Бучу

Бучу (Agathosma betulina, Agathosma crenultata, Barosma betulina, Buchu, Diosma betulina) представлява вечнозелено, цъфтящо, храстовидно растение от семейство Седефчеви (Rutaceae). То е известно още с имената кръглолист бучу (round leaf buchu) и овалнолист бучу (oval leaf buchu). Още в миналото е използван като овкусяваща и лечебна билка. През 1821 година е приет в официалната медицина във Великобритания, като средство за лечение на цистит, уретрит, нефрит и катар на пикочния мехур.

Устройство на бучу

Изображение: Margriet B., Kleinmond, South Africa, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Бучу израства на височина до 2 метра. Стъблата й са с ръбове и са оцветени в различни нюанси на червеникавото. Листата са разположени срещуположно, заоблени, бледо зелени на цвят, с жилава текстура и лъскава повърхност. Имат заоблен връх, ситно назъбен листен ръб, с кръгли мастни жлези, разпръснати по листото. Дължината и широчината им е около 20 мм. Цветовете на растението са бели или бледо-розови, разполагащи с пет венчелистчета. Плодът представлява петделна капсула, която се разпуква и освобождава семената. Оцветен е в кафеникаво.

Разпространение на бучу

Родното местообитание на растението са ниските планински масиви в западната част на Южна Африка. Вирее в близост до потоци в естествени храстови съобщества или горска пустошна растителност.

Използваема част на бучу

Употребява се листната маса на растението. Тя притежава силен аромат на мента. Използват се и цветовете на бучу.

Химичен състав на бучу

Бучу съдържа летливи масла: 1,0% до 3,5% (лимонен, ментон, пулегон), флавоноиди: (рутин диосметин, диосмин, хесперидин, кверцетин и производни), витамини от група В, танини.

Двете основни химични съставки на маслата получени от бучу са изоментон и диосфенол. Пулегонът е хепатотоксичен.

Лечебни свойства и приложение на бучу

Дивите растения от този вид все още са в изобилие, но се събират по-бързо, отколкото те могат да се възпроизвеждат. Заплахата количествата им да станат оскъдни, довежда до опити да бъдат култивирани и отглеждани. Повечето от растенията все още се отглеждат в Южна Африка, където правителството упражнява строг контрол върху събирането на листата, за да се предотврати унищожаването на дивите представители.

Свойства на бучу

• антисептично;
• тонизиращо;
• газогонно;
• диуретично;
• хиполипидемично;
• вазопротективно.

Изображение: Margriet B., Kleinmond, South Africa, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Бучу се използва като лечебно средство при уролитиаза, катар на пикочния мехур, стомашен дискомфорт, уретрит, цистит, нефрит, неразположения на носните пътища, простатит, подагра, левкорея, гъбични инфекции, хипертония. Тя се употребява и за лечение на полово предавани болести.

Масло от листата на бучу може да се получи чрез метода на парна дестилация. Получените етеричните масла и екстракти от листата на растението се използват като ароматизатор за чайове, бонбони, алкохол (известен като бучу ракия в Южна Африка). Установено е, че екстрактите имат вкус на касис. Мирисът и вкусът на растението са описани като пикантни, освен наподобяващи касис, напомнящи и за смес между розмарин и мента.

Взаимодействия на бучу с лекарства

Бучу може да повиши риска от кървене, когато се приема с лекарства, които също го повишават, например като аспирин, варфарин, хепарин, антитромбоцитни лекарства като клопидогрел, нестероидни противовъзпалителни лекарства като ибупрофен или напроксен.

Високите концентрации на бучу маслото може да блокират калциевите канали. Пациентите, приемащи медикаменти блокери на калциевите канали трябва да се консултират с квалифициран медицински специалист, включително фармацевт относно съвместния прием на билката със съответните лекарства.

Билката проявява адитивно взаимодействие със сърдечни гликозиди, диуретици, с лекарства като хлоротиазид или буметанид. Препоръчително е съвместната им употреба да се прилага с повишено внимание.

Ако приемате литий трябва да се консултирате с лекар преди да започнете употребата на бучу, поради изразените му диуретични свойства, вследствие на което може да настъпи прекомерна загуба на литий от организма. Може да се наложи коригиране дозата на приемания литий.

Взаимодействия на бучу с билки и хранителни добавки

Бучу може да повиши риска от кървене, когато се приема с билки и добавки, които действат по същия начин. Множество случаи на кървене са били наблюдавани при едновременната употребата на бучу с гинко билоба и по-малко случаи с чесън и ниска палма.

Бучу също може да взаимодейства адитивно с диуретични билки или такива със свойства на сърдечни гликозиди, например напръстник.

Бучу в народната медицина

Билката е била използвана от коренното население на Южна Африка като народен лек за различни заболявания. Холандските заселници в ранни времена, използвали Agathosma betulina за направата на тинктура. Тя се използва и днес. Също така през 1800-та година е била популярна като средство за лечение на махмурлук, на кашлица и простуда. Местните жители използват листата като парфюм или репелент против насекоми, както и вътрешно при стомашни проблеми, ревматизъм и проблеми с пикочния мехур.

Начин на приложение

• под формата на инфузия - 28 грама листа се добавят към 1 литър кипяща вода, като престоявят в нея 5-10 минути. Не се варят. Полученият чай се пие в доза по една винена чаша 3-4 пъти на ден.

Изображение: Margriet B., Kleinmond, South Africa, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Предлага се още под формата на течен екстракт, тинктура, твърд екстракт. Класически дози за прием на билката под формата на сухи листа са от 1 до 2 грама листна маса три пъти дневно в капсули или на чай. Тинктурите могат да бъдат използвани в количество от 1-2 до 4 милилитра три пъти на ден.

Дозиране на билката при възрастни и над 18 години:

Не е доказана безопасната или ефективна доза на бучу. Препоръчителната такава е 1-2 грама суха листна маса в капсули, приета три пъти на ден. Течният екстракт се приема в доза 4-8 грама. Тинктурата се приема в количесто от 10 до 20 капки разтворени във вода три пъти дневно след хранене.

Дозиране на билката при деца под 18-годишна възраст:

При тях не е доказана безопасната или ефективна доза на прием на билката, вследствие на което употребата й не се препоръчва.

Подходящата доза за прием на билката зависи от няколко фактора, като възраст на пациента, здравословното състояние. До този момент няма достатъчно научна информация, необходима за определяне и конкретизиране на подходящата доза за употреба на бучу.

Внимание!

Въпреки, че билката е показана при бъбречни заболявания, преди да започнете приемът й при по-специфични и тежки болестни състояния на бъбреците, консултирайте се с Вашия лекар.

Няма конкретни доказателства за действието на бучу, употребен по време на кърмене и бременност. Затова при тези две състояния не се препоръчва приемът му.

Бучу може да причини стомашно дразнене и бъбречно неразположение, да индуцира повишен менструален цикъл. Експертите препоръчват проследяване на чернодробната функция при използването й, поради нейните потенциални хепатотоксични ефекти (съдържа хепатотоксин - пулегон).

Поради това, че може да повиши риска от кървене, трябва да се използва с повишено внимание от пациенти с нарушения в кръвосъсирването или приемащи лекарства, които могат да увеличат риска от поява на хеморагии. В тази връзка може да се наложи адаптиране дозите на прием. Спрете да използвате бучу поне 2 седмици преди планова операция.

Високи концентрации на бучу масло могат да блокират функцията на калциевите канали, което може да доведе до спиране на сърдечната дейност. Трябва да се използва с повишено внимание от пациенти с гърчове поради това, че билката може да индуцира спазмогенни ефекти.

Заглавно изображение: Margriet B., Kleinmond, South Africa, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons