефективен антикоагулант, наречен атроментин, подобен по активност на добре познатия антикоагулант хепарин. In vivo 1 мг от етаноловия екстракт е еквивалентен на 0,58 единици хепарин. In vitro, 1 мг пречистен атроментин е еквивалентен на 5,1 единици хепарин и 2,3 мг 70% етанолов екстракт.

Антибактериална активност

Показано е, че атроментин инхибира развитието на Streptococcus pneumoniae.

Кулинарна употреба на дявослки зъб

Въпреки че плодовите тела на дяволския зъб са описани като подобни на „датски сладкиши, покрити със сладко от ягоди“, и видовете от род Hydnellum като цяло не са известни като отровни, те не са особено годни за консумация поради изключително горчивия им вкус. Тази тръпчивост се запазва дори при изсушени екземпляри. Миризмата на плодното тяло е описана като „лека до неприятна“.

Други употреби на дяволски зъб

Плодовите тела на този и други видове Hydnellum са ценени от бояджиите. След изсушаване те използват дяволският зъб самостоятелно за получаване на бежово или кафяво багрило, или я комбинират със стипца или желязо, за да създадат синьо-зелени нюанси. Често употребяват получените бои за оцветяване на текстил, различни повърхности и въжета.

Заглавно изображение: Bernypisa, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons