Бял бор

Бял бор (Pinus sylvestris) представлява високо, стройно, вечнозелено дърво, живеещо до 600 години и отнасящо се към семейство Борови (Pinaceae). Не е защитен от Закона за билогичното разнообразие.

Устройство на бял бор

Белият бор достига на височина до 50 метра и дебелина на ствола до 1,5 метра. Стволът и клоните са оцветени в оранжево-кафяво при младите представители, а при старите, особено в основата, цветът на кората е сиво-кафяв. Клоните прорастват на места наречени прешлени по обиколката на стъблото, като по този начин могат да се преброят годините на дървото по броя на прешлените. Кората на младите борове е червенокафява, а на старите напукана и тъмнокафява. Разликата между белия и черния бор се състои в това, че кората на белия в горната му част е по-светла и изглежда като олющена.

Игличките се запазват в продължение на 5 години по клоните. Опадат не едновременно, а последователно. Дължината им е не повече от 7 см и имат сиво-зелен цвят. Те са усукани около оста си, разположени по две на много къса дръжка.

Цъфтежът на белия бор е през пролетта - април и май месец. Зреенето на шишарките става през втората година от развитието им, а през третата узряват семената им, люспите им изсъхват и се отварят. Имат форма на конус и дължина около 5 см. Семенцата са снабдени с ципесто крилце, което им помага да се разпространяват лесно с помощта на вятъра.

От ствола на дървото изтича смола. Тя изсъхва и се втвърдява, като по този начин предпазва дървото от гниене и развитие на заболявания на мястото на нараняване.

Разпространение на бял бор

Расте в планините до 2200 метра надморска височина. В България белият бор е разпространен в Рила и Родопи, а в Стара планина представителите му са единични. Широко се култивира у нас.

Използваема част на бял бор

Употребяват се смолата и боровите връхчета на вида.

Химичен състав на бял бор

Белият бор съдържа: фитонциди, 30 % етерично масло (пинин), витамини (С, К, група В, РР, провитамин А), дъбилни вещества, алкалоиди, смоли и танини.

Лечебни свойства на приложение на бял бор

Свойства на билката и заболявания, при които се прилага

• противовъзпалително, отхрачващо и съдоразширяващо действие;
• за лечение на белодробни заболявания - туберкулоза, бронхит, пневмония, плеврит;
• помага при заболявания на пикочната система - цистит и камъни в бъбреците;
• укрепва имунната защита на организма - зелени шишарки;
• срещу хепатит;
• намира приложение при бяло течение и обилна менструация при жените;
• срещу хемороиди;
• противоотровно действие;
• успокоява болки при ишиас и ревматизъм;
• при главоболие;
• помага при акне.

Игличките отделят летливи вещества, които действат бактерицидно и ухаят приятно. Много санаториуми за лечение и профилактика на заболявания на дихателната система са построени в борови гори, именно поради тази причина.

Начини на употреба

• външно - терпентиново масло;
• във фармацевтиката - за производство на терпентиново масло;
• в хранителната промишленост - за производство на сладко и мармалад от зелени шишарки.

Боров мед се получава от младите зелени шишарки и борови връхчета. От белия бор се добиват и вещества като колофон, катран, терпентин с помощта на химическа обработка. Безирът, който се използва за полиране на мебели, се получава от семената на растението, а с шишарките му се боядисва вълна в тъмносиньо. Кората от млади борчета се използва за щавене на кожи. Получената дървесина от бял бор се нарича "чам" и се употребява изключително много в дървообработването и като твърдо гориво. Служи за направата на хартия и влакна (използват се за тъчене на изкуствени платове).

Внимание!

Етеричното масло от бял бор се прилага само външно!